Решение № 166 от 15.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от София Икономова Търговско дело № 20231200900183 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Сандански, ул.„***“ № 23, обл.Благоевград, чрез адв.Ч. А. Н., със съдебен адрес: гр.София, ул.“***“ № 7, ет.2, ап.5, насочени против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с адрес гр.София, ул.“***“ № 7, ет.5, представлявано от А.Л. и Р. Д., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 240 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родителите си Г. И. Т. и Д.С. Т.а /по 120 000 лв. за всеки един от тях, съобразно изложеното в допълнителната искова молба/ при ПТП настъпило на 13.03.2020 г. около 14.20 ч. на път ПП-1 Е 79, км.396, с виновен водач на т.а.Скания R420 с рег.№ Е***МА, управляван от К. П. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество - 15.05.2020 г., до окончателното плащане на дължимото. Претендира се лихва върху доброволно изплатените от ответника обезщетения от общо 160 000 лв., дължима за периода от 15.05.2020 г., до получаване на сумата от ищеца.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 13.03.2020 г. около 14.20 часа на ПП1 Е79, км.396, товарен автомобил марка „Скания R420”, с peг.№ Е *** МА, управляван от К. П. П. с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Сандански, поради движение с несъобразена скорост и неспазвайки дистанция удря отзад движещия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген голф”, с peг.№ Е *** АМ, управляван от В. Г. Т.. Сочи се, че при 1 удара лекият автомобил отскача и удря движещия се пред него лек автомобил с неизвестна марка и неизвестен шофьор, вследствие на което на място загива пътуващият на задната седалка в лек автомобил марка „Фолксваген голф”, с peг.№ Е *** АМ - Г. И. Т.. Заявява се, че освен това, от удара тежко е пострадала и Д.С. Т.а, пътувала на предна дясна седалка в същия автомобил, която впоследствие – на 21.03.2020 г. също почива. Съобщава се, че за инцидента е образувано наказателно производство срещу водача на т.а.Скания.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Г. Т. е син на Г. И. Т. и Д.С.

Т.а, поради което загубата на родителите му е огромен и непосилен шок за него. Отбелязва се, че до настъпване на ПТП-то отношенията между тях са били изградени на основата на взаимно уважение и разбирателство, като тримата цял живот са живели в една къща и са споделяли всички житейски трудности и положителни емоции. Според ищеца, мъката от внезапната смърт на родителите му е непосилна и му се отразява както психически, така и физически. Аргументира се, че след смъртта на родителите си, В. Т. се затваря в себе си, избягва общуването с други хора освен с близките си, а в редките случаи, когато говори с тях единствено споменава родителите си, които освен всичко постоянно полагали грижи, за да осигурят благополучие на неговото семейство.

В същото време се поддържа становище, че смъртта на Г. И. Т. и Д.С.

Т.а е пряка и непосредствена последица от получените от процесното ПТП травми и наранявания. Обяснява се, че товарен автомобил марка „Скания R4 2 0 ” , с peг.№ Е *** МА, има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 11.11.2019 г. до 10.11.2020 г. и номер на полицата BG/23/119003129164 в ответното ЗАД ОЗК - Застраховане АД. Според ищеца, водачът на товарния автомобил К. П. П. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. С оглед на това се прави извод, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете, в качеството му на увредено лице, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач ЗАД „ОЗК Застраховане”.

Съобщава се, че преди завеждане на делото, ищецът е завел щета в ответното дружество, по която последното е постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на това се иска съдът да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в предявения с исковата молба размер.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Изразява становище, че е налице вина на водача К. П. П. за причиняване на вредоносния резултат. Отделно от това оспорва механизма на настъпилото ПТП, като 2 неотговарящ на действително развилия се.

Изразява се становище, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача К. П. П., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Прави се възражение, че събитието е настъпило изцяло по вина на ищеца, който е управлявал МПС с превишена и несъобразна с пътните условия скорост и е спрял рязко, без да подаде сигнал и без причина, налагаща това, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

Поддържа се, че за ПТП е допринесла техническата неизправност и лошото състояние на процесния пътен участък. Същият е бил осеян с дупки, с лоша и неизправна настилка, хлъзгав, като по него е липсвала сигнализация за необходимост от по-ниска от максимално допустимата скорост. Според ответника, това е създало условие за загуба на устойчивост за МПС „Скания“ и невъзможността на водача му за своевременно спиране, което и значително е допринесло за настъпване на събитието.

В отговора се твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина имат и родителите на ищеца, като всеки от тях е допринесъл за настъпване на леталните си увреждания и тъй като е пътувал в МПС „Фолксваген“ без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото на всеки от тях свободно се е движело из купето, в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат. В този смисъл се аргументира, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51, предл.2 от ЗЗД. На самостоятелно основание се твърди принос и поради наличието на влошено здравословно състояние на жертвите на процесното ПТП, което е допринесло за усложнения на травмите им и настъпване на смъртта им.

Исковете се оспорват поради липсата на настъпили вреди за ищеца. В тази насока се твърди, че между ищеца и починалите му родители не са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди, а точно обратното – отношенията им са били прекъснати, като не са живеели в едно домакинство, не са полагали взаимни грижи един към друг, не са разчитали финансово един на друг. В тази насока ответникът се позовава на показанията, дадени от ищеца в досъдебното производство. Иска се съдът да съобрази и възрастта на ищеца и на починалите му родители, които предполагат самостоятелност и липсата на финансови и други зависимости между тях.

Ответникът оспорва исковете и по размер, като твърди, че в хода на производството е изплатил на ищеца общо 160 000 лв. – по 80 000 лв. обезщетение за смъртта на всеки един от родителите му, с което го е обезщетил изцяло за претърпените неимуществени вреди.

С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски.

В допълнителна искова молба ищецът навежда доводи във връзка с направеното в отговора оспорване на основанието на иска и липсата на деликт 3 от страна на водача на застрахования в ответното дружество автомобил.

Позовава се на съставения протокол за ПТП с пострадали лица, на представените документи от воденото наказателно производство, както и на крайния съдебен акт, с който последното е приключило, като се обръща внимание, че са ангажирани и други доказателства в настоящето производство.

Ищецът оспорва и възражението за съпричиняване, като изразява становище, че то се основава на бланкетни оплаквания за незправност и лощо състояние на пътния участък, в който е настъпило процесното ПТП.

По отношение претърпените вреди се отбелязва, че са били налице изключително близки отношения между ищеца и починалите му родители.

С оглед на това се поддържа, че вредите възлизат на 200 000 лв., но с оглед данните, че ответникът е заплатил доброволно 80 000 лв., то се прави искане за намаляване на размера на претенциите до 120 000 лв. Поддържа се обаче претенцията за лихва за периода от 15.05.2020 г. до получаване на сумата от ищеца.

В допълнителен отговор на исковата молба ответникът поддържа възражението си за съпричиняване, като отбелязва, че влязлата в сила присъда няма задължителна сила за гражданския съд в тази насока. Обръща се внимание и че установеното от вещите лица по наказателното производство не може да се ползва по настоящето дело.

По отношение лихвата, претенидарана върху доброволно платените обезщетения, се прави възражение за погасяване по давност.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1046-156 от 25.03.2020 г., е видно, че на 13.03.2020 г. около 14.20 ч. е настъпило ПТП на път ПП-1 Е-79, при което водачът на т.а.Скания е рег.№ Е***МА, поради несъобразена скорост удря отзад движещия се пред него в колона от автомобили л.а.Фолксваген с рег.№ Е***АМ, който от своя страна блъска движещия се пред него автомобил.

Отразено е, че л.а.Фолксваген е управляван от В. Г. Т., а пътници са били Д.С.

Т.а и Г. И. Т.. Последните са починали съответно на 21.03.2020 г. и 13.03.2020 г.

Установява се от представеното удостоверение за наследници, че 4 ищецът В. Т. е син на Д.С. Т.а и Г. И. Т..

С присъда № 24/28.05.2024 г., постановена по НОХД № 415/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 23.06.2025 г., изменена с решение № 456/19.12.2024 г., постановено по ВНОХД 1015/2024 г. по описа на АССофия и решение № 3008/23.06.2025 г., постановено по КНОХД № 290/2025 г. по описа на ВКС, подсъдимият К. П. П., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.03.2020 г. около 14:10 часа на главен път Е-79, в района на км.396+100, при управление на товарен автомобил с влекач марка „Скания“ с рег.№ Е *** МА и полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ Е *** ЕЕ, движейки се в посока от гр.Благоевград към гр.Кресна със скорост около 80,6 км/ч е нарушил установените в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ правила, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. Т. и на Д.С. Т.а. Това деяние е квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 /в редакцията изм. ДВ, бр. 74 от 2015 г./, вр. ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и за него му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години.

По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т.а.Скания с рег.№ Е***МА, е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което е видно и от представената справка от сайта на Гаранционен фонд.

По делото са приети като доказателства заявление от В. Т. от 15.05.2020 г., подадено чрез адв.Н., до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесния случай, както и отговори от застрахователя от 18.05.2020 г. и 18.08.2020 г. По делото не е спорно, че в хода на производството – на 01.04.2024 г. ответникът е платил доброволно на ищеца застрахователно обезщетение от 160 000 лева. В тази насока е и приложеното на л.77 от делото преводно нареждане.