Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 203 от 17.06.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1019/2021
Вид
Решение № 203
Подписан
17.06.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Разлог, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20211240101019 по описа за 2021 г.

В изпълнение на задължителни указания, дадени с Определение №1397/10.12.2024 г., постановено по въззивно гр. дело №1230 от 2024 г. по описа на ОС-Бл., настоящият състав следва да разгледа молба с правно основание чл.250, ал.1 ГПК, с която ищците молят съда да допълни Решение №287/04.09.2024 г., постановено гр. д. №1019/2021 г. по описа на РС-Рг.

Против постановеното решение на РС-Рг, е постъпила жалба от ищците, ч/з процесуалния им представител, в която е инкорпорирана молба по чл.250 от ГПК, за допълването му, като се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, включващо на осн. чл.124 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН*, М.Г.П., с ЕГН* и И.И.П., с ЕГН*, че ищците А.А.З., ЕГН*, З.А.З.-Д. /наследник на А.З./, И.А.З., ЕГН*, Е.Е.П., ЕГН*, А.В.З., ЕГН*, Г.В.С., ЕГН*, М.Т.З., ЕГН*, Б.Б.З., ЕГН*, са собственици на следният недвижим имот ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: г.Р., кадастр. описание: м.М., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1251 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, както и по искането на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нот. акт №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на Нот. С.В., вписан в СВ при РС-Рг, с вх. рег.№4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК.

Депозираната жалба е изпратена на ОС-Бл., като с Определение от №1397/10.12.2024 г., постановено по въз. гр. дело №1230 от 2024 г. по описа на ОС-Бл., е прекратено производството и е изпратено гр. д. №1019/2921 г. по описа на РС-Рг за разглеждане на депозираната ВЖ в частта й, в която има хар-р на молба по чл.250 от ГПК, за допълване на първоинстанционното съд. решение.

Молбата на ищците, съдържаща се в постъпила жалба с вх. №8903/20.09.2024 г. по описа на съда, е подадена ч/з пълномощника им адв. М.П., т.е подадена е от страна по делото, в срока по чл.250, ал.1 от ГПК, като от ответниците по делото е упражнено правото на отговор в срока по чл.250, ал.2 от ГПК, инкорпориран в отговора им на ВЖ.

Тъй като е било проведено съд. дирене и са били изслушани устните състезания на страните по исковете с правно основание чл.108 от ЗС, чл. чл.124, ал.1 от ГПК, и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът намира, че не е налице необходимост от изясняване на спора в тази част, при което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде разглеждана в ОСЗ.

Съдът като взе предвид молбата с правно основание чл.250 ГПК, и съобрази събраните по 1 делото доказателства и постановеното съд. решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за допълване на съд. решение за основателна, тъй като видно от ИМ с вх.

1730/16.08.2021 г. по настоящето дело, ищецът е предявил искане, с което да се признае установено по отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН*, от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13 и Р.Д.В., с ЕГН*, от г.Б., у.

„М.Т.“№13, че ищците А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.В.“№1, З.А.З.-Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„Ч.р.“№63,, И.А.З. от г.С., ж.“З.Б.“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П. от г.Р., у.„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З. от г.Р., ж.“И.“№5, в.Б, е.З, а.9, с ЕГН*, Г.В.С. от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З. г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З. от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: г.Р., кадастр. описание: м.М., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1251 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на описаните погоре недвижими имоти, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на Нот. С.В., вписан в СВ при РС-Рг с вх. рег.

№4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК.

С решение №287/04.09.2024 г. постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.В.“№1, З.А.З.Д., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„Ч.р.“№63, И.А.З. от г.С., ж.“З.Б.“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П. от г.Р., 9, у.„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З. от г.Р., ж.“И.“№5, в.Б, е.3, а.9, с ЕГН*, Г.В.С. от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З. г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З. от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, срещу Н.Х.Ж., с ЕГН*, от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П. с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13 и Р.Д.В., с ЕГН*, от г.Б., у.„М.Т.“№13, за предаване на владението на ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., представляващ ливада и в местността „И.“ (“М.“), с площ от 1,250 дка, при граници: имот ***, имот ***, имот ***.

В решението липсва диспозитив, с който съдът да се е произнесъл по иска по чл.124 от ГПК, включващо искане за произнасяне за установено по отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН*, от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.

„В.“ .№13, че ищците А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.В.“№1, З.А.З.-Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.

„Ч.р.“№63, И.А.З. от г.С., ж.“З.Б.“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П. от г.Р., у.„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З. от г.Р., ж.“И.№5, в.Б, е.З, а.9, с ЕГН*, Г.В.С. от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З. г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З. от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: г.Р., кадастр. описание: м.М., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1251 кв.м., при съседи: ***, ***, ***.

Липсва и диспозитив относно произнасяне по иска по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на Нот. С.В., вписан в СВ при РС-Рг с вх. рег. №4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК.

Видно от мотивите на постановеното решение е, че решаващият съд е приел, че ищците не са доказали, че притежават право на собственост спрямо процесния недвижим имот на годно правно основание. Предвид това, настоящият състав намира, че исковата претенция по чл.124 от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН* от г.Р., п.”М.”№5, М.Г.П., с ЕГН* от с.Д.Д., у.„В.“№13, И.И.П., с ЕГН*, от с.Д.Д., у.„В.“№13, че ищците А.А.З., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.В.“№1, З.А.З.-Д., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„Ч.р.“№63,, 2

И.А.З. от г.С., ж.“З.Б.“№5, в.А, а.36, с ЕГН*, Е.Е.П. от г.Р., у.„С.С.К.М.“№43, с ЕГН*, А.В.З. от г.Р., ж.“И.“№5, в.Б, е.З, а.9, с ЕГН*, Г.В.С. от г.Р., у.“Б.р.“№2А, в.Б, е.4, а.8, с ЕГН*, М.Т.З. г.Р, у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, Б.Б.З. от г.Р., у.“Д.Г.“№12, с ЕГН*, са собственици на процесния недвижим имот, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на иска по чл.537, ал.2 от ГПК, трайната съд. практика на ВКС се придържа към становището, че този иск може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му. Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е неоснователен и недоказан, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК - за отмяна на Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на Нот. С.В., вписан в СВ при РС-Рг. с вх. рег. №4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА решение №287/04.09.2024 г. постановено по гр. дело №1019/2021 г. по описа на Рг.РС, както следва:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А.А.З., ЕГН*, З.А.З.-Д., ЕГН*, И.А.З., ЕГН*, Е.Е.П., ЕГН*, А.В.З., ЕГН.*, Г.В.С., ЕГН*, М.Т.З., ЕГН*, Б.Б.З., с ЕГН*, иск с/у Н.Х.Ж., с ЕГН*, М.Г.П., с ЕГН*, И.И.П., с ЕГН*, с правно основание чл.124 от ГПК, за: признаване на установено от отношение на ответниците Н.Х.Ж., с ЕГН*, М.Г.П. с ЕГН*, И.И.П. с ЕГН*, че ищците А.А.З., ЕГН*, З.А.З.-Д., ЕГН*, И.А.З., ЕГН*, Е.Е.П., ЕГН*, А.В.З., ЕГН*, Г.В.С., ЕГН*, М.Т.З., ЕГН*, Б.Б.З., ЕГН*, са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед */15.05.2006 г. на ИД на АК, с адрес на ПИ: г.Р., кадастр. описание: м.М., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1251 кв.м., при съседи: ***, ***, ***.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на Нот. акт, №131, том 3, рег.№4810, дело №407 от 2017 г. на Нот. С.В., вписан в СВ при РС-Рг, с вх. рег. №4093 от 06.10.2019 г., Акт №69, том 13, дело №1637/2017 г., издаден на основание чл.587, ал.2 от ГПК.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3