Решение № 437 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110139767 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, чрез юрк. Е.П., против „Кестен Брю“ ООД, ЕИК 203671202, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, район Триадица, ул. „Петър Парчевич“ № 33, представлявано от управителя И.О.Р..

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че страните се намират в облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес ... при публично известни общи условия на ищеца, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. Твърди, че ответното дружество притежава качеството потребител като собственик на имота.

Ответникът има незаплатени задължения за предоставените му ВиК услуги за периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за заплащане на стойността на предоставени ВиК услуги за водоснаден имот, находящ се на адрес в г... за периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г., която е в размер на сумата от 1 849,66 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) и мораторна лихва за периода от 13.01.2018 г. до 14.05.2021 г. в размер на 96,94 лв. (деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки). Ищецът е заявил вземането си по реда на заповедното производство, като в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 17381 от 01.11.2021 г. по частно гражданско дело № 56869 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Законният представител на „Кестен Брю“ ООД е възразил срещу дължимостта на задължението по заповедта в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на комплексна техническа и счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си, депозира отговор, с който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. Доводите си за недопустимост на претенцията, ответникът основава на твърдението за липса на точно и ясно посочване на фактите, на които се основават исковете – не е посочен начина, по който е формирано задължението за главница и лихва. По същество, пълномощникът на „Кестен Брю“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът е начислил неправилно сумите, дължими за В и К услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията, чийто падеж е настъпил преди 04.10.2018 г. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба „Кестен Брю“ ООД не е собственик на водоснабдения имот, но не оспорва обстоятелството, че през процесния период ответното дружество е притежавало имота.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, а и от представената справка от Имотния регистър се установява, че ответното дружество е било собственик в периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г. на водоснабден имот, находящ се на административен адрес в г.... „Кестен Брю“ ООД е прехвърлило чрез договор за покупко – продажба на трето лице на 08.06.2022 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.112024 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на комплексната съдебна техническа и счетоводна експертиза. Според констатациите на вещите лица за периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г. процесния имот е водоснабден и са начислени ВиК услуги в количество от 924,106 куб. м, като 794,018 куб. м са начислени „на база“, тъй като не е бил осигурен достъп до средството за търговско измерване, а останалите 130,088 куб. м са начислени по редовен, но неотчетен водомер. Не е извършвано изравняване, поради липсата на реален отчет. Стойността на така начислените ВиК услуги възлиза на сумата от 2 106,23 лв. От тази сума е прихваната и платена главница в общ размер от 256,47 г., поради стойността на главницата, представляваща възнаграждение за предоставените ВиК услуги за периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г. възлиза на сумата от 1 849,66 лв. Вещото лице – счетоводител сочи, че размерът на лихвата за забава е 96,94 лв. Счетоводната част на експертизата установява, че главницата, за която са издадени фактури до 04.09.2018 г. е в размер на 956,33 лв., а мораторната лихва върху тези задължения е 26 лв.

Ищцовото дружеството е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 56869 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162 – ри състав. Със заповед № 17381 от 01.11.2021 г. е разпоредено длъжникът „Кестен Брю“ ООД да заплати на „Софийска вода“ АД следните суми: главница в размер на 1 849,66 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) - потребена вода от длъжника за имота му на посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес в гр. София, жк Бъкстон, ул. Ген.

Суворов 12, ресторант, за периода от 13.12.2017 г. до 14.05.2021 г., ведно със законна лихва от 01.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 13.01.2018 г. до 14.05.2021 г. в размер на 96,94 лв. (деветдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), държавна такса в размер на 38,93 лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева). Заповедта е връчена на длъжника на 10.11.201 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК „Кестен Брю“ ООД депозира възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане № 71325 от 08.06.2023 г., връчено на заявителя на 16.06.2023 г., на „Софийска 2 вода“ е указано да предяви иск за установяването на вземането си. Такъв е депозиран на 17.07.2023 г. (подаден по електронен път на 14.07.2023 г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск по чл.

422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като ответникът – длъжник в заповедното производство, е възразил в срок срещу дължимостта на задължението. Искът е предявен от заявителя „Софийска вода“ АД в преклузивния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Безспорно е установено по делото, че процесният водоснабден имот е бил собственост на ответното дружество през процесния период. В този смисъл, съдът приема, че за процесния период ответното дружество е имало качеството на „потребител“ на ВиК услуги, тъй като е било собственик на водоснабдения имот и на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът не оспорва доставянето на ВиК услуги. Оспорва техния размер и стойност, но същите се установяват и от неоспореното заключение на комплексната съдебна счетоводна и техническа експертиза и тяхната стойност възлиза на сумата от 1 849,66 лв.

Заключението на вещите лица установява, че начислените суми не съответстват на реално потребени ВиК услуги, а в процесния водоснабден имот са начислявани сметки „на база“, но същото се е наложило поради липсата на достъп до имота и средството за търговско измерване и с оглед приложението на чл. 35 ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

Съдът счита за основателно възражението за изтекла погасителна давност за задълженията, чийто падеж е настъпил до 01.10.2018 г. Вземанията на ищцовото дружество имат характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен. Ето защо, всички вземания, чийто падеж е настъпили повече от три години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г., с което е прекъсната погасителната давност, са погасени по давност. Съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“. Според заключението на приетата по делото експертиза задълженията за които са издадени фактури до 04.09.2018 г. (като последната фактура от този период е от 14.08.2018 г.) възлизат общо на сумата от 956,33 лв. За тази сума главният иск за заплащане на стойността на потребени ВиК услуги е неоснователен поради погасяването на вземането по давност. С оглед погасяването на главното задължение, неоснователна е и съответната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 26 лв.

Предвид основателността на възражението за давност исковите претенции следва да бъдат уважени сума от 893,33 лв. (осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на доставени, но неплатени В и К услуги за периода от 01.08.2018 г. до 14.05.2021 г. и за сумата от 70,94 лв. (седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки) – лихва за забава за периода от 18.10.2018 г. до 14.05.2021 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед извода на съда за частична основателност на исковата претенция, следва в полза на 3 ищцовото дружество да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство за заплащане на държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска. Разноските, направени от „Софийска вода“ АД в заповедното производство са в общ размер на 88,93 лв., а съразмерно на уважената част възлизат на сумата от 44,05 лв. Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на 546,13 лв., а съразмерно на уважената част от иска са в размер на 270,53 лв.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени и в полза на ответното дружество, съразмерно на отхвърлената част от иска. „Кестен Брю“ ООД е направило разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 300 лв. и в исковото производство в размер на 500 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника, тъй като същият не надвишава минималния размер, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съразмерно на отхвърлената част от иска, дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство са в размер на 151,39 лв., а в исковото – в размер на 252,32 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 422 от ГПК, съдът РЕШИ:

По иска, предявен от „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, Бизнес Център Интерпред, „Цар Борис III“ № 159, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор В.Т. против „Кестен Брю“ ООД, ЕИК 203671202, седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1000, район Триадица, ул.