Решение № 4568 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20211100512511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20151174 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 8387 по описа на СРС за 2020 г., са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на област София искове с правно основание чл.124,ал.1 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.59,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – канцеларии на първия етаж и склад на партера на сградата, находящи се в гр.София, бул. *******, аб.№ 4527, както следва:

6698,58 лв. – за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2018 г. – м.04.2019 г. и 15,28 лв. за дялово разпределение за периода м.01.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2019 г., до окончателното изплащане;

Законна лихва за забава върху главниците за периода от 03.03.2018 г. – 04.11.2019 г., от които върху главницата за топлинна енергия – 494,80 лв. и върху главницата за дялово разпределение – 1,33 лв.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Областна администрация на област София на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 180 лв., представляваща разноски по делото за първа инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът твърди, че неправилно съдът приел, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника 1 за заплащане на сумата за топлинна енергия, тъй като макар и да е бил сключен договор за наем между ответника и третото лице – помагач, то това лице нито било открило партида при ищеца, нито подписало договор. Сочи, че трети лица, ползващи имота, по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия само когато между тези трети лица и „Топлофикация София“ ЕАД е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в какъвто смисъл било и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор нито от въззиваемия, нито от третото лице-помагач.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени искове с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, разгледани по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът е навел твърдения, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, бул. ******* – канцеларии на първи етаж и склад на партера, за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., въпреки липсата на сключен между страните договор, като същият се обогатил неоснователно, спестявайки разходи за заплащане на цена за потребената топлинна енергия, а „Топлофикация София“ ЕАД се обеднило със стойността на тази енергия.

Ответникът е оспорил предявения иск, като е заявил, че макар да е собственик на процесния недвижим имот, същият не е потребител на топлинна енергия, доколкото през процесния период имотът е предоставен за ползване на „Център за политическо развитие и демокрация“, по силата на сключен договор за наем.

Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (за небитови) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Не е спорно между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства, имотът е собственост на ответника.

Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира имотът, е в режим на етажна собственост и е присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно между страните е дали ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки 2 разходи за заплащане на доставена до имота топлинна енергия.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая обаче, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно само да се установи, че същият е собственик на процесния имот, а следва да се докаже, че ответникът е консумирал доставена от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи за сметка на ищеца.

Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост от 19.12.2017 г., имотът, за който се твърди, че е доставяна топлинна енергия в периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г. е бил предоставен за ползване на фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ за срок от четири години.

Ето защо съдът намира, че с оглед предоставеното ползване върху имота в полза на трето лице за период, който обхваща процесния, не ответникът, а ползващото имота лице консумира доставената топлинна енергия, спестявайки разходи за сметка на ищеца.

Неотносими в настоящия случай са постановките на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС, на които се позовава въззивникът, които гласят, че при липса на сключен договор между третото ползващо лице и „Топлофикация София“ ЕАД клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но само когато тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Изрично е посочено и в тълкувателния акт, че тези разрешения обхващат само хипотезите, при които е възникнало облигационно отношение с битов клиент, след което имотът е бил предоставен за ползване на трето лице, и има спор, кой дължи цената на доставената енергия. Тези разрешения са неприложими в случаите, когато претенцията е насочена срещу лице, ползващо енергия за небитови нужди при липса на сключен договор, т.е., когато исковата претенция произтича от твърдения за неоснователно обогатяване.

При липса на проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря по предявените искове, тъй като същият е ползвал и се обогатил с доставената топлинна енергия през процесния период, която не е заплатил, обжалваното съдебно решение, с което исковите претенции са отхвърлени, следва да бъде изцяло потвърдено, поради правилността му.

Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е направил изрично искане в тази насока, поради което за въззивното производство и след като съдът прецени правната и фактическа сложност на делото, намира, че следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20151174 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д.

№ 8387 по описа на СРС за 2020 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на Областна администрация на област София, ЕИК: ******* на основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4