Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 948 от 03.06.2024, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 178/2024
Вид
Решение № 948
Подписан
03.06.2024
В сила
03.06.2024
Състав
Кирил Чакъров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 948

Перник, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20247160700178 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, ул. „3-ти март“ № 64, чрез адвокат А. И. от АК – София, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 243382000074 от 02.02.2024 г., издадена от Г. Ж. А., старши полицай в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ (ОП) в Седмо районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, спрямо В. А. Б., в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) „***“ с рег. № [рег. номер], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и табелите с регистрационен номер на МПС.

Административният акт се оспорва като неправилен, незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извършването на твърдяното нарушение. От съда се иска да отмени оспорения административен акт.

В проведеното на 09.05.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. И. от АК – София, която поддържа жалбата по изложените в същата доводи, които доразвива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното на 09.05.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – Г. Ж. А., старши полицай в ООР група, Сектор ОП в Седмо РУ към СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки (л. 9), депозирани с молба вх. № 24.04.2024 г., чрез юрисконсулт А. А., негов пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна, пледира процесуална и материална законосъобразност на издадения административен акт, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г. (л. 9 от АД № 2274/2024 г. по описа на А. съд – София-град), съставен от И. В. З., старши полицай в Седмо РУ към СДВР, в присъствието на свидетеля Г. Ж. А., е установено, че на 01.02.2024 г., в 23:55 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към ул. „***“, В. А. Б. управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с изчерпани контролни точки – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Съставеният АУАН се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 243382000074 от 02.02.2024 г., издадена от старши полицай в група ООР на сектор ОП в Седмо РУ в СДВР, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, спрямо В. А. Б., в качеството му на собственик на МПС „***“ с рег. № [рег. номер], е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и табелите с регистрационен номер на МПС, затова, че на 01.02.2024 г., около 23:55 часа, в [населено място], на [улица], управлява собственото си МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Заповедта е връчена на В. А. Б. на 02.02.2024 г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 10 от АД № 2274/2024 г.) По делото са представиха като доказателства още:

Докладна записка УРИ № 3382р-4862 от 05.02.2024 г. (л. 11 от АД № 2274/2024 г.), от която е видно, че нарушението, за което е съставен АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г. е установено въз основа на справка в АИС – Пътна полиция, и справка с ОДЧ – 70 към Седмо РУ в СДВР; Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003754 от 22.02.2024 г. (л. 12 от АД № 2274/2024 г.), издадено въз основа на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г; Справка-картон за водача В. А. Б. (л. 13 – л. 15 от АД № 2274/2024 г.), в която е отразено, че СУМПС с № *********, издадено на 10.09.2016 г., е със статус в АНД: невалиден, съответно със статус в БДС: отнет, както и че водачът притежава 0 контролни точки. Отразени са също седем на брой наказателни постановления, с посочени дати на влизането им в сила, с които за нарушения на ЗДвП са отнемани контролни точки на водача, последните с общ брой – 54; Заповед № 513з-6400 от 07.07.2023 г. (л. 16 от АД № 2274/2024 г.) на директора на СДВР, с която са определени да прилагат ПАМ включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от секторите „Охранителна полиция“ в районните управления при СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. (л. 17 от АД № 2274/2024 г.) на министъра на вътрешните работи, за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП.

С оглед така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2а, от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото се представиха и приеха като доказателства заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП и заповед № 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР. С оглед съдържанието на т. 2, предл. второ от заповед № 6400/07.07.2023 г., издадена във връзка със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с която определени да прилагат ПАМ по чл. 171, включително по т. 2а от ЗДвП, са полицейски органи по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР от секторите „Охранителна полиция“ в РУ на СДВР, след успешно положен изпит по ЗДвП, съдът указа на ответника (с определение № 485 от 25.03.2024 г. за насрочване на делото и с протоколно определение от 25.04.2024 г.) да представи по делото доказателства, че издателят на оспорваната заповед е материално и териториално компетентен да прилага ПАМ от вида на процесната. Такива не се представиха. При това положение по делото не се доказва, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен орган и в пределите на териториалната му компетентност. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, което по същността си обуславя обявяване нищожност на акта.

Въпреки така установения тежък порок на производството, съдът ще изложи доводи във връзка с основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК:

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, съдържа реквизити относно органа, който я е издал, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срок и ред за обжалване и подпис на издателя си. В акта са посочени фактическите и правни основания обусловили издаването му. Не са изложени мотиви относно продължителността на мярката – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца. Предвид обаче прилагането на ПАМ за минималния предвиден нормативно срок, порокът не се преценява за съществен.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, такива, които ако не бяха допуснати, биха обосновали други фактически и правни изводи на административния орган. Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г., същият е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е и надлежно връчена на жалбоподателя.

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Процесната заповед е основана на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г., съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, в който фактически е описано , че на посочената дата, към посочения час, на посоченото място, жалбоподателят управлява собственото си МПС, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с изчерпани контролни точки. Предвид това, независимо че в оспорената заповед не е изведена нито обстоятелствено, нито цифрово конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, обосновала прилагането на процесната ПАМ, не е налице порок, който самостоятелно да обоснове извод за незаконосъобразност на акта.

Н. следващо място обаче, видно от хипотезата на предл. трето, алтернатива втора на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, кореспондираща с фактическото описание на нарушението в съставения АУАН, предпоставките, при наличието на които органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията на нормата последица – преустановителната ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до една година“, са: 1. установено управление на регистрирано МПС 2. от неговия собственик, 3. след като последният е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Следователно, за да се приложи процесната ПАМ необходимо е, освен безспорното в случая наличие на първите две предпоставки, също да е установено, че водачът на собствено МПС е лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на СУМПС притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на конкретни нарушения на ЗДвП (чл. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП), за извършването, на които е предвидено отнемане на контролни точки.