Решение № 493 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова

Членове:

Виктор Б. Чаушев

Анна Кофинова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603576 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 23.03.2023 г., постановена по НОХД № 941/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 112-и състав, съдът е признал подсъдимия Г. Б. Г. за невиновен в извършването на престъпление по чл.

216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по това обвинение. С присъдата съдът го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, и го е оправдал по обвинението деянието да съставлява престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК като такова, извършено с изключителна дързост, както и относно обвинението, че е отправил обидни думи към М., защото не е изразила съгласие с действията на протестиращите.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. С. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите Г. Б. Г. и С. С. А. са осъдени да заплатят разноските по делото: в полза на държавата - 735,52 лв.

1 по сметка на СДВР и 1603,60 лв. по сметка на СРС, дължими от всеки подсъдим, както и сумата от 1000 лв. в полза на частните обвинители И. С. М. и Е. Н. М. за сторените от тях разноски за ангажиране на повереници.

Срещу присъдата са депозирани две въззивни жалби: от подсъдимия Г.

Б. Г., чрез защитниците му адв. М. С. и адв. П. В., и от подсъдимия С. С. А., чрез защитника му адв. Д. Б..

В жалбата на подс. Г. са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се, че присъдата почива на предположението, че подс. Г., след като е замахнал, е ударил и счупил долната дясна част на предното стъкло на лекия автомобил, което според жалбоподателя не се подкрепя от свидетелските показания и заключението на видео-техническата експертиза, между които доказателствени източници съзира противоречие. В тази насока подробно са изложени аргументи, че е липсвала видимост поради замрежеността на предното стъкло, че св. В. Б. се е намирала откъм шофьорското място, където подс. Г. не е бил, както и че свидетелите М.и са дали показания за друга позиция на подс. Г.. Възразява се срещу правния извод на съда за липса на противоправно поведение от страна на св. М., като жалбоподателят счита, че поведението на св. М., изразяващо се в предприемане на действия по управление на автомобила, насочени срещу тълпата, е било противоправно, поради което следва да се приложи институтът на неизбежната отбрана за извършеното от него деяние. Оспорва се и изводът на съда, че подсъдимите са възприели, че в автомобила е имало деца. Искането на подс. Г. е да бъде отменена първоинстанционната присъда в частта, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, и да бъде постановен нов съдебен акт, с който Г. Б. Г. да бъде признат за невиновен и по това обвинение.

В жалбата на подс. А. се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Навеждат се аргументи за нарушение на процесуалните правила, които според жалбоподателя се изразяват в следното: районният съд е разгледал делото по общия ред вместо да приложи диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК; делото е разгледано съвместно за двамата подсъдими при липса на връзка между деянията им; отказ на съда да събере доказателства, поискани от защитата. Жалбоподателят е недоволен от доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като счита, че съдът неправилно е дал вяра на едни свидетелски показания за сметка на други такива. Твърди се, че св. М. е извършила хулигански действия, които са били причината за действията на подс. А. и поради това извършеното от него е законосъобразно, съответно не съставлява престъпление. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

2

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат разпити на подсъдимите, свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, с изключение на заверен препис от постановление на прокурор при СГП от 04.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, постановено по пр. пр. № 17289/20 г., ДП № 5133МК250/20 г. по описа на СДВР. Същият е изискан и приобщен към материалите по делото (л. 64 СП, СГС).

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимите Г. Г. и С.

А., редовно призовани, не се явяват. Същите се представляват от упълномощените им защитници.

Адв. Д. Б., защитник на подс. А., поддържа подадената въззивна жалба и изтъкнатите в нея аргументи, които подробно отново излага и устно пред съдебния състав. По същество пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан.

Адв. М. С., защитник на подс. Г., поддържа депозираната въззивна жалба и изложените в нея доводи, които подробно обсъжда и в пледоарията си. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част спрямо подзащитния му и да бъде постановена нова, с която последният да бъде оправдан и по обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Другият защитник на подс. Г. – адв. П. В., се присъединява към становището на останалите защитници. В допълнение посочва, че съзира несъответствие в постановената присъда, тъй като подс. Г. е оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК относно счупването на предно панорамно стъкло на автомобила на частните обвинители М.и, но същевременно за същото обстоятелство – счупване на предно панорамно стъкло, е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Обръща внимание, че са били извършени много процесуални нарушения още от задържането на подс. Г., когато твърди същият да е бил лишен от достъп до адвокатска защита и да не са му били разяснени правата. Поддържа, че спрямо поведението на подс. Г. следва да се приложи институтът на неизбежната отбрана. Пледира за отмяна на първоинстнационната присъда и постановявяне на нова такава, с която подс. Г. да бъде оправдан и по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Представителят на СГП счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Излага становище, че не са били допуснати сочените от защитата съществени процесуални нарушения, нито е бил нарушен материалният закон. Солидаризира се с мотивите към присъдата.

Адв. С. М. и адв. Б. Х., повереници на частните обвинители Е. и И.

3

М.и, считат, че подадените въззивни жалби за неоснователни, постановената присъда – правилна и законосъобразна, а мотивите към нея – подробни и обосновани. Адв. М. изразява съгласие със цитираната в мотивите на СРС практика на ЕСПЧ относно правото на свободно придвижване, което не следва да бъде накърнявано чрез упражняването на право на мирен протест. Частното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Отправено е искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

В реплика адв. Б. посочва, че правото на свободно придвижване на частните обвинители не може да бъде упражнявано по начин, с който се засягат здравето и живота на протестиращите граждани.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на глава XXI от НПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения.

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.

Тук е моментът да се отбележи, че възражението на адв. Б. относно разглеждането на делото по общия ред е неоснователно. По делото са били предадени на съд двама подсъдими. Спрямо единия от тях – подс. Г., са били повдигнати обвинения за извършени две престъпления в условията на съвкупност, което съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК съставлява пречка за освобождаването му от наказателна отговорност, в случай че се установи виновността му и по двете обвинения, респективно препятства приложението на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК. Доколкото не са били налице процесуалните условия за разглеждане на делото по специалните правила спрямо единия подсъдим, е било невъзможно прилагането им спрямо другия подсъдим, дори по отношение на него да са били изпълнени законовите изисквания. При все това процесуалните права на подсъдимите не се накърняват от това положение, тъй като разглеждането на делото по общия ред в пълна степен позволява разгръщането на принципите на наказателния процес и най-вече разкрИ.ето на обективната истина. Найсетне, винаги когато са налице предпоставките по чл. 78а от НК, с присъдата съдът е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност (чл. 305, ал. 5, предложение последно от НПК), както в случая е сторил районният съд.

Що се отнася до възражението на адв. Б., че ангажирането на 4 наказателната отговорност на подсъдимите лица е следвало да стане в отделни наказателни производства, въззивният съд обръща внимание, че законодателят е предоставил възможност за преценка на ръководно-рещаващия орган в съответната фаза на производството – прокурора, дали същото да бъде образувано за повече от едно престъпление и водено срещу повече от едно лица, или да пристъпи към разделяне на делото, съответно към обединяване на дела. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 216 и чл. 217 от НПК, съгласно чиято езикова формулировка в досъдебното производство прокурорът „може“ да обедини или раздели дела при наличието на съответните предпоставки и съобразно своята преценка. След като прокурорът е упражнил правото си на преценка да реализира наказателната отговорност на две лица за повече от две престъпления в рамките на едно наказателно производство, съдът е обвързан от тази преценка и не може да раздели делото на съдебната фаза, тъй като това правомощие касае обвинителната функция и се обхваща от изключителната компетентност на прокурора. В този смисъл законът регламентира единствено възможността за съда да обедини дела при връзка помежду им (чл. 41 от НПК) с оглед правилното изясняване на фактите относно случая.

На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкрИ.е на обективната истина. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници възприема и поставя в основата на изводите си по фактите.