Определение № 3456 от 05.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3456 гр. София, 05.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Частно касационно търговско дело № 20258003901272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Б. Ж., като процесуален представител на ищеца Р. Я., против постановено по реда на чл.248 ГПК определение №50/11.03.2025г. по в.т.д. №120/2024г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение №78/29.10.2024г. по същото дело в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв на процесуалния представител на ответника ЕТ „Орион- Весела Николова“ /н/ пред въззивната инстанция.

Обжалваното определение се атакува като неправилно. В жал бата се твърди, че предвид присъдените от съда размери на адвокатските възнаграждения за първите две инстанции /по 8 500 лева/ и при хипотеза, че такива разноски бих а били присъдени и от ВКС, то би се стигнало до присъждането на хонорари в размер на 25% от предявените претенции.

Жалбоподателят поддържа становище, че така присъдените хонорари изглеждат като препятствие пред достъпа до правосъдие. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 относно приложението на национална правна уредба по отношение на страна, осъдена да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В тази връзка сочи, че в случая става въпрос за преценка за стойността на безплатна помощ, а не за възстановяване на направени разноски от ответницата.

Ответникът на жалбата и по делото Д. М., в качеството й на синдик на 1

ЕТ „Орион- Весела Николова“ /н/ заявява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът на жалбата и по делото ЕТ „Орион- Весела Николова“ /н/ заявява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че атакуваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

С решение №78/29.10.2024г. по в.т.д. №120/2024г. по описа на Апелативен съд-Бургас е потвърдено решение №66/01.03.2024г. по т.д.

№398/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. Я. от гр. Варна иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на вземане против ответника ЕТ „Орион - Весела Николова” /н/ за сумата от 50 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на неоснователно наложени обезпечителни мерки. В полза на процесуалния представител на ответника ЕТ „Орион - Весела Николова” е присъдено възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивното разглеждане на делото в размер на 8 500 лева.

С атакуваното определение №50/11.03.2025г. по в.т.д.№ 120/2024г. по описа на Апелативен съд-Бургас е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв.Б. Ж., като процесуален представител на ищеца Р. Я., за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Апелативният състав излага съображения, че присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 8 500 лева съответства на обжалваемия интерес /97971.50 лева/ и е около минимума по Наредба №1 от 9.07.2024г. на ВАС. Приема, че Наред бата и понастоящем продължава да бъде ориентир за пазарната стойност на адвокатските услуги.

Настоящият състав на ВКС намира, че жалбата е основателна.

Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, т.е. че не може да определи по-нисък размер от определения с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже 2 да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА в частта, препращаща към чл.36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Настоящият състав, като намира, че делото, образувано по иск за имуществени вреди от неоснователно наложени обезпечителни мерки, не се отличава със значителна фактическа и правна сложност и като съобразява цената на иска /97 791.50 лева/, неголямата фактическа и правната сложност на въззивното производство, извършените процесуални действия от представителя на въззиваемата /подаване на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в о.с.з./, броя на откритите съдебни заседания /едно открито съдебно заседание/ и приемането само на писмени доказателства, представени от въззиваемата, счита, че на процесуалния представител адв.З. следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 2 600 лева. С оглед изложеното искането на ищеца Р. Я., чрез адв.Б.Ж. на основание чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на адв.З. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА е частично основателно – присъдената сума следва да се намали до сумата 2 600 лева.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като бъде уважено искането по чл.248 ГПК и присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство на адв.З. бъде намалено до сумата 2 600 лева.

Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №50/11.03.2025г. по в.т.д.№ 120/2024г. по описа на Апелативен съд –Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК решение №78/29.10.2024г., постановено по в.т.д. №120/2024г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. Д. Я., ЕГН ********** да плати на адвокат И. К. З., АК- Сливен сумата 2 600 лева /вместо сумата 8 500 лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за безплатна защита на ответника ЕТ „Орион- Весела Николова“ /н/ пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4