Решение № 19411 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19411 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110122221 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1062,82 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 11.01.2026 г. на лек автомобил "БМВ Х5", с рег.№ А 6573 РВ, вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил "Мерцедес Е 220", с рег. № А 0891 РМ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за лек автомобил "БМВ Х5", с рег.№ А 6573 РВ, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 2381,28 евро и са реализирани 8 евро ликвидационни разноски, като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е застраховал гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е причинило вредите. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на причинените вреди, като се твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че 1 посочената от ищеца цена на частите за подмяна надвишава тази на алтернативни такива, съобразно експолатацията на процесния автомобил и посочена от PITMAX AUTO, основен доставчик на авточасти за България. Счита, че с прихващане на сумата от 1318,46 евро е погасил задължението си изцяло. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за л.а. "БМВ Х5", с рег.№ А 6573 РВ, извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по щетата в размер на 2381,28 евро за вреди, причинени на застрахования автомобил при настъпило в срока на застрахователното покритие на договора събитие – ПТП на 11.01.2026 г., които са в причинна връзка с противоправно поведение на водача на л.а. "Мерцедес Е 220", с рег. № А 0891 РМ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, както и прихващане по регресната претнеция на сумата от 1318,46 евро.

Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Видно от заключението на САТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано, стойността на причинените щети на увредения автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени е 3653,77 евро.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може 2 да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

Пазарната стойност се определя при осредняване на цени в официален представител и алтернативни доставчици, както е била определена и от вещото лице. При това изчисление вещото лице е съобразило и цените в Pitmax Auto, наред с други налични цени. Ето защо и с оглед горепосочената практика без значение за определяне пазарната стойност е, че резервните части при определен доставчик –Pitmax Auto, са с по-ниска цена, както твърди ответника. Следва да се отбележи също, че възстановителната стойност, определена единствено по цени в Pitmax Auto, от 2316,04 евро е приблизително еднаква с заплатеното обезщетение от 2373,28 евро.

Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е 3653,77 евро, /заключение по САТЕ/.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 2373,28 евро.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

На съдът е служебно известно, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 8 евро, която също следва да бъде присъдена.

3

Ето защо суброгационното право на ищеца е възникнало до сумата от 2381,28 евро.

Ответникът е прихванал от дължимото сумата от 1318,46 евро.

Ето защо искът следва да се уважи в пълен размер за сумата от 1062,82 евро.

Относно разноските

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва: Държавна такса в размер от 42,51 евро; Депозит за съдебно-автотехническа експертиза в размер на 150 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 299,52 евро с ДДС/определено в минимален размер по чл.7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 МРАВ и неподлежащо на намаляване/ или общо в размер на 492,03 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на „...” ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., както следва:

- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1062,82 евро, представляваща неплатения размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "БМВ Х5", с рег.№ А 6573 РВ, поради настъпило пътнотранспортно произшествие на 11.01.2026 г. по вина на водача на л.а. "Мерцедес Е 220", с рег. № А 0891 РМ, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2026г. до окончателното изплащане.

- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 492,03 евро, представляваща направените от дружеството разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4