Решение № 612 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501113 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба депозирана от А. В. А. с ЕГН**********, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ М. С. - Ц. с рег.№*** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК производството по изпълнително дело №***г. по описа на последната с район на действие ПОС, по отношение на сумата от 350.00лв, обективиран в Разпореждане от 05.03.2025г.. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, като вместо това съдът постанови съдебен акт, с който да уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство за сумата от 350.00лв, погасена чрез прихващане. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство Д.

Л. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ М. С. - Ц., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, 1 а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – отказ на ЧСИ М. С. - Ц. с рег.№*** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК производството по изпълнително дело №***г. по описа на последната с район на действие ПОС, по отношение на сумата от 350.00лв, обективиран в Разпореждане от 05.03.2025г. Налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано н а 21.10.2024г. по молба на взискателя Д. Л. П. с ЕГН-**********, въз основа на изпълнителен лист №369 издаден на 15.10.2024г от Окръжен съд гр.Пловдив в негова полза срещу длъжника А. В. А. с ЕГН-********** за сумата от 500лв, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по реда на чл.38 ЗА.

По повод постъпила молба от А. В. А. с ЕГН-**********, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК / молба на л.67 до 69 вкл. от изп.д./, е постановен отказ от съдебния изпълнител М. С. - Ц., за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на сумата от 350.00лв, погасена чрез прихващане, с мотиви че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, доколкото от длъжника не са представени доказателства, че сумата от 350.00лв е платена или внесена на взискателя, преди образуване на изпълнителното производство.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Погасяването на паричното вземане по изпълнителния лист чрез плащане в полза на взискателя преди образуване на изпълнителния процес е уредено като първо основание за прекратяване в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Правилото е с изключителен характер, представлява по съществото си учредена компетентност на съдебния изпълнител да се произнася по 2 материалноправен въпрос – за погасяване на дълга, поради плащане.

Кумулативните условия за постановяване на прекратяването обхващат:

1. Сумата по изпълнителния лист да е платена или внесена за взискателя след приключване на съдебното дирене (в производството, по което е издадено изпълнителното основание) и преди образуване на изпълнителното производство с подадена молба за изпълнение;

2. Длъжникът да е изплатил изцяло сумите по изпълнителния лист, вкл. присъдените разноски;

3. Плащането да бъде доказано с предвидените в закона документи – надлежно заверена разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция, писмо от банка, като изброяването съгл. съдебната практика не е изчерпателно, като един от възможните начини за заплащане е и чрез "Изипей"АД имащи характера парични преводи чрез система за бързо разплащане суми.

За да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство паричната сума следва да бъде преведена в полза на взискателя преди предприемането на действия по изпълнителното производство. В конкретния случай няма такова твърдения от жалбоподателят, напротив последният в жалбата твърди, че е погасил сумата по изпълнителния лист след образуване на изпълнителното производство. Твърди, че се касае за прихващане на сумата от 350лв, като в тази връзка сочи, че изявлението му за прихващане е достигнало до кредитор - взискател в изпълнителното производство чрез съобщение в приложението по „вайбър“ на 08.11.2024г., изявлението е пуснато и пощенската кутия.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че без значение е моментът на узнаване или фактическо получаване на средствата от взискателя, включително и когато това се случва в рамките на самото изпълнително производство.. Правният ефект по същество е - за кредитора да е налице възможност свободно да разполага с внесените за него суми, а за длъжника е налице невъзможност да се разпорежда със сумата, щом като е вече внесена за друго лице.

В случая се твърди да е налице налице частично плащане на дълга, чрез прихващане и то след образуване на изпълнителното дело, а хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК урежда само извършеното преди образуването на 3 изпълнителния процес цялостно плащане на дълга, с което се погасява изпълняемото право и обуславя прекратяване поради липса на една от предпоставките за принудително изпълнение – липса на изпълняемо право т.е. липсват кумулативните условия за постановяване на прекратяването.

Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания отказа на съдебния изпълнител да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК производството по изпълнително дело №1200/29024г., по отношение на сумата от 350.00лв, като правилен и законосъобразен.

Предвид неоснователността на жалбата, на жалбоподателят не се дължат разноски.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от А. В. А. с ЕГН**********, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ М. С. - Ц. с рег.№*** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК производството по изпълнително дело №***г. по описа на последната с район на действие ПОС, по отношение на сумата от 350.00лв, обективиран в Разпореждане от 05.03.2025г..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4