Решение № 46 от 26.04.2023, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Берковица, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20221610200343 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .

Постъпила е жалба от И. А. И., с ЕГН ********** от град Монтана, ул.

„.......... против Наказателно постановление № 22-0243-000844/ 31.10.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото НП жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. А. А. твърди неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. Оспорва изцяло констатациите в АУАН. Твърди, че не е допуснал и не е извършил посоченото нарушение. В съдебно заседание навежда, че движещ се срещу него бус започнал маневра по неправилно изпреварване, поради което той за да избегне удар, минава в дясно и попада в канавката извън пътя. Силно стресиран, И. звъни на КАТ, за да съобщи за инцидента, с молба ако евентуално бъде засечен от органите на реда въпросния бус, да бъде спрян, а шофьорът предупреден за неразумното шофиране.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Берковица не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което изпращат жалбата на И. молят съда да потвърди с решение издаденото наказателно постановление.

Анализирани поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа 1 страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено,че на 18.10.2022 г. в 20:00 часа в община Берковица на път втори клас № 81 като водач на лек автомобил, „БМВ Х5“ с ДК № ............, при обстоятелства: път II -81, км. 80 +119 с посока на движение от град София към град Монтана управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег. номер ............, собственост на фирма „Лиа Груп“ клон София ЕООД - 1115815930010, като не избира скоростта на движение съобразно релефа на пътя - лява крива (ляв завой), през тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя и при разминаване с насрещно движещ се автомобил не успява да продължи движението си по своята пътна лента или да спре, излиза в дясно на пътя преминава през отводнителна канавка. Спира в зелената площ до канавката. Реализира ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 null с фабричен номер ARPL-0240, като уреда отчита 0 промила алкохол.

При така установената фактическа обстановка административно наказващият орган възприел, че И. И. виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗД в П - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Изготвени са Докладна записка, протокол за ПТП, План-схема, Декларация и други.

Свидетелят Т. Й. Г. съставил срещу И. А. И. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 801235/ 18.10.2022 г. за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел я В. Д. Г., бил предявен на И. и той го подписал, без възражения. В законоустановения срок такива не са подавани пред Началника на РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление

№ 22-0243-000844/31.10.202 2 г . на Началника на РУ Берковица, с което на административно наказания е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха 2 събрани категорични доказателства. Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност ,тъй като никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя, нито механизма на осъществилия се от превозното средство сблъсък в канавката. Така посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско предположение. Други свидетели и очевидци на ПТП не се сочат.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите по делото писмени доказателства.По делото е изготвен и приложен протокол за ПТП и план-схема на ПТП ,но от тях не става ясно как е изяснен механизма на настъпилото ПТП.Не са снети писмени обяснения от очевидци.Същите са съставени единствено по данните,подадени от жалбоподателя. В АУАН и НП е посочено,че са причинени материални щети,без да са конкретизирани,т.е. в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити.

Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че не избира скоростта на движение съобразно релефа на пътя-лява крива ,през тъмната част на денонощието на неосветен участък от пътя при разминаване с насрещно движещ се автомобил ,не успява да продължи движението си по своята пътна лента или да спре,излиза вдясно на пътя,преминава през отводнителна канавка и спира в зелената площ до канавката и реализира материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани .Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващият орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.

Нарушена е и императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в 3 акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътнотранспортното произшествие.

Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност , тъй като двамата свидетели не се явяват,за да потвърдят отразените в АУАН констатации.Поради това никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско предположение.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

На следващо място,на жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение ,която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил ПТП.Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП и административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата разпоредба.

Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с оглед на ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая ,обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от И. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема, 4 че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да се прави извод,че същата е несъобразена.

Задължително,за да се приеме,че скоростта на движение на едно превозно средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на движението. При това положение само на това основание следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК..

Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0243-000844/ 31.10.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Монтана, РУ Берковица , с което н а И. А. И., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. .......... е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Монтана.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5