Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19805 от 04.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40982/2023
Вид
Решение № 19805
Подписан
04.11.2024
Състав
ВИКТОРИЯ МИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал.1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19805 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20231110140982 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ................... за заплащане на сумите, както следва: сумата от 4535, 57 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – супермаркет, находящ се в гр. ..................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (10.06.2022 г.) до плащането, сумата от 581, 39 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода ..................., сумата от 5, 41 лева, представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от ......................, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (10.06.2022 г.) до плащането, както и сумата от 1, 23 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода ................... След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство (след отстраняване на нередовност на исковата молба в съдебно заседание от 07.10.2024 г.). Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ................... е депозирал писмен 1 отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковата молба е нередовна, а претенциите – неоснователни като неподкрепени от годни доказателства.

Във възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е посочил единствено, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ......................... н е взима становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Безспорно между страните по делото е, че процесният имот е бил топлофициран. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (отм. ДВ, бр.

54/2012 г.), потребител на енергия за стопански нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор.

В този смисъл са представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от .................... на потребителите в гр.

София (приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на ....................., на основание чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, одобрени с Решение № ОУ-033 от 08.10.2007 г. на ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ), които в чл. 1, ал. 2 предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от .................... на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.

София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на настоящите общи условия. В настоящия случай от приетия по делото Договор № 43291/449747 от 18.07.2019 г., сключен за срок от 3 години, считано от 01.07.2019 г. до 01.07.2022 г. се установява, че за процесния период страните са се намирали във валидно облигационно отношение по договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, 2 касаещ процесния имот, находящ се в гр. ...............

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за който е предявен установителният иск, не е спорно между страните. Този факт се установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице – ................., както и от приетите и неоспорени от страните заключения на СТЕ и ССчЕ. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Съдът кредитира изцяло СТЕ и ССчЕ, доколкото същите не са оспорени от страните, компетентно изготвени и мотивирани са и пълно отговарят на поставените задачи. Видно е от СТЕ, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия, при съобразяване с изравнителните сметки през процесния период, е в общ размер на 4930, 66 лева. От посочената сума следва да се приспаднат платените преди подаване на заявлението суми (които ищецът не претендира), с които е погасявана главница за топлинна енергия, които видно от ССчЕ са в размер 419, 27 лева, или искът е основателен и следва да се уважи за сума в размер 4511, 39 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 4 535, 57 лева следва да се отхвърли. Както вещото лице по изслушаната ССчЕ пояснява в съдебно заседание, разликата с предявената с исковата молба сума се дължи на обстоятелството, че в част от издадените от ..................... фактури в сумите за главница за топлинна енергия са включени и суми за главница за дялово разпределение – като част от главницата за топлинна енергия, което не е съобразено от ищеца при превяване на претенцията, докато вещото лице по ССчЕ е разделило сумите за главница за топлинната енергия от сумите за главница за дяловото разпределение, откъдето идва и разликата между претендираната сума и реално дължимата сума за главница за топлинна енергия.

Съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между .................... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от ССчЕ за процесния период от ...................... дължимата такса за извършваната услуга за дялово разпределение е в общ размер 17, 05 лева, от която сума следва да се приспаднат платените преди подаване на заявлението суми (които ищецът не претендира), с които е погасявана главница за дялово разпределение, които видно от ССчЕ за процесния период са в размер 6, 80 лева, или дължимата сума е в размер 10, 25 лева, поради което искът е основателен и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се уважи за предявения размер от 5, 41 лева. Както се посочи по-горе, част от сумите за цена за извършване на услугата дялово 3 разпределение на топлинната енергия, са включени в част от издадените от ..................... фактури за топлинна енергия като част от сумите за главницата за цена на топлинна енергия, което не е съобразено от ищеца при превяване на претенцията.

По исковете по чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Ищецът не твърди и не доказва да е изпратил на ответника издадените от него ежемесечни фактури, които съгласно чл. 39, ал. 2 е задължен да издава в срок до 5-то число на текущия месец, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава е необходима покана. По делото е представена покана с изх. № ............... за дължимите от ответника към ищеца вземания за част от исковия период, а имено за периода от м. 12.2019 г. до м. 02.2022 г., но от представените от ищеца доказателства, не се установява същата да е получена от представител на ответника (видно от разписката пратката е непотърсена), поради което съдът приема, че забава за длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране пред съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, не е налице.

По отношение иска за лихва за забава върху сумата за дялово разпределение, последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна енергия.

Предвид изложеното, исковете за обезщетения за забава са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер 134, 17 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер 817, 48 лева, представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото по делото не са налице данни за извършването на такива и същият до приключване на устните 4 състезания не е представил документи, удостоверяващи извършването им, такива не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че ..................., ЕИК ................., дължи на ...................., ЕИК ....................., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 31462/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, както следва:

– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 4511, 39 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – супермаркет, находящ се в гр. ............... за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 10.06.2022 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4511, 39 лева до пълния предявен размер от 4535, 57 лева;