Определение № 13293 от 27.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13293 гр. София, 27.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110169371 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 01.02.2024 г. на ищците С. Б. Ц. и М. Б. К., чрез адв. Д., за изменение на решението от 12.12.2023 г. по гр. д. № 69371/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта относно разноските.

В искането за изменение на решението в частта за разноските процесуалният представител на ищците е изложил твърдения, че още с исковата молба е представил адвокатско пълномощно по образец, но впоследствие при връчване на документите за вписване на исковата молба неправилно бил предоставен и оригиналът на адвокатското пълномощно, а по делото останало копие. Поддържа, че при вписването на исковата молба в Агенция по вписванията бил предоставен и оригиналът на адвокатското пълномощно.

Същевременно процесуалният представител на ищците признава обстоятелството, че не е съобразила, че оригиналът трябва да е приложен по делото, а още по – малко, че не се бил копирал самият договор за правна помощ, поради което едва с молбата от 01.02.2024 г. прилага заверен препис от Договор № 026471/20.12.2022 г. за правна защита и съдействие.

Ето защо моли съда да измени решението в частта за разноските, като присъди на ищците направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта му за разноските. Поддържа, че процесуалният представител на ищците е могъл в последното съдебно заседание да представи доказателства за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като е бил длъжен да прояви активност и да представи съответните доказателства. Ето защо моли съда да остави без уважение молбата на ищците по чл. 248 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 167 състав , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страни, имащи право да искат изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С цитираното решение от 12.12.2023 г. съдът не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ищците, тъй като е приел, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие въобще не е отразено договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, респ. следва да се приеме, че не е доказано договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение, както и не е доказано плащане (съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът не намира основания да ревизира приетото в цитираното решение от 12.12.2023 г., че само, когато е надлежно уговорено и доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна.

Искането за разноски може да се направи винаги, устно или писмено, като трябва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция. До този момент трябва да са представени и доказателствата за направените разноски. Смисълът на този краен срок за релевиране на искането за разноски е: 1/ да не се създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото и 2/ да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им (чл. 78, ал. 5 ГПК). Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание (в този смисъл е Определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО и др.). С оглед на това, представянето на договор за правна помощ, в който е отразено договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, при това преди приключване на делото, по което се присъждат разноски, е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение (в този смисъл е Определение № 314 от 26.07.2016 г. по ч.гр.д.

№ 2048/2016 г. по описа на ВКС, III ГО). В случая до приключване на последното заседание в настоящата съдебна инстанция по делото не са били представени доказателства, респ. договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано. В този смисъл следва да се приемат за основателни доводите на ответника, че процесуалният представител на ищците е имал възможност до последното съдебно заседание да представи доказателства, от които да е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, но това не е било сторено. В случая ищците, чрез процесуалния им представител, са представили доказателство за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първи път след приключване на устните състезания по делото - едва с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява несвоевременно.

2

Ето защо, искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 01.02.2024 г. на ищците С. Б. Ц. и М. Б. К., чрез адв. Д., за изменение на решението от 12.12.2023 г. по гр. д. № 69371/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта относно разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3