Разпореждане № 1077 от 30.03.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1077 гр. Разград, 30.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330100532 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу Ю. Б. Г., **********, настоящ адрес: гр. София, ********* общ. Столична, обл. София (столица) за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6012128 от 08.03.2024г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница за периода 08.05.2024 г.02.06.2025 г. в размер на 921.07 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 23.03.2026 г. до окончателното й изплащане, 663.06 евро договорна лихва за периода о 08.05.2024 г.- 02.06.2025 г., 44.18 евро лихва за забава за периода 09.05.2024 г.

- 23.03.2026 г., както и разноски по делото.

При извършена проверка е установил нередовности в заявлението и с Разпореждане с рег. № 977 / 24.03.2026., са дадени указания в тридневен срок от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да уточни на какво основание иска присъждане на договорна лихва за периода от 08.05.2024 г. до 02.06.2025 г. по Договор за паричен заем № 6012128 в размер на 663.06 евро /уговорената е в размер на 578,95 лева/, както и предостави информация извършени ли са от длъжника плащания, при извършени такива да се посочат по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

В предоставения срок заявителят е изпълнил указанията – представил е документ за платена държавна такса и уточнение, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 198,54 лева (101,51 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 198,54 лева е отнесено към главницата. Поради допусната техническа грешка договорната лихва е претендирана в размер, по-голям от първоначално договорения. Моли съдът да счита, че заявителят претендира от длъжника заплащане на договорна лихва в размер от 296,01 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2024г., между Ю. Б. Г. /Заемател/ и “Вива кредит“ АД /Заемодател/ е сключен по Договор за паричен заем № 6012128 , по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., който е следвало да бъде върнат на 15 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 02.06.2025 г.

1 при уговорени ГЛП 40,32% и ГПР 49,23%. Съгласно чл.1, ал.1 заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, като при неизпълнение на задължението дължи неустойка в размер на 979,35 лв. Условията за издължаване на сумите по Договор за паричен заем № 5971100 като размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми се съдържат в погасителен план - Приложение 1 към договора.

На 28.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу Ю. Б. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 6012128 и договор за поръчителство и двата от дата 08.03.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/6012128 от дата 10.12.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 50%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на договорна лихва в размер на 578,95лв., неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 979,35лв., отпуснатият в размер на 2000 лв. кредит възлиза общо на 3558,30 лв. Макар да се твърди, че договорът е сключен при ГПР от 49,23%, при включени всички разходи по кредита, предоставен за период 15 месеца е видно, че размерът на ГПР е вписан формално и действителните разходи са в много по-голям размер.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква 2 ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за паричен заем № 6012128 от 08.03.2024г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че длъжникът е заплатил сума в общ размер на 198,54 лева (101,51 евро), следва да се присъди за погасяване само сумата в размер 921.07 евро, представляваща равностойността в евро на разликата до предоставената по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 15,66 евро за платена държавна такса и 14,45 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, срещу Ю. Б. Г., **********, настоящ адрес: гр. София, ********* общ. Столична, обл. София (столица) за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6012128 от 08.03.2024г., сключен с “Вива кредит“ АД: главница за периода 08.05.2024 г.-02.06.2025 г. в размер на 921.07 евро, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 23.03.2026 г. до окончателното й изплащане, както и за 15,66 евро за платена държавна такса и 14,45 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина, срещу Ю. Б. Г., **********, настоящ адрес: гр. София, ********* 3 общ. Столична, обл. София (столица) за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 6012128 от 08.03.2024г., сключен с “Вива кредит“ АД: 663.06 евро договорна лихва за периода 08.05.2024 г.02.06.2025 г., 44.18 евро лихва за забава за периода 09.05.2024 г.- 23.03.2026 г, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4