Решение № 240 от 08.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Несебър, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101102 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Д. Д. Я. предявява иск с правно основание чл. 34 от ЗС срещу Г. М. М. за допускане на делба на съсобствени между страните недвижими имоти, при квоти по ½ ид.ч., както следва: поземлен имот с идентификатор № 61056.**** по КККР, ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор 61056.502.*** с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 61056.****.2 с предназначение – гараж и сграда с идентификатор № 61056.502.***., с предназначение – постройка на допълващо застрояване, всички с адрес: с. Р., ул. „А.“ № 5.

В исковата молба и уточненията към нея се посочва, че страните са съсобственици на поземления имот и сграда с идентификатор 61056.502.*** на основание НА № ***, том 1, дело № ***/01.01.1983 г., издаден от П. районен съд, а другите два сгради са построени – през 1980 и 1981 г., като за тях липсват строителни книжа и документи за собственост. Още се твърди, че сграда с идентификатор 61056.502.*** с предназначение – гараж се владее и ползва само от ищцата, а сграда с идентификатор 61056.502.*** – само от ответницата.

Счита се, че сгради с идентификатори 61056.502.*** и 61056.502.*** нямат самостоятелен характер и следват сграда с идентификатор 61056.502.***. По същество се моли за уважаване на предявените искове.

Ответницата подава писмен отговор, в който заявява, че сградата с идентификатор 61056.502.*** с предназначение-постройка за допълващо застрояване е нейна лична собственост, тъй като се владее от нея и семейството й от построяването й през 80-те години на 20-и век до днес. По отношение на останалите сгради и поземлен имот не се изразяват възражения за допускането им до делба. Ангажират се доказателства.

1

Ищцата не се явява в о.с.з., а се представлява от своя пълномощник. Поддържа исковата молба с допълнението, че сграда с идентификатор 61056.502.*** е нейна изключителна собственост на основание придобивна давност. Ответната страна се явява лично в о.с.з. и с пълномощник. Последният поддържа писмения отговор моли за допускане на делба при посочените квоти в писмения отговор с изключение на имот 61056.502.***, който твърди, че е собственост на ответницата, поради придобиването му по давност.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в първата фаза на делбата следва да бъде установено дали заявеното от страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността. Следователно основателността на предявения иск за делба е обусловена от наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху имотите – предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното делбено производство.

По делото се установява, че с констативен нотариален акт от 23.08.1983 г. № ***, том I, дело № ***/83 г. по описа на РС-Поморие страните по делото са признати за собственици УПИ IX-76 в кв.12 по плана на с. Р., Бургаски окръг, заедно със застроената в това дворно място жилищна сграда на площ от 80,00 кв.м. По делото няма спор, че дворното място и жилищната сграда са идентични понастоящем с поземлен имот с идентификатор 61056.**** и сграда с идентификатор 61056.502.*** по КККР на с. Р. с адрес: с. Р., ул. „А.“ № 5. По арг. от чл. 30, ал. 2 от ЗС следва да се приеме, че страните притежават по ½ ид.ч. от тези имоти.

По делото не се установява кога точно са изградени впоследствие и постройки с идентификатор 61056.502.*** и с идентификатор 61056.502.***, но като се вземат предвид издадените нотариални актове за дарение от 18.11.1980 г., протокол за строителна линия от 19.05.1981 г., съдебно-спогодителен протокол от 03.10.1981 г. по гр.д. № ***/1981 г. по описа на РС-Поморие и факта, че не присъстват в посочените документи, следва извода, че постройките са изградени след изграждането на основната сграда 61056.502.***. Точната дата на изграждането на тези две постройки е без значение по делото, тъй като собствеността върху помления имот и жилищната сграда не е променяна до момента.

Съгласно приетата по делото СТЕ сграда с идентификатор 61056.502.*** не се използва за гараж, а представлява мокро помещение и баня, а сграда с идентификатор 61056.502.*** се състои от два броя складови помещения, баня и тоалетна, като има фукционална свързаност с основната сграда с идентификатор 61056.502.***. Вещото лице посочва, че и двете постройки представляват допълващо застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от ЗУТ и са допрени до основното застрояване (жилищна сграда с идентификатор 61056.502.***). Същите представляват търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Предвид горното следва извода, че двете постройки с идентификатори 61056.502.*** 2 и 61056.502.*** нямат самотоятелен характер, респ. не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а представляват принадлежност към главната вещ (сграда) с идентификатор 61056.502.*** по смисъла на чл. 97 от ЗС. Поради тази причина същите не могат и да се придобият по давност от страните по делото. Следователно тези постройки от допълващо застрояване се придобиват също от съделителите при квоти от по ½ ид.ч., каквото е участието им в правото на собственост върху главната вещ – жилищната града.

Горното мотивира съдът да приеме, че делбата следва да се допусне за всички недвижими имоти при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

По отношение на установената в хода на делото съществуващата постройка, която се използва за гараж и която не е отразена на кадастралната карта, от приетата СТЕ се установява, че е изградена от метална конструкция-стени и покрив и представлява временен и „преместваем обект“ по смисъла на т. 80 от §5 ДР на ЗУТ, поради което не следва да се включва в делбата, тъй като не следва поземления имот по приращение, а също и поради това че няма и искане на съделителите за включването й в предмета на делото.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, разноските в делбеното производство подлежат на възлагане с решението по извършване на делбата, поради което такива не следва да се присъждат в настоящата фаза на процеса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 61056.**** по КККР, ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор 61056.502.*** с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 61056.****.2 с предназначение – гараж и сграда с идентификатор № 61056.502.***., с предназначение – постройка на допълващо застрояване, всички с адрес: с. Р., ул. „А.“ № 5 при квоти и съделители: ½ ид.ч. за Д. Д. Я., ЕГН:********** и ½ ид.ч. за Г. М. М., ЕГН:**********, на основание чл. 34 от ЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, делото да се докладва за насрочване на втората фаза на делбеното производство.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3