Решение № 13693 от 08.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13693 гр. С., 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110102556 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Б. И. В., Р.

Р. В. и М. Р. В. , с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „Д. 2“, бл. 254, вх. 1, ап. 6, аб. № 272***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот, придобито въз основа на наследствено правоприемство от И. В. В., чийто наследници по закон се явяват ответниците. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплати следните суми: ответникът Б. И. В. – сумата от 814,07 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 151,11 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., сума в размер на 11,25 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 1

17.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,48 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.; ответниците Р. Р. В. и М. Р. В. – всеки от тях пооделно за сумата от 407,03 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 75,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., сума в размер на 5,62 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния 2 правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

По делото е приложен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда 3 на чл. 117 ЗТСУ № 5, том XI/1986 г. от 13.06.1986 г., по силата на която И. В. В. е придобил правото на собственост върху новопостроено жилище № 6, находящо се в жилищна сграда – бл. № 210а, вх. А, ет. 2 в ж.к. „Д. 2“.

От удостоверение от Столична община, район „Искър“ (л.9) се установява, че съгласно новата номерация на жилищните блокове в район „Искър“, бл. № 210А, ж.к.

„Д. 2“ става бл. № 254.

От приложено по делото удостоверение за наследници на И. В. В. (л. 49) се установява, че същият е наследен от дъщеря си Б. И. В. и внуците си Р. Р. В. и М. Р. В.

(синове на починалия през 2020 г. негов син Росен И.ов В.. ПридобИ.е на правото на собственост по отношение на процесния имот от ответниците въз основа на наследствено правоприемство се установява и от приложените данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ на Б. В. от 2016 г. (л. 96 и л. 124 и сл.) и от Р. В. (л. 102 и сл. и л. 114 и сл.).

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д. 2“, бл. 254, вх. А, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период е имало монтирани 2 отоплителни тела, но не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която са изчислява служебна топлинна енергия. За релевирания период са попълнени отчети за неосигурен достъп без подпис на потребител, като е начислен служебен разход на максимална мощност за отоплителните тела съгласно чл. 61 НТ. В имота не е начислявана топлинна енергия за БГВ.

Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището от 99 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице 4 размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 1628,15 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.