Решение № 176 от 17.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Габрово, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20234200100484 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Производство по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Г. **“ № 3, представляван от адв. Н. Д. адв. Н. Г.е и адв. Г. Р., против ЗАД „ДаллБогг: живот и Здраве“, гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.

Д.“ № 1, с която е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди, въз основа на която е образувано настоящото гр. д. № 484/23 г. по описа на ГбОС.

В исковата молба, ищецът излага твърдения, че на 19.03.2022 г., около 16:45 ч., на път 4402, км. 2+500, в посока **, община Севлиево е настъпило ПТП между МПС марка „**“, модел **, рег. № **, застрахован при ответното дружество и МПС марка „**“, модел „**“, рег. № **, застрахован в „Евро Инс“ АД.

Ищецът е бил пътник при виновния водач, управлявал МПС марка „**“, модел **, рег. № **, като в следствие на ПТП-то е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в петрохантерно счупване в горния край на бедрената кост на левия крак.

Във връзка с ПТП-то е било образувано досъдебно производство № 85/2022 г. по описа на РПУ- Севлиево, което впоследствие било прекратено.

Същият е претърпял болки и страдания, от ПТП-то, тъй като се е наложило оперативно лечение и метална остеосинтеза на счупения крак, като и към момента не се е възстановил. Претърпял е и емоционални притеснения, влошило се настроението му, имал висока тревожност, изживява кошмара от събитията.

Предявил е застрахователната си претенция пред ответното дружество на 14.07.2023 г., като застрахователят е отказл да му изплати обезщетение по 1 образуваната преписка.

Моли се, да се осъди ответното дружество, да му заплати 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция към застрахователя – 14.07.2023 г.

В постъпилия отговор ответното застрахователно дружество, чрез адв. И.

Ц., оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се редовността на исковата молба, поради непредставянето със същата на сметка по която дружеството може да плати.

Не се оспорва, че към датата на настъпване на ПТП-то за л.а. „**“, модел **, рег. № ** е имало валидна застраховка по полица № BG/30/121003074734.

Оспорва размера на иска, като прекомерно завишен, за което излага подробни доводи.

Оспорва се исковата молба, като изцяло неоснователна, водачът на л.а.

„**“, модел **, рег. № ** не носи отговорност, респ. пълна такава за настъпване на ПТП-то. Оспорва се, че вината на водача на лекия автомобил не може да се установи от представите към исковата молба доказателства.

Възразява се, че няма постановен съдебен акт установяващ вината на водача на МПС-то.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не е бил с поставен обезопасителен колан.

Прави се възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултата от водача на л. а. „**“, модел „**“, рег. № **, който поради движение с несъобразена скорост е една от главните причини за настъпилото ПТП. Доколкото водача на този л.а. е застрахован в ЗД „Евро Инс“ АД следва, че към отговорността на за настъпилия инцидент следва да носи отговорност и това дружество.

Оспорва се началната дата, от която се претендира лихвата за забава.

Конституираното, на страната на ответника, трето лице помагач ЗК „Евро Инс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Х. Колумб“ № 43, в подаденото становище възразява, че водача на л. а. „**“, модел „**“, рег. № **, застрахован при него, се е движил с разрешената за пътния участък скорост, реагирал е своевременно на опасността, но въпреки това за него ударът е бил непредотвратим, което го освобождава от отговорност. Оспорва причинно – следствената връзка между ПТП-то и 2 травмите, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Присъединява се към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищеца, чрез процесуалните си представители в представени писмени становища, поддържат предявения иск по основание и размер, както и претендират направените разноски по делото, вкл. адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер, поддържа отговора и претендира направените разноски по делото. Третото лице помагач на страната на ответника не се явява и не взема становище.

Габровският окръжен съд, като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: първа страница на констативен протокол за ПТП № 104; епикриза от ортопедотравматологично отделение; фиш за спешна медицинска помощ; извънсъдебна претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ и 2 броя уведомления от застрахователя до ищеца с № 3950/ 03.08.2023 г. и № 52/16.10.2023 г., досъдебно производство № 85/2023 г. по описа на Районно управление - Севлиево приетите съдебно - медицинска и съдебно - автотехническа експертизи, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че на 19.03.2022 г., около 16:45 часа, на път № III 4402 км. 2.500 в землището на с.

**, общ. Севлиево, л.а. „**" модел „**" с peг. № **, управляван от З. Б. Д. от гр. София, движейки се в посока от гр. Севлиево към с. **, общ. Севлиево предприема ляв завой със скорост около 5 м/с. = 18км/ч. По същото време л.а.

„**" модел „**" с per. № ** управляван от Р. Д. от гр. Севлиево, се движи от с.

**, общ. Севлиево към гр. Севлиево със скорост около 23,24м/с. = 83,7км/ч.

Водачът на л.а. „**" предприема ляв завой, когато л.а. „**" се намира на около 25,6м. от мястото на удара, в резултат на което траекториите им са пресичат и следва удар между тях, при което е причинена телесна повреда на возещият се на предна дясна седалка в л.а. „**" Г. К. Р. от гр. П..

За процесното ПТП е образувано ДП № 85/2023 г. по описа на РУ – Севлиево за извършено от св. З. Б. Д. деяние (водачът на л.а. „**" модел „**" с per. № **), което е приключило с постановление за прекратяване по искане на пострадалия Г. Р., на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

От автотехническата експертиза се установява, че от техническа гледна точка причина за възникване на ПТП-то е навлизане на л.а. „**" в лентата за движение на л.а. „**". Същото протича на прав пътен участък без препятствия 3 ограничаващи видимостта, платното за движение е с широчина 6 м. без разделителна линия и наклон от 5% за л.а. „**" при спускане за л.а. „**" при изкачване, в светлата част на денонощието. Вещото лице е приело, че скоростта на л.а. „**" в момента на удара е около 5 м/с = 18 км/ч, а скоростта на л.а. „**" в момента на удара е около 23,24 м/с. = 83,7 ~ 84км/ч. Същото е приело, че от материалите в ДП не се установяват данни за промяна на скоростта преди удара, което сочи че това е била скоростта на движение на двата автомобила преди удара. Л.а. „**" се е движил в посока от гр. Севлиево към с. ** и е водачът е предприел ляв завой и е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато л.а. „**" се е намирал на около 25,6 м. от мястото на удара, като опасната му зона е около 75 м. и водачът на л.а. „**" не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране.

Възможност за предотвратяване на ПТП е имал водача на л.а. „**", който преди да предприеме маневра ляв завой и да навлезе в лентата за насрещно движение, е следвало да пропусне насрещно движещият се л.а. „**". Вещото лице е приело, че и за двата автомобила удара е в предна дясна част, като първоначалният контакт е между десните страни на предна броня.

В съдебно заседание вещото лице, на поставен въпрос заема становище, че л.а. „**", се е движил със скорост от 18 км/ч, тъй като за да предприеме маневра завой на ляво и за да се получи радиусът на завоя, няма как да е бил в спряно положение, тъй като няма следи от отлагане и завоят е без поднасяне, като няма как скоростта да е нулева, тъй като е установено, че същият се е намирал в лентата за насрещно движение. За да има такъв кос удар, както е установило вещото лице, следва водачът на л.а. „**" да е започнал да извършва завоя. Уточнява, че водачите и на двата автомобила са имали видимост. В този участък няма ограничение на скоростта за л.а. „**", който е бил с разрешената скорост от 90 км/ч за извънградски път. Според вещото лице при прав пътен участък, извън населено място, водачът на л.а. „**" не е бил с превишена скорост. Водачът на л.а. „**" е направил опит да избегне ПТП-то, като е опитал да заобиколи навлезлия в неговото пътно платно л.а.

„**", но не е могъл да избегне удара. Вещото лице разяснява, че скоростта на л.а. „**" не може да е нулева, тъй като това означава той да е бил спрял насред пътя и водачът на л.а. „**" е щял да го възприеме, а същият съобщава за внезапно навлизане в неговото платно на л.а. „**".

В заключението по автотехническата експертиза е установено, че л.а. „**" е бил оборудван фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за 4 пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани а за средния с двуточков, като в протокола за оглед, както и видно от фотоалбум от ДП, не са установени деформации вътре в купето по лек автомобил „**".

От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП, ищецът Г. К. Р., на 78г., е получил счупване на горния край на лявата бедрена кост минаващо през костен масив намиращ се в тази част на костта/ т.нар. голям трохантер/. На 19.03.22г. е приет на лечение в МБАЛ-гр. Севлиево, където на 21.03.22г. е предприето оперативно лечение посредством метална остеосинтеза. На първата седмица след операцията е бил вертикализиран /приучен да се изправя до леглото/. Десет дни след операцията започнал да прави крачки с проходилка. Продължил лечението в домашни условия, където за него непрекъснато се грижел негов познат. Първоначално се придвижвал с проходилка или с две патерици, като след 7 - 8 месеца започнал да използва една патерица. След 1 година от произшествието можел да се движи без помощно средство. През тази година не е могъл да се обслужва самостоятелно, не могъл да се къпе, да се облича, да си нацепи и пренесе дърва, да излиза вън от дома си или двора си, да пазарува. Счупването е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 1 година. Получените увреждания са в пряка причинноследствена връзка с ПТП-то.

Вещото лице, от личния преглед на ищеца проведен на 16.04.24 г., е установило следното обективно състояние на пострадалия: по външната повърхност на лявото бедро в областта на тазобедрената става има линеен белег с дължина около 1 3 см и ширина до 3 мм с бял цвят, разположен на нИ.то на кожата; установено е скъсен ляв долен крайник с 1 см, левият хълбок стои по-ниско от десния, накуцваща походка, като движи левият долен крайник в почти пълен обем; сгъването в тазобедрената става е намалено с 10 градуса, намалено е и отвеждането в ставата с около 1 5 градуса, като при отвеждане на крайника изпитва болезненост и пружиниращо съпротивление; съобщава за болка при вдигане на тежки предмети и при по-интензивно физическо натоварване в лявата тазобедрена става. Вещото лице е приело, че към настоящия момент оздравителния период е приключил и описаните двигателни дефицити ще останат и за в бъдеще, като най-значим от тях е скъсяването на крайника водещ до неправилна походка /куцане/.

Вещото лице е приело, че в представената по делото медицинска документация не са описани характерни увреждания в областта на гръдния кош от поставен предпазен колан, но с оглед механизма на ПТП –то, 5 инерционните сили са действали по отношение на тялото на ищеца косостранично в посока напред и надясно, а след това назад и наляво. Заключено е, че ако ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, най-вероятно тялото му би напуснало предната дясна седалка и би осъществило контакт с дясната челно-теменна област на главата и панорамното стъкло в близост с дясната рамка на предното стъкло или с предната част на дясната врата, в областта на прозореца, като е могло да има контакт между дясната половина на тялото /десен горен крайник, дясно рамо и гръден кош/ и предната дясна част на купето на автомобила. Прието е, че травматичното увреждане на горната част на лявата бедрена кост не е свързано с директен удар в дясната тазобедрена става в части в купето на автомобила, а има индиректен механизъм- отвеждане на лявото бедро навън и същевременно усукването на същото около надлъжната му ос.