Решение № 315 от 12.11.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Козлодуй, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20241440100885 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск от А. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ......, против ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищeца не му дължи сумата 542.04 лв, представляваща главница по фактура № 160348772/28.12.2014г. и законната лихва до подаването на исковата молба.

Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик и титуляр на партида за недвижим имот, находящ се в ......, с клиентски номер ......

Твърди се, че А. М. Д. има качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди. По силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение.

Посочва се че електроснабдяването в имота, ползван от ищеца е прекъснато без предупреждение на 18.07.2024г. от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество, поради което ищеца е посетил офис на ответното дружество в град Бяла Слатина.

Съобщено му е устно от служител в офиса на дружеството, че има задължение по фактура № 160348772/28.12.2014г. на стойност 269.45лв. и законна лихва върху главницата, считано от падежа на фактурата - 11.01.2015г.

В исковата молба се сочи, че вземането за главница представляващо неплатено задължение за фактура за ползвана и неплатена електроенергия представлява 1 периодично плащане, което възниква ежемесечно, поради което се погасява с изтичането на кратката погасителна давност съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Според ищеца погасителната давност за това задължение е тригодишна, като е започнала да тече от падежа на фактурата - 11.01.2015г. и е изтекла на 11.01.2018г., тъй като през този срок ответното дружество не е предприемало действия по принудително изпълнение или подписване на споразумение с ищеца за това задължение. С оглед горното ищеца счита че към момента на подаване на исковата молба вземането е погасено по давност.

Иска се от съда да признае да признаете за установено, че А. М. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, не дължи на ......, сумата от 542.04лв. /петстотин четиридесет и два лева и четири стотинки/, от които главница в размер на 269.45лв. по фактура № 160348772/28.12.2014г. с падеж 11.01.2015г. и законна лихва в размер на 272.59лв. считано от падежа на фактурата до подаването на исковата ни молба представляващи задължения за неплатена електроенергия за имот в град ......, клиентски номер ...... поради изтекла погасителна давност на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорват и са съгласни с ищеца, че е налице облигационна връзка между страните по договор за продажба на ел. енергия с клиентски №...... регистриран на името на ищеца за адрес на потребление ......, с точка на измерване 32Z103002162152Y, с предоставена мощност от 12 кВтч.

Сочат че за процесния имот за периода 2015 г. - 2024 г. са налице неплатени задължения, подробно описани в отговора на ИМ в табличен вид: главница общо 747,33 лв. и лихва в размер на 527,77 лв. (считано от датата, следващата датата на падежа на първата по време фактура, до датата на счетоводната справка).

Задължението на потребителя да заплаща потребената в имота ел. енергия произтича по силата на закона и самата същност на договора за покупко-продажба на вещи, който е винаги възмезден и неформален, като основанието за плащане е в самото потребяване на стоката. Задължението е за целия период на действие на договора.

Сочи се че в процесните фактури са отразени ползваната и отчетена по СТИ ел. енергия.Записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа, съответстват на посочените такива във фактурите в съответните периода на отчитане, основано на действителен отчет на СТИ. Фактурите обхващат реално доставена и консумирана ел. енергия за период за доставка на ел. енергия, за който е действал договорът за продажба на ел. енергия между страните и тези фактури се дължат.

Поддържа се, че сумите не са заплатени и се дължат. Налице е двустранна възмездна сделка между страните. Въз основа на подадени данни от отчет на реално потребена ел. енергия и становище от електроразпределителното дружество, за обекта са издадени процесиите фактури. Доколкото оспорването на основанието за дължимостта на сумите по процесиите фактури е само с мотиви за настъпване на погасителната давност, респективно възраженията в отговора на искова молба се отнасят само до тези твърдения на ищеца.

Сочи се че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.

2

Доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност", без да се навеждат други доводи, прави отрицателният установителен иск неоснователен.

Твърди се че в случая ответникът не е дал повод с поведението си за предявяване на иска, тъй като не разполага с изпълнителен титул, не разполага с възможност за друга извън процесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска. Ето защо считат, че дружеството не следва да понесе разходите по съдебното дело, защото от една страна е търпяло незаплащането на предоставено вече благо, а от друга страна не следва да търпи накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни разноски по настоящото производство. Считат че единствените мотиви на ищеца са за изтекла погасителна давност, което не може да даде основание на съда да се произнесе по съществото на въпроса за дължимостта на вземането, по съображения, че с изтичането на предвидената от закона погасителна давност за кредитора не се погасява самото материално право, а само правото му да търси защита.

Считат също така, че със съдебното Решение не може да се постанови, че „ищецът не дължи", при положение, че сумите са дължими и единствено за заплащането им не може да се използва силата на държавната принуда.

Твърдят, че към настоящия момент ...... не е предприемало принудителни действия за събиране на процесиите фактури, които не са платени към настоящия момент.

Прави се искане предявения иск да бъде отхвърлен, като се претендират направени по делото разноски.

Към отговора са приложени следните писмени доказателства - ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ...... и на „ЧЕЗ Електро България" АД; Копия от ИМ по гр.д № 884/2024г и гр.д № 886/2024г по описа на РС Козлодуй;

Заявление от ищеца за подадени искови молби и възстановяване на ел.захранване; извлечение от счетоводната система на дружеството за дължими суми по договорна сметка ...... копия от фактури - 4 броя;

С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 213 от ГПК с което се иска от съда да предаде настоящото дело на III-ти състав при РС Козлодуй за присъединяване към по-рано образуваното гражданско дело № 884/2024. Посочено е ч е по гр. д. № 884/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй, III състав ищецът в настоящото производство е предявил иск срещу ...... с идентичен предмет с настоящото, а именно - за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи като погасени по давност задължения за ел. енергия начислени за един и същи електроснабден имот, въз основа на едни и същи фактически обстоятелства - установено при проверка на средство за търговско измерване (СТИ) неотчетено количество електрическа енергия по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски №...... регистриран на името на ищеца за адрес на потребление ......, с точка на измерване 32Z103002162152Y, с предоставена мощност от 12 кВтч.

По направеното искане по чл. 213 ГПК е постъпило становище от ищеца с което моли искането да бъде оставено без уважение като излага съображения.

С определението по чл. 140 ГПК, съдът не е уважил направеното искане по чл.

3

213 ГПК и е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото.

От ответното дружество е постъпила молба вх. № 5880/16.10.2024г в която са изразили становище по хода на делото и по устните състезания. Молят за постановяване на решение с което да се приеме, че сумите се дължат като естествено задължение. Молят да не се уважава искането за присъждане на разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Претендират разноски.

По делото е постъпило становище вх. № 5890/17.10.2024г от ищеца чрез процесуалния му представител в което изразява становище по хода на делото и устните състезания. Счита иска за основателен и доказан. Счита, че задълженията на ищеца са периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Сочи, че задълженията на абоната са по фактура № 160348772/28.12.2014г с падеж 23.01.2015г поради което погасителната давност е изтекла на 23.01.2018г. До тази дата и до настоящия момент дружеството не е предприемало действия за прекъсване на давността. Сочи, че ищеца има правен интерес от депозиране на настоящия иск, тъй като ответното дружество е подало заявка за преустановяване на захранването на имота му поради неплатено задължение по тази фактура. Преустановяването на захранването е станало на 18.07.2024г и е възстановено на 25.07.2024г след двукратно подаване на заявление за възстановяване с приложени копия на исковите молби. Сочи се, че претендираното адвокатско възнаграждение не подлежи на доказване с оглед основанието му – чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Сочи, че ищеца не разполага с банкова сметка.

От предоставената справка от ...... се установява, че електрозахранването на процесния имот е било прекъснато на 18.07.2024г. съгласно чл.123 от ЗЕ по постъпило искане и отново по постъпило искане от крайния снабдител на 25.07.2024г е възстановено.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Приема за безспорно между страните, че между същите е налице облигационна връзка по договор за продажба на ел. енергия за обект с клиентски №3003000036337, регистриран на името на ищеца ......, с точка на измерване 32Z10300216215 2 Y, с предоставена мощност от 12 кВтч.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на ищеца е издадена фактура № 160348772/28.12.2014г. за консумирана електрическа енергия в размер на 269.45лв. която не е заплатена с оглед на което е начислена лихва за забава в размер на 276.18 лв считано от падежа на фактурата до датата на изготвената справка - 04.09.2024г. Не се спори между страните, че ...... не е предприемало принудителни действия за събиране на сумата по процесната фактура, която не е платена към настоящия момент.

Безспорно е и обстоятелството, че електрозахранването до процесния имот е било прекъснато на 18.07.2024г. съгласно чл.123 от ЗЕ по постъпило искане и отново по постъпило искане от крайния снабдител на 25.07.2024г е възстановено.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за установяване недължимост от страна на ищеца на сумата от 542.04 лв, по фактура № 160348772/28.12.2014г., поради изтекла погасителна давност на вземанията, от които главница в размер на 269.45лв. и законна лихва в размер на 272.59 лв. С този иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно доказване съществуването на това право.

Разпечатката съдържа 43 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79637f62-c881-4e90-a832-3626294d4bf5