Решение № 3507 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3507 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330101474 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата М. Б. С., ЕГН: **********, от град П., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Микро Кредит” ЕАД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от Т. Ц., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 741, 61 евронедължимо платена по договор за заем от 15.11.2023 г. и договор за допълнителни услуги към него, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 23.02.2026 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 15.11.2023 г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 1 200 лева, за срок от 18 месеца, при ГЛП- 40, 48 % и ГПР- 48, 90 %, с общо дължима сума от 1 620, 54 лева. Към договора бил сключен договор за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, изразяващи се в посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване право на участие в специални промоции. За тези услуги се дължало допълнително възнаграждение от 1 908, 36 лева, като втория договор бил неразделна част от заема. Твърди се, че до момента по договора била изплатена сумата от 2 156, 55 лева, а с договор за рефинансиране- още 493, 92 лева, или общо сумата от 2 650, 47 лева. Така над главницата били заплатени 1 450, 47 лева/ 741, 61 1 евро, които били дадени при начална липса на основание. Договорът за кредит бил недействителен, поради неспазване на специалните изисквания на ЗПК. Първо- не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който бил формиран и каква била общата дължима сума. Не се съдържали конкретните параметри, като нямало и разписани правила, който да посочват как се определя тази обща сума и от какви пера е съставена. Възнаграждението за допълнителни услуги не било включено в ГПР, поради което размерът му бил неправилно изчислен, а с това не била спазена нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги противоречала на материалния закон и на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Възнаграждението не се дължало на основание чл. 10а от ЗПК, защото това били услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита. Законът обаче забранявал заплащането на такси и комисионни за тези действия, поради което възнаграждението не било дължимо. Освен това то представлявало разход по кредита и с него се надвишавало ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Клаузата за възнаграждението за допълнителните услуги била нищожна, поради противоречие с добрите нрави и закона, както и поради заобикаляне на закона. Предявява се иск за връщане на платените по договора суми над главницата. Претендират се и разноски. В съдебно заседание пълномощникът на страната се явява и поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В с.з. страната не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора, с което оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за заем Microcredit № **************** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 200 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 18 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 48 %, ГПР- 48, 90 % и общ размер на всички плащания- 1 620, 54 лева.

Посочено, че с този договор се рефинансира с друг договор за заем: ************, като рефинансираната сума е 301, 69 лева, а сумата за получаване- 898, 31 лева.

С договор за допълнителни услуги към договора за кредит на ищеца е предоставен пакет „Комфорт“ за общата сума от 106, 02 лева, за следните услуги: посещения за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски по банков път или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

Като писмени доказателства са представени в оригинали договора за паричен заем, договор за допълнителни услуги към него, погасителен план.

Приети са и 11 броя разписки от „*****“ за внесени от ищеца в полза на ответника по процесните договори суми в общ размер на 1 102, 64 евро.

С договор за заем Microcredit № ************ г. се рефинансира процесния договор 2 за заем, като рефинансираната сума е 493, 92 евро.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от договор за допълнителни услуги към договора за кредит, неразделна част от него, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за допълнителната услуга „комфорт“, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените договор за допълнителни услуги към договора за кредит на потребителя са предоставени следните услуги: посещения за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски по банков път или в офис на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. Таксата за тях е във фиксиран размер- 106, 02 лева или почти 1/12 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за 3 допълнителните услуги. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че такива действително са предоставени на клиента.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такси за подобни услуги- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

Отделно, налице е основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 90 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 40, 48 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Няма спор, че в ГПР по кредита не е включена таксата по пакета за допълнителни услуги (ответникът не представа отговор, в който да оспорва това обстоятелство), като при прибавянето й ГПР би станал в размер много над предвидения минимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е 4 посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.