Решение № 95 от 04.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 95/04.07.2023 г. по В.н.а.х.д.№ 242/2023 г.

Производството е с правно основание чл.7 ал.3 от УБДХ.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от нарушителя Д.В.Е. от с.Г., общ.К., обл.К., против Решение № 144/29.06.2023 год., постановено по Н.а.х.дело № 581/2023 год. по описа на К.йския районен съд, с което същият е признат за виновен в това, че на 03.06.2023 год., около 03.00 часа в гр.К., ул.,,Р.“ № **, пред входа на хотелски комплекс ,,А.“ извършил непристойна проява, изразяваща се употреба на неприлични изрази с думите: „курво“ и „боклук“ към Й.Б.К., като й нанесъл удари с крак и ръка (ритници и юмруци) в областта на тялото и лицето и впоследствие Й.Б.К. паднала на земята, с което поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие пред свидетелите, присъствали на нарушението, поради което и на основание чл.1 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от УБДХ му е наложено административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а наложеното наказание жалбодателят счита за неотговарящо на извършеното нарушение, като същото се явявало прекалено строго и не би постигнало превантивната цел, което преследвало. Жалбодателят моли решението да бъде изменено, като вместо наказание „задържане в структурно звено на МВР“ за срок от 6 денонощия, да му бъде наложено наказание „глоба“ в определен от съда размер, която да бъде адекватна на извършеното нарушение. В съдебно заседание нарушителят, се явява лично, като поддържа жалбата си. Изразява съжаление за извършеното, като моли да му бъде наложено административно наказание „глоба”. Упълномощеният защитник на нарушителя в съдебно заседание поддържа жалбата, като конкретизира, че касационното основание, на което обжалва решението, е явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че с оглед смекчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, наложеното му наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия е несъразмерно тежко и се явява явно несправедливо, като моли същото да бъде заменено с наказание „глоба“.

Окръжна прокуратура

– К., редовно призована, не изпраща представител.

Окръжният съд, след преценка на оплакванията и доводите на жалбодателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, както и с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата против решението на К.йския районен съд е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано за обжалването лице, поради което същата е процесуално допустима.

1

По същество жалбата е частично основателна.

Макар и непосочено изрично в жалбата, от изложените в нея съображения, както и от тези, изложени в съдебно заседание от защитника на нарушителя, се налага извода, че релевираното касационно основание е това по чл. 348 ал.1 т.3, във вр. с ал.5 т.1 от НПК – явна несправедливост на наложеното административно наказание.

С обжалваното решение К.йският районен съд е признал жалбодателя за виновен в това, че на 03.06.2023 год., около 03.00 часа в гр.К., ул.,,Р.“ № **, пред входа на хотелски комплекс ,,А.“ извършил непристойна проява, изразяваща се употреба на неприлични изрази с думите: „курво“ и „боклук“ към Й.Б.К., като й нанесъл удари с крак и ръка (ритници и юмруци) в областта на тялото и лицето и впоследствие Й.Б.К. паднала на земята, с което поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие пред свидетелите, присъствали на нарушението, поради което и на основание чл.1 ал.3, във вр. с ал.1 т.1 от УБДХ съдът му е наложил административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия.

За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 03.06.2023 год., около 03.00 часа в гр. К., ул. ,,Р. “ № **, пред входа на хотелски комплекс ,,А.“ , нарушителят Д.В.Е. е опипал пострадалата Й.Б.К. в областта на слабините на излизане от дискотека „А.“, вследствие на което между тях възникнал конфликт, при което Д.В.Е. отправил към св.Й.К. думите: „курво“ и „боклук“, както и й нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и с крак в областта на тялото, вследствие на които свидетелката К. паднала на земята , с което поведение на публично място нарушил обществения ред и спокойствие пред свидетелите, присъствали на нарушението.

Видно от материалите по делото, за случилото се били сигнализирани компетентните правоохранителни органи, като след извършена проверка материалите били изпратени на РП – К.. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.06.2023 год., прокурор от РП – К. е отказал да образува досъдебно производство по преписка вх. № 1715/2023 год. по описа на РП – К., поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.

На 29.06.2023 год. св.Р.Д. – мл.полицейски инспектор при РУ - К. съставил срещу Д.В.Е. акт за констатирана проява на дребно хулиганство, който нарушителят Е. подписал със възражения.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че жалбодателят Е. с поведението си на инкриминираните дата и място – отправяне на обидни думи към и нанасяне на побой над Й.Б.К., е нарушил общественият ред и спокойствие и предизвикал страх у свидетелите, присъствали на нарушението, които не са се намесили. Направил е извода, че действията на нарушителя съставляват непристойна проява, която противоречи на нравствеността и съвременните виждания за нормално 2 човешко поведение и морал. Съдът е посочил, че извършената проява от нарушителя засяга обществените норми с по-висока степен на интензивност в сравнение други сходни прояви, тъй като се касае до побой на лице от женски пол, което не е било в състояние да отвърне на проявената агресия, като побоят е нанесен от лице, работило като охрана, в афект и пияно състояние.

Приел е също, че от субективна страна нарушителят е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Тъй като окръжният съд действа като касационна инстанция, с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 от УБДХ, в настоящото производство следва да се следи само за правилното приложение на закона, без да се установяват нови фактически положения, и пределите на касационната проверка следва да се ограничат само до заявените касационни основания, в случая – явна несправедливост на наложеното административно наказание.

Оплакването на нарушителя и неговия защитника, сочещо на твърдяното касационно основание – явна несправедливост на наложеното административно наказание, е частично основателно.

При определяне на вида и размера на административното наказание на нарушителя Е., първоинстанционния съд е съобразил характера на извършеното нарушение, като е приел, че наказанието „глоба“ няма да съответства на характера на деянието и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на нарушителя, изразеното съжаление за извършеното и обясненията, с които е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото. С оглед на тях, първоинстанционният съд е наложил на нарушителя административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР“ под средния предвиден размер, а именно - за срок от 6 /шест/ денонощия, което е счел за достатъчно за постигне целите на наказанието.

Настоящата инстанция намира, че направените от първоинстанционния съд изводи при определяне на вида на наложеното на нарушителя Е. наказание, са законосъобразни. Това е така, тъй като при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя Е., първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, но е необходимо да бъдат отчетени и отегчаващите такива, които завишават степента на обществена опасност на деянието – посочените по-горе обстоятелства на нанасяне на побой на лице от женски пол, което не е било в състояние да отвърне на проявената агресия, като побоят е нанесен от нарушителя в пияно състояние и се отличава със значителна упоритост, изразяваща се в неколкократно нанасяне на удари с ръце и крака на пострадала К., въпреки опитите на свидетелите Х. и С. да го преустановят, и причинявайки на св.К. телесни увреждания, представляващи няколко леки телесни повреди. При това положение е очевидно, че чрез налагането на наказание „глоба“ на нарушителя не биха били постигнати целите на 3 административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Не така стои, обаче, въпросът с размера на наложеното на нарушителя Е. административно наказание. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, по същество съдът е определил административното наказание „задържане в структурно звено на МВР“ близо до средния размер на предвиденото такова в УБДХ, а именно – за срок от 6 денонощия, без да мотивира решението си в тази връзка. Настоящата инстанция намира, че не без значение за индивидуализацията на наказанието на нарушителя е обстоятелството, че въпреки, че именно той е инициатор на възникналия конфликт със св. К., последната също е отправяла обидни думи и псувни към нарушителя, които също са провокирали поведението му. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че така наложеното от първоинстанционния съд на нарушителя Е. наказание по размер не съответства на тежестта и характера на конкретното нарушение, и не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и със смекчаващите и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, като наказанието се явява прекомерно тежко, т.е. същото е явно несправедливо. Като взе предвид изложените по-горе съображения относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието, наложеното на нарушителя Е. наказание „задържане в структурно звено на МВР“ за срок от 6 денонощия следва да бъде намалено на 3 денонощия, който размер се явява съответен на характера и тежестта на извършеното дребно хулиганство, и което наказание е напълно в състояние да постигне целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН и посочени и по-горе в мотивите – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

Ето защо, следва обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде изменено в частта му, с която за извършено нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ, на основание чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ на нарушителя Д.В.Е. е наложено административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия, като така наложеното наказание следва да бъде намалено на 3 денонощия.

Водим от изложеното, Окръжният съд постанови решението си.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кърджали, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно административно наказателно дело № 20235100600242 по описа за 2023 година и на основание чл.7 ал.3 от УБДХ

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 144/29.06.2023 год., постановено по Н.а.х. дело № 581/2023 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която за извършено нарушение по чл.1 ал.3 от УБДХ, на основание чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ на Д. В. Е. от с.Г., ул. „Ш.“ № *, общ.М., обл.К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „задържане в структурно звено на МВР” за срок от 6 денонощия, като НАМАЛЯВА така наложеното наказание от 6 денонощия на 3 /три/ денонощия.