Решение № 259 от 27.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201456 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Еуратек Ауто“ гр. София, ЕИК 175190739, срещу Наказателно постановление №0000002033-29 от 21.06.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ гр. Варна, с което за нарушение по чл.34и, ал.24, вр. чл.17, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), вр. чл.35, ал.1, вр. чл.39а, ал.2 и §19, ал.2, т.1 от Наредба №1/2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено, като твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното нарушение. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2023 г. свид. Ш. К., главен експерт в РИОСВ гр. Варна, при проверка по деловодна програма на инспекцията със списък приложение на фирми, които не са представили отчети в съответствие с изискванията на чл.35 и чл.39а, ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, установила, че въззивникът „Еуратек Ауто“ ООД, като оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, не е представил пред РИОСВ гр. Варна годишен отчет за експлоатираното стационарно климатично оборудване за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в предвидения от наредбата по чл.17, ал.2 ЗЧАВ срок до 31.03.2023 г.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №017354 от 1

11.04.2023 г. и с изх.№26-00-4225 от 11.05.2023 г. до въззивника била изпратена покана, надлежно получена на 18.05.2023 г. за явяване на 06.06.2023 г. в РИОСВ гр. Варна за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение.

На 06.06.2023 г. свид. Ш. К. съставила срещу въззивника, в присъствие на упълномощен представител, АУАН №0000002033 за нарушение по чл.34и, ал.24, вр. чл.17, ал.2 ЗЧАВ и чл.35, ал.1, вр. чл.39а, ал.2 и §19, ал.2, т.1 от Наредба №1/2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, в който били отразени удостоверените в констативния протокол резултати от документалната проверка.

В законоустановения въззивникът предявил възражение вх.№26-00-4225 от 12.06.2023 г., в което изтъкнал, че на 06.06.2023 г. е представил отразения в АУАН годишен отчет и навел доводи за маловажност на твърдяното нарушение.

На 21.06.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.34и, ал.24 ЗЧАВ наказание имуществена санкция в минималния установен размер 1000.00 лв, като изтъкнал, че счита отправеното възражение за неоснователно.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на свидетелите Ш. К. и С. С., така и от напълно съответстващите им приобщени документи - НП №0000002033-29 от 21.06.2023 г., АУАН №0000002033 от 06.06.2023 г., разписка за връчване от 06.06.2023 г., пълномощно, възражение вх.№2600-4225 от 12.06.2023 г., известие за доставяне от 26.06.2023 г., писмо от РИОСВ вх.№26-00-4225 от 22.06.2023 г., покана вх.№26-00-4225 от 11.05.2023 г., констативен протокол №017354 от 11.04.2023 г., Заповед №192 от 22.08.2022 г., Заповед №РД-370 от 17.05.2023 г., както и материалите по КАНД №64/2024 г. по опис на АС Варна и АНД №2979/2023 г. по опис на РС Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РИОСВ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в кръга на предоставените им правомощия съгласно приобщените по делото заповеди. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Изрично са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено, посочена е и правната квалификация, поради което възраженията, че е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН не се споделят от съда. Срокът за подаване на годишния отчет е законово определен, безспорно отчетът в срок до 31.03.2023 г. не е бил подаден, поради което правилно е била определена и датата на извършване на нарушението - 01.04.2023 г., денят след изтичане на законовия срок, поради което допълнителни факти и мотивировка в тази насока не се налагат. Изрично е посочено и мястото на извършване на нарушението – РИОСВ Варна, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални 2 нарушения. Фактите, касаещи извършването на нарушението от обективна страна са визирани изчерпателно в АУАН и НП, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения. Ирелевантен е въпросът за наличието на виновно поведение, тъй като е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съгласно чл.17, ал.2 ЗЧАВ, с наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) №517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) №842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №517/2014", по отношение на: стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове. Тези мерки са определени с Наредба №1 от 17.02.2017 г. за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, издадена от Министър на околната среда и водите и Министър на вътрешните работи, в сила от 07.02.2017 г. В случая от писмените доказателства по АНП безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е оператор на стационарно климатично оборудване по смисъла на чл.35, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 17.02.2017 г., тъй като експлоатира стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове като този факт не е оспорен в нито един момент от съдебното и АНП, напротив, потвърден е и с жалбата срещу НП.

Безспорно от събраните доказателства се установява, че в срока до 31.03.2023 г., установен с чл.39а, ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г., въззивното дружество не е представило пред РИОСВ гр. Варна информация за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи се парникови газове за предходния периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., с което на 01.04.2023 г. е осъществено неизпълнение на съответното изискване.

Съгласно чл.34и, ал.24 ЗЧАВ, наказуемо е непредставянето в срок на информация за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл.17, ал.1 и ал.2 ЗЧАВ, каквато е посочената Наредба №1 от 17.02.2017 г.

При тези констатации съдът приема, че с поведението си въззивното дружество не е изпълнило задължението по чл.39а, ал.2, вр. чл.35, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Като е наложил наказанието "имуществена санкция" в минималния установен размер с нормата на чл.34и, ал.24 ЗЧАВ – 1000.00 лв, административно-наказващият орган коректно е индивидуализирал санкцията, предвид факта, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни за други подобни нарушения на екологичното законодателство от въззивника.

Съдът счита, че в процесната хипотеза не може да намери приложение института „маловажен случай“ съобразно чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна обществена опасност на нарушението. Същото е формално и с неговото осъществяване всякога се засягат конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл.39а, ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. Ирелевантен е въпросът за липса на виновно поведение, тъй като в конкретния случай е ангажирана обективната, безвиновна имуществена отговорност на дружеството.

Ирелевантен е и въпросът, дали РИОСВ е уведомен за използваното от жалбоподателя оборудване, тъй като законодателят не прави никакво разграничение в тази насока, напротив, задължава всички лица, оператори на съответното оборудване, да подават ежегодно декларация в законоустановен срок. Дали пропускът е единичен или не, се взема 3 предвид при определяне размера на наложеното административно наказание, още повече, че и до датата на съставяне на АУАН годишният отчет не е бил подаден, а това е месец и половина след изтичане на предоставения срок.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №0000002033-29 от 21.06.2023 г., издадено от Директор на РИОСВ гр. Варна, с което за нарушение по чл.34и, ал.24, вр. чл.17, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл.35, ал.1, вр. чл.39а, ал.2 и §19, ал.2, т.1 от Наредба №1/2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, на „Еуратек Ауто“ гр. София, ЕИК 175190739, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА „Еуратек Ауто“ гр. София, ЕИК 175190739, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РИОСВ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Разпечатката съдържа 37 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/795ecdb1-1f52-4112-839a-b24baf09b602