Решение № 1380 от 01.03.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№……… 01.03.2017 година, гр. София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІ-ти брачен състав в публично заседание на седми ноември през 2016 година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова секретар М.Р., след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13168 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на В.Я. за връщане на малолетната му дъщеря Й.Я. в държавата по обичайното му местопребиваване – Р. К.. Твърди, се че детето Й.Я. било родено на *** г. от майка Р.И.И. и баща – молителят В.Я., както и че родителите на малолетната били съпрузи. Същите сключили граждански брак на 22.01.2008 г. в гр. Л., К.. Сочи се, че родителите имали проблеми помежду си още от началото на брака си, породени от проявите на силна ревност от страна на ответницата и отправяните от нея към молителя обвинения от всякакъв характер. След многократни опити на молителя да убеди съпругата си да се подложи на преглед при специалист, ответницата посетила такъв през месец ноември 2014 г., като извършилия прегледа невролог – психиатър направил констатации, че поведението й е с психотичен характер, като заключил, че същата се нуждае от медикаментозно лечение. Ответницата обаче отказала да се подложи на такова лечение, като започнала да настоява пред молителя да се подложи на лечение в родината си.

Молителят се съгласил, като през месец март 2015 г. цялото семейство пристигнало в Р. Б., с идеята да се върнат в К. по време на лятната ваканция на детето. След като се установила в дома на майка си, ответница уведомила молителя, че няма намерение да се върне с него в К., както и че ще се установи с детето в Б.. След като не успял да убеди съпругата си да го последва, молителят се върнал сам в К., като подал молба 311/2015 г. пред Районния съд в гр. Л. с претенция да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Й., като на 22.07.2015 г. съдът постановил привременни мерки, с които определил местоживеенето на детето да бъде при бащата. Поддържа, че на 31.07.2015 г. подал молба по Хагската конвенция, която постъпила в Министерство на правосъдието на Р. Б. на 05.08.2015 г. с искане за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Р. К.. Сочи се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на детето под незаконното му задържане в Р. Б. от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно. Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната среда в Р. Б..

В хода на съдебното дирене, лично и чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето в държавата по обичайното му местопребиваване – Р. К., като излага подробни съображения. По претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, заявява възражение за прекомерност на същите по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В писмен отговор, вх. № 146964/27.11.2015 г. ответницата оспорва молбата като неоснователна, а изложените в нея фактически твърдения като неверни. Сочи, че на посочената в молбата дата с молителя са сключили църковен, а не граждански брак, като двамата нямат качеството на съпрузи. Излага твърдения, че с молителя се запознали през 2004 г., докато последният бил студент в НСА, специалност „кинезитерапия“, а съжителствали от 2005 г. Твърди, че в Б. живели до 2007 г., като молителят работел във ВМА, а тя в „Г.“ ЕАД. По настояване на бащата на молителя, двамата заминали и се установили да живеят в К., като първоначално се установили при неговите родители. Сочи, че скоро след това молителят бил арестуван по повод злоупотреби, направени от неговия баща. В резултат на това отношенията му с баща му се изострили и те започнали да се карат, като те се принудили да наемат квартира, а молителят започнал работа като общ работник по строежи, а допълнително като доставчик на пица. Впоследствие, двамата с баща му се снабдили с разрешително за управление на такси, като имало оплаквания от клиентите му, че управлявал същото след употреба на алкохол и/или упойващи вещества, както и за грубо отношение, кражби и злоупотреби. Сочи, че ответникът бил задържан и по обвинение, че управлява нелегално такси. Поддържа, че тя работела, но винаги когато възниквала възможност за повишаването й, молителят я принуждавал да напусне работа, като твърдял, че мястото на жената е в къщи да чисти и да готви. Той я лишавал от финансова свобода, тъй като под предлог, че трябва да се плащат сметки, прибирал заплатата й, и тя трябвало да разчита на средствата, които й давал всекидневно, като очаквал обяснение за какво ще ги използва. Твърди също, че голяма част доходите им, молителят харчел за хазарт.

Сочи, че поведението на молителя не се променило след раждането на детето им, като имало случаи, в които той отказвал да й даде пари за закупуване на мляко, памперси, лекарства и прочее, като започнал да я обижда и бие. Често се случвало да я удря, докато детето било в ръцете й. След раждането на детето сменили седем квартири, като хазаите спирали тока и водата, тъй като молителят отказвал да се изнесат и да плати задълженията си. Твърди, че в последната им квартира, находяща се в гр. Л., ул. „******** Гермасология (за която молителят твърдял в клетвената си декларация до съда, че са напуснали, за да „съберат пари за покриване на нуждите за пътни разходи и разходи за лекаря в Б.), около месец живели без ток и вода, а молителят носел вода от обществена мивка с туби и бидони, като се позовава на писмо на адвокат Т.Я. от 20.01.2015 г., което представя. Сочи, че до датата на пътуването си те живели при родителите на молителя, през което време баща му бил в затвора. Сочи, че в къщата нямало ток и вода от около 10 години, поради неплатени сметки. Финансовото им състояние не се подобрило, те взимали хранителни продукти на вересия, молителят просел цигари от клиентите си, като й бил забранил да си боядисва косата и да се гримира, а детето ходело една седмица на градина, а през остатъка от месеца се отглеждало в къщи, поради липсата на средства да платят градината. Твърди, че с течение на времето молителят много се променил, като на моменти бил неадекватен, а в други – прекалено емоционален или агресивен и често менял настроенията си. Тя заподозряла, че взема наркотици, а като го попитала, вместо отговор, той започнал да я души. Казал й, че не заслужава да живее, че ще я вкара в лудница и ще й вземе детето. След като разбрала, че малолетната Й. е възприела случилото се, ответницата решила да вземе мерки за защитата им.

Снабдила се с медицинско свидетелство за нараняванията си, подала сигнал за станалото до полицията, потърсила психологическа подкрепа, като не били взети реални мерки за защитата й, а неофициално била посъветвана да се спасява.

Твърди, че споделила с майка си случилото се, макар да я било срам, и въпреки създадената у последната заблуда, че двамата с молителя живеят добре. С парите, които майка й й изпратила, тя убедила молителя да се върнат в страната ни.

Оспорва като невярно твърдението в молба, че е прегледана от посочения лекар, като сочи, че същият е приятел на молителя, а последният се представлявал от адвокат, който бил брат на лекаря. Оспорва и да е налице задържане на детето в Б., както и че същите са имали намерение да останат в страната за определен период от време. Твърди, че след пристигането им, молителят започнал работа, като дал съгласието си детето да тръгне на детска градина. Самата ответница също започнала работа. През времето, през което молителят живеел с ответницата и детето в дома на нейната майка, той продължавал да я бие, като по нейна молба било образувано гражданско дело № 41632 по описа за 2015 г. на СРС, 84 състав, по което била издадена заповед за защитата на ответницата и детето.

Междувременно молителят вече се бил върнал в К., като осъществявал телефонен тормоз. Счита, че описаното поведение на молителя, както и обстоятелството, че той страдал от Синдром на Жил Де Ла Турет, като не приемал необходимото лечение, съставляват рискове за детето и се отразяват пряко на възможността му да отглежда същото. Отделно сочи, че родителите на молителя се запознали с внучката си след навършване на 4 годишна възраст от нея, като не познавали нуждите и навиците на детето и не проявявали желание да полагат грижи за нея.

Те не проявили интерес към малолетната и докато молителят бил в Б., макар да му се обаждали ежедневно. Моли съда да постанови решение, с което да откаже връщането на детето в Р. Гърция.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в отговора становище, като пледира за отхвърляне на молбата на Х.С. по чл. 8 от ХК, като излага подробни съображения. Претендира разноски по представен списък.

Окончателното си становище, излага в писмени бележки, представени в съдебно заседание на 07.11.2016 г.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура, редовно призована, не осигурява свой представител за последното съдебно заседание по делото и не изразява становище по основателността на молбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на детето Й.Я., с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Л., К., като едновременно с това същото обстоятелство се установява от представените по делото удостоверение за раждане, рег. № 2590184, издадено Областния управител на Л., Р. К., както и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0335/24.03.2015 г., съставен при Столична община, Район „М.“, гр.

София.

Към този момент, видно от представеното брачно свидетелство, издадено от К.ска църква, Света митрополия Л., страните сключили на 22.01.2008 г. брак в Енорията А.Н., Л., съгласно каноните на Източноправославната християнска църква. Същите не са сключили граждански брак, поради което нямат качеството на съпрузи, което се установява и от издаденото на ответницата удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, изх. № 3226/23.11.2015 г., съгласно което тя е със семейно положение „неомъжена“, а нейна единствена низходяща се явява малолетната й дъщеря Й.Я..

Не е спорно също, че до посочената в молбата дата – 20.02.2015 г. обичайното местопребиваване на детето било в Р. К., като едновременно с това този факт се установява и от представеното учебно свидетелство, издадено на 28.07.2015 г. от Забавачница и детска градина „Нашите първи стъпки“, А. 20, 3071 Л.. Съгласно посоченото свидетелство детето на страните било записано и посещавало посоченото детско заведение през учебната 2014/2015 г. за периода от 01.09.2014 г. до 20.02.2015 г.

Между страните не е спорно също, че на неустановена дата през месец март 2015 г. страните и детето са пристигнали в Р. Б., като първоначално се установили при майката на ответницата. Спорни са целите на пътуването и на престоя им в Р. Б..

Със съгласието на двамата си родители, видно от представената от ответницата и неоспорена от молителя декларация-лист 104 от делото, от месец 14.04.2015 г. детето посещавало Обединено детско заведение № **С.“, гр. София, като след преодоляване на затрудненията, които детето имало с българския език, то се адаптирало лесно и след месец вече нямало проблеми в контактите с учителите и децата, като показвало добри резултати. Данните относно адаптацията на детето се установяват от психолого-педагогическа характеристика, изх. № 226/23.11.2015 г. и становище на И. И., психолог в ОДЗ № **С.“ от 25.11.2015 г.

Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7960186d-d7eb-4fad-8f34-acd5305a0c62