Решение № 311 от 26.01.2024, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 768/2023
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 26.01.2024
- Състав
- ИВАЙЛО ИВАНОВ ЙОСИФОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 и т.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 и т.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.21 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.21, т.6 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.26 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.27, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.27, т.2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30, ал.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30, ал.1, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30а · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30а, ал.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30а, ал.2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30а, ал.3 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.41, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- § 1, т.2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.8 · Закон за събранията, митингите и манифестациите
- чл.9, ал.2 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 311 гр.Русе, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 768 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ.
Образувано е по жалба на Х.Д.А.,***, чрез процесуалния му представител, против заповед № 23-VI-36-0120/17.11.2023 г., издадена от началника на Първо РУ при СДВР, с която, на основание чл.41, т.1 вр. с чл.30, ал.1, т.1, пр.второ вр. с чл.21, т.6 от ЗООРПСМ, спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. В жалбата и в депозираното становище с вх.№ 424/22.01.2024 г. се излагат подробни съображения в подкрепа на развитата теза за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят поддържа, че той е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Възразява, че описаното в мотивите на заповедта деяние не представлява противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21 от ЗООРПСМ, тъй като той не е присъствал в спортен обект, поради това, че на 16.11.2023 г. в Национален стадион „Васил Левски“ публика въобще не е била допускана. Твърди също, че се намирал в района на сградата на Министерството на младежта и спорта не по повод провежданата на стадиона футболна среща и не е бил там с цел отиване или връщане от спортния обект, а във връзка с провеждания по същото време протест срещу ръководството на Българския футболен съюз. Заявява, че липсват и доказателства за това той да е извършил описаните в оспорената заповед действия, но въпреки това бил задържан от полицейските служители и отведен в сградата на Пето РУ на СДВР. В тази връзка се позовава и на изисканите от съда и изпратени от Столична община писмени доказателства – уведомление по реда на чл.8 от ЗСММ с вх.№ СОА23-СГ01-2736/14.11.2023 г. за провеждане на масов протест с искане за оставка и нов конгрес на БФС на 16.11.2023 г., от 17:00 ч. до 22:00 ч., пред стадион „Васил Левски“ на ул.“Ген.Гурко“, в отсечката от бул.“Васил Левски“ до бул.“Х. и Евлоги Георгиеви“, провеждането на който протест бил съгласуван от ВРИД директор на дирекция „Сигурност“ при Столична община със съгласувателно писмо изх. рег.№ СОА23-СГ01-2736-[1]/15.11.2023 г. Твърди, че били допуснато и нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН като в АУАН не били посочени свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението, а само тези, присъствали при самото му съставяне. Твърди, че в АУАН не се съдържат и реквизитите по чл.42, ал.1, т.4 и т.10 от ЗАНН. Поддържа, че въпреки документираното в АУАН негово възражение, административният орган не уважил искането му за разпит на свидетел. Поддържа, че АУАН му бил връчен едновременно със заповедта за прилагане на ПАМ, което довело до невъзможност за издателя на административния акт да вземе предвид възраженията му, което счита за нарушение на чл.30а от ЗООРПСМ и чл.35 от АПК. Това, от своя страна, довело и до нарушение на чл.7, ал.1 от АПК, тъй като издаденият акт не се основавал на действителните факти от значение за случая. По тези и по останалите подробно изложени в жалбата съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Адвокатът, предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя, претендира присъждане в своя полза, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по жалбата – началникът на
Първо РУ при СДВР, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмени бележки с вх.№ 402/22.01.2024 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Материалният закон бил спазен като възприетата от органа правна квалификация напълно съответствала на извършеното от жалбоподателя деяние. Счита, че административният акт съответства и на целта на закона, тъй като налагането на оспорената ПАМ има за цел да преустанови бъдещото противоправно поведение от негова страна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Според чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на АПК. Видно от разписката за неговото връчване, оспореният административен акт бил връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на 17.11.2023 г. Специалният закон – ЗООРПСМ, не съдържа правила за броене на сроковете, но доколкото посоченият срок се отнася до упражняването на правото на жалба, включително по съдебен ред, то приложение, на основание препращането в чл.144 от АПК, намира чл.60, ал.5 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно срокът изтича на 20.11.2023 г. Жалбата е подписана с КЕП и подадена чрез ССЕВ до АССГ в последния му (и първи присъствен) ден - на 20.11.2023 г. (понеделник), където тя била регистрирана същия ден, с вх.№ 42869.
Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Според чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, в относимите части на разпоредбата, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението издава заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
Заповедта за прилагане на оспорената
ПАМ е издадена от началника на Първо РУ при СДВР на основание чл.21, т.6 от ЗООРПСМ – във връзка с установена противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се във хвърлянето на предмети. Видно от съдържанието на административния акт, нарушението е извършено пред сградата на Министерството на младежта и спорта, т.е. в района, обслужван от Първо РУ при СДВР. ОТ представеното от ответника по жалбата удостоверение с рег. № 513р-107541/02.11.2023 г., издадено от началник на сектор 03 към отдел „Човешки ресурси“ на СДВР е видно, че държавният служител, издал оспорената заповед, а именно комисар Иво Борисов Захариев, е назначен на длъжността началник на Първо РУ при СДВР със заповед № 8121К-1324/08.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, която длъжност същият продължавал да изпълнява и към датата на удостоверението. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.
Същата е в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. По-конкретно заповедта отговаря на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за нейното мотивиране като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Описанието на извършената противообществена проява включва данни относно нейното естество (хвърляне на предмети и камъни по полицейските служители, ангажирани с охраната на масово мероприятие – протест с искане за оставка на ръководството на БФС по време на футболната среща между отборите на България и Унгария, проведена на 16.11.2023 г., с начален час 19:00 ч., на Национален стадион „Васил Левски“), датата и часът на извършването ѝ – на 16.11.2023 г., около 21:00 часа, както и мястото, където проявата е извършена – пред сградата на Министерството на младежта и спорта. Посочени са и законовите разпоредби, съставляващи правното основание за издаване на административния акт - чл.41, т.1 вр. с чл.30, ал.1, т.1, пр.второ вр. с чл.21, т.6 от ЗООРПСМ.
Оспорената ПАМ се налага от началника на съответното РУ при условията на обвързана компетентност - арг. от чл.31, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ като същият орган определя при оперативна самостоятелност само нейната продължителност - за срок от една до две години, съгласно чл.25, ал.1 от същия закон. В конкретния случай продължителността на мярката е определена за минималния срок от една година, поради което не представлява съществено процесуално нарушение липсата на мотиви, с които органът обосновава как е определил конкретната нейна продължителност (по аргумент от противното на приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.).
Съдът не констатира при издаване на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Още в началото следва да се отбележи, че със съставянето на АУАН по чл.26 от ЗООРПСМ се слага началото на административнонаказателното производство – арг. от чл.36, ал.1 от ЗАНН, а не на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.
Двете производства, макар свързани с общия факт на извършената противообществена проява (спортно хулиганство), протичат по различен ред, завършват с различни актове, посочени в чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ – наказателно постановление, съответно заповед за прилагане на ПАМ „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина“ и подлежат на обжалване пред различни съдилища и по различен ред - наказателното постановление подлежи на обжалване в тридневен срок от връчването му пред съответния районен съд по реда на ЗАНН, а издадената заповед за налагане на ПАМ – в същия срок, по реда на АПК, съгласно чл.30а, ал.2 и ал.3 от ЗООРПСМ.
Функцията на АУАН в административното производство по издаване на заповед за налагане на разглежданата ПАМ се ограничава до фиксиране на началния момент, от който тече 24-часовият срок по чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ за произнасяне от страна на началника на РУ на МВР. Поради това всички възражения в жалбата, свързани с реда и реквизитите за издаване на АУАН, се явяват ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт и не следва да бъдат обсъждани. От друга страна АУАН № VI-36/17.11.2023 г. е връчен на жалбоподателя на 17.11.2023 г., на която дата е издадена и оспорената заповед за налагане на ПАМ, т.е. срокът по чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ за нейното издаване е спазен.
Не представлява нарушение и обстоятелството, че на жалбоподателя не е връчено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за образуваното административно производство по издаване на оспорената заповед.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл.22, т.1 от АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на ПАМ по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ е именно такова специално производство, което следва да започне и приключи в изключително кратки срокове – в срок от 24 от установяване на нарушението със съставяне на АУАН, поради което разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК е неприложима към него.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че по преписката липсвали събрани доказателства, които да обосновават обжалваната заповед. По същата са налични писмените свидетелски показания на св.Иван Стоянов Иванов (полицейски служител, ангажиран с охраната на проведеното на 16.11.2023 г. масово мероприятие), снети на 16.11.2023 г. и представляващи надлежно доказателствено средство по чл.27, т.2 от ЗООРПСМ, чието съдържание се подкрепя и от изготвената от свидетеля докладна записка от 17.11.2023 г. Самият жалбоподател е отказал да дава обяснения по чл.27, т.1 от ЗООРПСМ (л.28 от адм.д. № 11382/23 г. по описа на АССГ), поради което сам се е лишил от възможността поддържаната от него версия за липсата на извършена противообществена проява, респ. за отсъствието на връзка между поведението му и проведената на 16.11.2023 г. футболна среща на националния стадион да бъде обсъдена от административния орган.
Разпечатката съдържа 28 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/796468f1-9006-474a-8f99-6f04c2ca7e94