Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2074 от 13.03.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8701/2017
Вид
Решение № 2074
Подписан
13.03.2020
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 13.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ЗЛАТКА

ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ

ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 8701 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д.И.М. срещу Решение № 19735/24.11.2016 г. по гражданско дело № 23514/2014 г. на Софийския районен съд, 74. състав, поправено с Решение от 04.06.2017 г. по гражданско дело № 23514/2014 г. на Софийския районен съд, 74. състав, с което е намалено извършеното с нотариален акт № 47, том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. дарение от И. Д.М. в полза на Д.И.М. с предмет: 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със застроена площ от 97, 08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от 5 кв.м. при граници и съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор, от югозапад – мазе, собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като е възстановена запазената част на И.К.М. и Б.К.М., възлизаща общо на 1/3 идеална част от наследството на И. Д.М., и е допусната делба между И.К.М., Б.К.М. и Д.И.М. на апартамент № 38, находящ се в София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********със застроена площ от 97, 08 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащите му избено помещение № 16-IV с площ от 5 кв.м. при граници и съседи: от североизток – коридор; от югоизток – двор, от югозапад – мазе, собственост на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти – за И.К.М. – 7/36 идеални части; за Б.К.М. – 7/36 идеални части, и за Д.И.М. – 11/18 идеални части от имота.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и неговата неправилност поради противоречие на материалноправни норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за недопустимост на решението, тъй като ищците не били заплатили държавна такса по предявения от тях иск за възстановяване на запазена част от наследството, както и поради това, че не било направено искане за намаляване най-напред на последното извършено от наследодателя на страните дарение, което било извършено в полза на Б.М. на 25.06.2012 г. Излагат се доводи, че дори при изчислената от първоинстанционния съд наследствена маса на починалия И. Д.М. на стойност 361 348 лева и определена за всеки от ищците запазена част от 60 224, 67 лева, всеки от наследниците щял да получи чист актив от 67 966, 67 лева (1/4 идеална част от наследството), а не изчисления от първоинстанционния съд от 45 311, 67 лева (1/6 идеална част). Поради това не следвало да се намаляват извършените от общия наследодател дарения. Освен това първоинстанционният съд въобще не бил взел предвид, че въззиваемите (ищци в първоинстанционното дело) са получили по дарение от починалия общ наследодател И. Д.М. имоти, като на И.К.М. е подарен недвижим имот на стойност 13 729, 25 лева, а на Б.К.М.

– на стойност 17 305 лева, които следвало да се приспаднат от припадащите им се запазени части. Освен това се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил изчислил общата стойност на наследствената маса на И. Д.М., като включил в нея стойността на цели земеделски недвижими имоти, от които общият наследодател И. Д.М. притежавал само идеални части от правото на собственост, а не оценката само на тези идеални части – собственост на наследодателя, а освен това бил приел, че двуетажна сграда в с. Долно Камарци следва да се включи в наследствената маса като един обект на правото на собственост, вместо да я раздели на два самостоятелни етажа. Освен това в наследствената маса на И. Д.М. неправилно била включена пълната стойност на апартамент № 38 в ж.к. „Хиподрума“ в София, от който общият наследодател бил притежавал само 3/4 идеални части. Освен това съдът не бил взел предвид, че две от извършените от И. Д.М. дарения на дворно място в село Долно Камарци и намиращи се в него сгради били извършени съвместно със съпругата на същия – И.З.М., и следвало да се оценят само половината от дарените със съответните нотариални актове недвижими имоти. Поради това с оглед на идеалните части на общия наследодател от правото на собственост върху различни недвижими имоти неговата обща наследствена маса следвало да се определи на 142 629, 50 лева, като запазените части на всеки от въззивниците – по ½ част от запазените части на починалия им баща К.М. – син на общия наследодател, следвало да се определят на по 23 771, 38 лева, а разполагаемата част от наследството била 95 086, 34 лева. Поради това и като се вземат предвид направените в полза на въззиваемите дарения от общия наследодател, следвало да се приеме, че въззиваемите И.К.М. и Б.К.М. са получили от актива на наследството имоти на достатъчна стойност, поради което не са накърнени запазените им части. Поради това искът бил неоснователен. Също така се посочва, че първоинстанционният съд е нарушил правилата на Закона за наследството, като не е поискал ищците да атакуват последното извършено от общия наследодател дарение, а и не се е съобразил с желанието на ответника да бъде намалено друго дарение, извършено в негова полза – на идеални части от поземлен имот в село Долна Малина, заедно с 1/2 идеална част от намиращи се в същото първи етаж от къща, гараж и общи части на сградата. Направено е и възражение, че Софийският районен съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН, като е допуснал делба на имота, чрез чието дарение била засегната запазената част на въззиваемите, вместо да разпореди извършване на уравнение в пари. Прави се и възражение относно решението в частта по иска за делба, тъй като същият бил предявен при условия на евентуалност, а не се било сбъднало условието за уважаването му – да се установи накърнение на запазената част, като се възразява и срещу определените от първоинстанционния съд квоти. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите – И.К.М. и Б.К.М. (ищци в първоинстанционното производство), с която въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен и процесуално допустим иск, с който е поискано намаляване на дарение поради накърняване на запазена част на въззиваемите и, ако първият иск бъде уважен – делба на недвижим имот. Излагат се доводи, че в исковата молба е посочено дарение, което се иска да бъде намалено, както и твърдяната запазена част на ищците от 1/3 от наследството на общия наследодател И. Д.М.. Поради това правилно искът бил уважен, като съдът бил разгледал писмените доказателства по делото и правилно бил определил наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Излагат се доводи, че претенцията била разгледана правилно, като не било направено искане за намаляване на дарение в полза на въззиваемата Б.М., тъй като същата била ищца в процеса и нямала интерес да иска намаляване на дарение, извършено в нейна полза, а следвало да иска намаление на онова дарение, което накърняма нейната запазена част – атакуваното в настоящия процес, което Софийският районен съд е намалил. Излагат се доводи, че жилищната сграда – част от наследствената маса на общия за страните наследодател, в село Долно Камарци, представлява единна сграда от два етажа с общ достъп, поради което същата правилно била включена от съда в наследствената маса като един обект на правото на собственост, а не по етажи. с оглед на това се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и се иска потвържадаването му.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание старните поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора и представят писмени бележки, в които развиват същите.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че страните по делото са наследници на И. Д.М. с ЕГН: **********, починал на 19.04.2013 г., като въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство) И.К.М. и Б.К.М. са деца на неговия починал на 17.07.1998 г. син К.И.М., а въззивникът (ответник в първоинстанционното производство) Д.И.М. е син на починалия И. Д.М.. Съдът е установил, че приживе общият наследодател И. Д.М. е направил четири дарствени разпореждания. В полза на въззиваемия Д.И.М. заедно със съпругата си И.З.М. общият наследодател И. Д.М. дарил с нотариален акт № 13/26.03.2001 г., том II, рег. № 817, дело № 54/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин Пелин, следния имот, притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – 1/2 идеална част от дворно място в с. Долно Камарци, община Горна Малина, Софийска област, цялото с урегулирана площ от 650 кв.м., представляващо парцел Ι-254 в квартал 44 по плана на селото, заедно с първия етаж от построената в мястото двуетажна сграда, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с 1/2 част от сутерена и общите части на сградата, както и източния гараж, построен в западната част на мястото, при съседи на целия парцел по скица: от две страни улици, парцел II-603 и парцел VII-254, а по предходен нотариален акт – от две страни улици, П.С.М.и З.Д.Т.. В полза на въззиваемия И.К.М. общият наследодател И. Д.М. и съпругата му И.З.М. с нотариален акт № 14/26.03.2001 г., том II, рег. № 825, дело № 55/2001 г. на нотариус С.А.с район на действие РС – Елин Пелин, дарили следния имот, притежаван от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) – 1/2 идеална част от дворно място в с. Долно Камарци, община Горна Малина, Софийска област, цялото с урегулирана площ от 650 кв.м., представляващо парцел Ι-254 в квартал 44 по плана на селото, заедно с втория етаж от построената в мястото двуетажна сграда, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с 1/2 част от сутерена и общите части на сградата, както и гараж, построен по регулационната линия с парцел II-603, при съседи на целия парцел по скица: от две страни улици, парцел II-603 и парцел VII-254, а по предходен нотариален акт – от две страни улици, П.С.М.и З.Д.Т..

Първоинстанционният съд е приел, че стойността на целия този имот с намиращите се в него сгради към датата на смъртта на наследодателя И. Д.М. е 53 971 лева. В полза на въззивника Д.И.М. общият наследодател на страните И. Д.М. с нотариален акт № 47/21.12.2011 г., том II, рег. № 24337, дело № 211/2011 г. на нотариус С.С.с район на действие СРС, е дарил собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 38 с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „********, със застроена площ на целия апартамент от 97, 08 кв.м., като същият се състои от две стаи,дневна, кухня, и сервизни помещения, при съседи: североизток – апартамент на С.М.С., югоизток – двор, югозапад – апартамент на М.Б.М.и северозапад – апартамент на С.М.С.и стълбище, отгоре – апартамент на П.М.П.и други, отдолу – апартамент на Д.Н.И. и др., заедно с принадлежащите му избено помещение № 16 (IV) без посочена площ по нотариален акт, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 5 кв.м., при съседи – североизток – коридор, югоизток – двор, югозапад – мазе на М.Б.М., и северозапад – мазе на Д.М.Р., както и заедно с 1, 145 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Първоинстанционният съд е приел, че стойността на целия апартамент към датата на смъртта на наследодателя И. Д.М. е 134 222 лева. В полза на въззиваемата Б.К.М. общият наследодател И. Д.М. с нотариален акт № 3/25.06.2012 г., том II, рег. № 1751, дело № 158/2012 г. на Е.П., нотариус с район на действие РС – Пирдоп, е дарил незастроен урегулиран поземлен имот в село Буново, община Мирково, Софийска област, с площ от 634 кв.м., който представлява парцел XI-370 в квартал 51 от устройствения план, одобрен със заповед № 2555/1966 г. на с. Буново, при съседи: от изток – УПИ VIII-366, от запад – улица, от север – УПИ III-370, и от юг – УПИ IV-369. Първоинстанционният съд е приел, че стойността на този недвижим имот към датата на смъртта на наследодателя И. Д.М. е 17 305 лева. Освен това първоинстанционният съд е приел, че общият наследодател на страните И. Д.М. е притежавал към датата на откриване на наследството още два урегулирани поземлени имота в с.- Долна Малина – УПИ I-42 от квартал 17 с площ 1 503 кв.м. и УПИ ΙΙΙ-341 от квартал 54 с плащ 725 кв.м., който е бил заменен с друг имот на починалата съпруга на общия наследодател – И.З.М., като първоинстанционният съд е приел, че стойността на тези два имота към датата на откриване на наследството е била съответно 34 554 лева и 16 668 лева.