Решение № 531 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500390 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат А. Д. К., вписана в АК-Пловдив, в качеството на назначен по делото особен представител на ответника Ц. И. Н., с ЕГН ********** против Решение №101 от 08.01.2026 г., постановено по гр. д. №11345/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с., поправено с Решение №534 от 09.02.2026 г., с което съдът е признал за установено на осн. чл. 439 ГПК, че С. К. Г., ЕГН ********** не дължи на Ц. И.

Н., ЕГН ********** следната сума: 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законна лихва от 07.08.2006 г., както и 200 лв. деловодни разноски и 200 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 18.08.2006 г., издаден по ЧГД № 6296/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който изп. лист е образувано изп. д. № 525/2006г. по описа на ЧСИ А.А. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на първоинстнационното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Заплатената държавна такса била в размер на 400 лв., а не 1267,54 лв., колкото жалбоподателят счита, че следва да бъде дължимата държавна такса, изчислена върху цена на иска в общ размер на 31 688,51 лв., каквато била цената на иска в случая. Във въззивната жалба се излагат доводи относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника, като се сочи, че същото следва да бъде в размер на 3185,08 лв., а не 1300 лв. както е приел първоинстанционният съд.

Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, като обжалваното решение било недопустимо и следвало да бъде обезсилено, а делото прекратено. Счита, че искът на ищеца е неоснователен и недоказан, 1 като следвало да се отхвърли в цялост. Отправят се искания до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение изцяло, прекратяване на делото и обезсилване на обжалваното решение. Претендира се адвокатско възнаграждение за особения представител.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. К. Г., с ЕГН ********** чрез пълномощника – адв.

В. М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е открил нередовност на исковата молба относно размера на дължимата държавна такса, респективно не са давани указания на ищеца за довнасяне на държавна такса. В отговора на въззивната жалба са изложени доводи, че по процесното изп. дело №525/2006 г. на ЧСИ А.А., с рег. №757 на КЧСИ не са извършвани никакви действия, годни да прекъснат общата 5-годишна погасителна давност.

Сочи се, че последното такова действие е насрочен опис на движими вещи за дата 02.04.2020 г. /несъстоял се/, като тази дата попадала в рамките на периода на извънредно положение, обявен с решение на НС от 13.03.2020 г., като нова давност била започнала да тече след периода на извънредно положение, а именно 20.05.2020 г. и същата изтекла необезпокоявано на 20.05.2025 г. Счита, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа обосновка за неправилност на решението. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че правилно първоинстанционният съд редуцирал възнаграждението на особения представител на ответника, тъй като липсвала фактическа и правна сложност на делото. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от адвокат А. Д. К., вписана в АК-Пловдив, в качеството на назначен по делото особен представител на ответника Ц. И.

Н., с ЕГН ********** против Определение №814/20.01.2026 г., постановено по гр. д. №11345/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. с., с което се оставя без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена от особения представител на ответника за изменение на Решение №101 от 08.01.2026 г., постановено по гр.д. №11345/2025 г. в частта за разноските като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно размера на възнаграждението, който жалбоподателят счита, че следва да бъде определен.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго такова, с което да се допусне изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 3185 лв., който съответствал на материалния интерес и Наредба №1/2004 г. или в определения от съда първоначален размер – 3153 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата – С. К. Г., чрез пълномощника – адв. В.

М., с който счита, че частната жалба е недопустима, а разгледана по същество неоснователна и излага доводи в тази насока. Сочи се, че по делото няма представен списък по чл. 80 ГПК от особения представител, като липсата на списък се явявала пречка за развитие на производството за изменение на разноските. Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил материалния интерес на делото, като цената на иска била 10 000 лв., като законната лихва е законна последица от уважаване на претенцията за главница и не представлява самостоятелен иск. Излагат се доводи, че делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност и че особеният представител на ответника не се е явил в единственото открито съдебно 2 заседание по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя, поддържани във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като държавната такса за исковата молба не била заплатена в пълния дължим размер съобразно цената на иска. В случая по делото е внесена от ищеца дължимата държавна такса в пълния размер от 400 лева, изчислен съобразно чл. 69, ал. 1, т.1 ГПК, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, доколкото е предявен иск за установяване на недължимост на сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2006 г. до окончателното й плащане. В съдебната практика се приема, че искането за присъждането на законната лихва не представлява самостоятелен иск /решение №98/10.07.2024 г. по т.д. № 1512/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о./. В този смисъл, няма как да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че в случая цената на иска включва сумата от 21 288,51 лв. – законната лихва върху главницата за периода 07.08.2006 г.-23.06.2025 г. и върху тази сума от 21 288,51 лв. да е дължима държавна такса. Касае се за законна лихва върху главница, която се явява законна последица от присъдената сума от 10000 лева. Върху законната лихва върху главницата не се дължи държавна такса и не се касае за самостоятелен иск /решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о./. За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че не е внесена в пълен размер дължимата от ищеца държавна такса /което не е така в случая, тъй като е внесена изцяло дължимата държавна такса/, според съдебната практика на ВКС - решение №958 от 05.11.2008 г. по гр.д. №3041/2007 г. на ВКС, трето гр.о. „обстоятелството, че цялата следваща се държавна такса е била събрана по реда на чл.60 ГПК /отм., сега чл.77/, не означава, че обжалваното решение е недопустимо. Това е така, защото се касае за финансово правно задължение към бюджета, то се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото“. Държавната такса по предявен иск може да бъде събрана във всеки следващ проверката по чл.129 ал.1 от ГПК момент, а дори и след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, тоест не може да се приеме, че е налице недопустимост на решението. В обобщение, обжалваното въззивно решение е допустимо, защото е постановено по редовна искова молба.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищеца С. К. Г., 3

ЕГН ********** против ответника Ц. И. Н., с ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва от 07.08.2006 г., както и 200 лв. деловодни разноски и 200 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 18.08.2006 г., издаден по ч.гр.д. № 6296/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който изп. лист е образувано изп. д. № 525/2006г. по описа на ЧСИ А.А..

В исковата молба ищецът излага твърдения, че е осъден да заплати на ответника съгласно изпълнителен лист от 18.08.2006 г., издаден по ч.гр.д. № 6296/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 07.08.2006 г. до погасяване на задължението, която законна лихва към датата на подаване на исковата молба възлизала на 21 288,51 лв., както и 200 лв. деловодни разноски и 200 лв. адвокатско възнаграждение. Ищецът сочи, че за събиране на сумата по посочения изпълнителен лист по молба на взискателя-ответник Ц. И. Н. е образувано изп. дело №525/2006 г. по описа на ЧСИ А.А., с рег. №757 на КЧСИ и район на действие-ОС-Пловдив. По изпълнителното дело била наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията-Пловдив под №47, том 3, №11327 от 07.05.2008 г. върху 1/6 ид.ч. от апартамент №15/42, ет. 5 в сграда, находяща се в гр. Пловдив, ж.к. „Южен“, ул. „***. Ищецът счита, че не дължи на ответника сумите, съгласно посочения изпълнителен лист, тъй като същите били погасени по давност. В исковата молба се излагат доводи, че задължението на ищеца към ответника се погасявало с настъпването на общата 5-годишна погасителна давност. Ищецът твърди, че последната молба подадена от взискателя по изпълнителното дело е депозирана на 12.03.2020 г., а последното действие по изпълнителното дело, годно да прекъсне давността, било насрочен опис на движими вещи за дата 02.04.2020 г. Сочи, че след този момент по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия, които могат да прекъснат погасителната давност. Ищецът сочи, че погасителната давност не е текла през периода 13.03.2020 г. -20.05.2020 г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. Ищецът поддържа, че датата на последното действие по изпълнителното дело, което прекъсва давността, попадала в този период /насрочения опис на движими вещи на 02.04.2020 г./, поради което моментът, от който бил започнал да тече нова погасителна давност бил 20.05.2020 г., като същата била изтекла на 20.05.2025 г. Предвид това моли за уважаване на предявената искова претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му по делото особен представител адв. А. К., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.