Решение № 47 от 13.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600089 по описа за 2024 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения Р. К. Д. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Посочва като съществени отстраними процесуални нарушения нередовното му призоваване за проведените съдебни заседания и разглеждане на делото в негово отсъствие.

Твърди, че има две деца, за които няма кой да се грижи, а той самият работи в Англия, за да си прехранва семейството. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане и да му „се даде по-малка присъда“, т. е. да бъдат намалени наложените му наказания.

С решение №213 от 04.04.2024 г. по н. д. №220/2024 г. на Второ наказателно отделение на ВКС е оставено без уважение искането на осъдения Р. К. Д. за отмяна по реда на възобновяването по чл.423, ал.1 от НПК влязлата в сила присъда №109 от 05.07.2023 г. по НОХД №1269/2022 г. на Районен съд – Сливен и делото е изпратено на настоящия съд за произнасяне по искането на осъдения с правно основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В съдебно заседание по настоящото

1 извънредно производство служебният защитник на осъдения Р. К. Д. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направеното възражение за явна несправедливост на наложените наказания.

Противопоставя се на изводите на първата инстанция за определяне на наказанието при липса на смекчаващи вината обстоятелства. Моли апелативният съд да възобнови наказателното производство по НОХД №1269/2022 г. на Районен съд – Сливен, да отмени постановената по него присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Отправи в условията на алтернативност искания за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложените му наказания лишаване от свобода и глоба.

Осъденият Р. К. Д. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. Заяви, че иска производството по делото да бъде възобновено и да бъдат намалени наложените му наказания. Настоява наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намалено до размера на изтърпяната към настоящия момент част.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изказа становище, че искането за възобновяване на производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Приема, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на подсъдимия и налагащи отмяна на постановената и влязла в сила присъда. Намира за законосъобразни правните изводи на първата инстанция за осъществен състав на престъплението по чл.355, ал.2 ар. ал.1 от НК.

Позовавайки се на обремененото съдебно минало на осъдения и на неговото недобро процесуално поведение, забавило хода и приключването в разумен срок на наказателния процес, намира наложените наказания за справедливи.

По тези съображения пледира да се остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице Р. К. Д. , изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3, изр.2 от НПК шестмесечен срок, считано от деня, в който задочно осъденият Р. К. Д. е узнал, че присъдата е влязла в сила – 11.12.202 3 г. и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда, 2 непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно – досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

С присъда №109 от 05.07.2023 г. по НОХД №1269/2022 г. Сливенският районен съд признал подсъдимия Р. Д. за виновен в това, че на 06.05.2021 г. в с. Крушаре, общ. Сливен нарушил мерки, въведени против разпространението или появяването на заразна болест по хората със Заповед № РД-01196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал.2 и чл. 63, ал.1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване, отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната и Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал.2, чл. 63, ал.4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.

73 от АПК, като лице по т.6 от Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. – български гражданин, влизащ на територията на Република България от Кралство Великобритания – държава с регистрирани случаи на COVID –19, поставено под карантина с „Предписание за поставяне под карантина изх. № 0535891/29.04.2021 г., издадено от Столична регионална здравна инспекция София за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021 г., не е изпълнил задължението си по т.10 от Заповед № РД-01-278/29.04.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска дома си или мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес: с. ...., като деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерския съвет на Република България, последно удължен с Решение № 395/28.04.2021 г. на Министерския съвет на Република България, считано от 1 май 2021 г. до 31 май 2021 г., поради което и на основание чл. 355, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 10000 лева.

Постановената присъда не е била атакувана пред въззивния съд от никоя от страните в процеса и е влязла в сила на 21.07.2023 г.

Съблюдавайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че най-напред следва посочи допустимите основания за възобновяване на производството, които следва обсъди и по които следва 3 да се произнесе с настоящото решение. Като съобрази съдържанието на писмената молба за възобновяване на задочно осъдения Р. Д. и постановеното по нея решение №213 от 04.04.2024. по н. д. №220/2024г. на Второ наказателно отделение на ВКС, направи извод, че на коментар и произнасяне подлежат оплакванията на осъдения Д. за явна несправедливост на наложените му наказания. Апелативният съд няма да изследва и да се произнася по устно направеното пред него от служебния защитник на искателя Д. възражение за допуснато в съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в неизследване и неизясняване на всички относими към спора обстоятелства, както и в липса на анализ, коментар и оценка на доказателствените материали в съдебните мотиви, тъй като това е недопустимо. Посоченото основание за възобновяване на делото не е направено с подадената в срок писмена молба на осъдения Д., поради което настоящият съд не дължи произнасяне по него.

При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подс. Д. за вмененото му престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на първата инстанция е било опорочено. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като ги е интерпретирал съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото е изградил отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.

Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез показанията на свидетелите М.В. и И.И., чрез писмения материал – справка за съдимост на подс. Д., предписание за поставяне под карантина изх. №0535891829.04.2021 г. на Столична здравна инспекция за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021 г. до 08.05.2021 г. и писмено удостоверение за връчване на предписанието на Р. Д. обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт престъпно деяние на осъдения Д. и неговото авторство.

Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа 4 обстановка по спора е категорично обоснована и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Вътрешното убеждение на съда при вземане на решенията по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените източници са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка и кореспонденция.

При приетите за безспорно установени от първата съдебна инстанция фактически положения, материалният наказателен закон е приложен правилно, като е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения Д. за извършено от него престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на мотивите към присъдата на първия съд, настоящият състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и субективни елементи на посочения престъпен състав.

Категорично установените конкретни действия на осъдения Д., че като български гражданин, влизащ на територията на Република България от Кралство Великобритания – държава с регистрирани случаи на COVID–19, поставен под карантина с „Предписание за поставяне под карантина изх. № 05-35891/29.04.2021 г., издадено от Столична регионална здравна инспекцияСофия за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021 г., не е изпълнил задължението си по т.10 от Заповед № РД-01-278/29.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България да не напуска мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок на адрес: с. ...., като е напуснал цитирания адрес и деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи, обявена с актове на компетентните държавни органи на Република България.

Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за спора факти първоинстанционният съд е направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия, чрез които е осъществил формалното престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК. Категорично оборено е твърдението на осъдения Д., че не е разбрал, че е бил поставен под карантина за десет дни на декларирания от него адрес в с. ... и че не е трябвало да напуска този адрес в периода от 29.04.2021 г. до 08.05.2021 г. Вярно е противното – на инкриминираната дата – 06.05.2021 г. осъденият Д. е напуснал цитирания адрес, посочен от него като такъв, на който ще спазва 10–дневната карантина. Показанията на свидетелите М.В. и И.И. ведно с предписанието за поставяне под карантина 5 изх. №05-35891829.04.2021 г. на Столична здравна инспекция за срок от 10 дни, считано от 29.04.2021 г. до 08.05.2021 г. и писменото удостоверение за връчване на предписанието на Р. Д. несъмнено установяват, че осъденият е бил надлежно уведомен, че се поставя под карантина за въпросния период и не следва да напуска декларирания лично от него адрес в с. Крушаре.