Решение № 283 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20248002102758 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 860/ 25.02.2025 г. по настоящето дело по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 75 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 494/ 2023 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Кърджалийски окръжен съд по гр.д.№ 36/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както следва: от С. С. Б. и В. С. Б. - земя, представляваща прилежаща площ към сгради „Помпена станция“ с площ от 452 кв.м., съставляваща имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 1,240 дка; поземлен имот № * с площ от 1,018 дка, в местността „М.” на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 212 кв.м.; поземлен имот № * по КВС на [населено място] в землището на [населено място] в местността „Р.” с площ от 3,570 дка; от С. С. Б. - сумата от 1 082,97 лв, представляваща наличен към края на проверявания период остатък (салдо) от внесени суми от трети лица по сметка в лева, открита в „Интернешънъл асет банк“ АД с титуляр С. Б.;

1 от „Вескомерс“ ЕООД, [населено място], обл.П. - поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; сума в размер 86 000 лв., представляваща предоставен през 2008 г. заем от С. С. Б. на „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД; от „Ес би ен – В. Б.” ЕООД, [населено място], [улица] - сума в размер на 218 000 лв., представляваща остатък от вземане от лична парична вноска в „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, цялата в размер на 250 000 лв, направена от В. Б. през 2010 г.

Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос: при извършен икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, като „приход“ или като „разход“ следва да бъдат отчетени направените вноски по банкови сметки от проверяваното лице; вноските по банкови сметки на проверяваното лице, извършени от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето; недекларирани по реда на чл.50 ЗДДФЛ приходи по договори за заем и наследство.

Преди да даде отговор на въпроса съдът констатира частична недопустимост на обжалваното решение в частта, касаеща произнасянето по искане за отнемане на имущество от двете юридически лица - „Вескомерс“ ЕООД и „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД. Съдът е квалифицирал тези искания по чл.66 ал.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.72 вр. чл.63 ал.2 т.1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ – така, както е подадена исковата молба. Не е съобразил, че съгласно § 5 ал.2 ПЗР ЗОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон, т.е. по реда на ЗОНПИ. Следователно и спорното право, претендирано от държавата е следвало да бъде квалифицирано по този закон, но не неправилната квалификация е основание исковата молба да се счете за нередовна. По реда на ЗОНПИ, когато не се претендира отнемане на имущество по чл.141, определено съгласно кръга лица по чл.142 ал.2, това може да стане само при условията на чл.143 – чл.146 и чл.150 ЗОНПИ /арг. чл.154 ал.1 ЗОНПИ/.В конкретния случай обстоятелствата, твърдени от КОНПИ в исковата молба, следва да бъдат отнесени към хипотезата на чл.145 ал.1 или ал.2 ЗОНПИ, но за целта е необходимо да бъдат изяснени основанията на претенциите. И в двете хипотези 2 изглежда КОНПИ да счита, а съдът да приема, че по отношение на ответниците – юридически лица не се изследват предпоставките за образуване на производството съгласно чл.107 ЗОНПИ, тъй като в исковата молба не е налице никакъв икономически анализ относно наличието на значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 ДР ЗОНПИ. Това обаче не е така, защото чл.145 ал.2 ЗОНПИ урежда само допълнителна предпоставка, при условията на които имущество може да бъде отнето от трети лица, но не предпоставя, че това имущество може да бъде отнето без да е налице значително несъответствие по смисъла на закона /аргумент и от чл.137 т.1 ЗОНПИ/. Проверяваното лице и третите лица са отделни субекти, всеки със свое имущество и е напълно възможно имуществото на проверяваното лице да е незаконно придобито по смисъла на чл.141 ЗОНПИ, но имуществото на контролирано от него трето лице да е законно придобито. Производство за отнемане на имущество срещу третите лица по чл.145 ал.2 ЗОНПИ може да бъде образувано само ако са налице тези предпоставки, които се изискват и спрямо проверяваното лице, включително наличието на обосновано предположение по чл.107 ал.1 ЗОНПИ, а то се презумира ако е установено значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 ДР ЗОНПИ /чл.107 ал.2 ЗОНПИ/. Това е така, защото правото на собственост е гарантирано както от Конституцията и националното законодателство, така и от ЕКЗПЧОС и то не може да бъде отнемано извън стриктно уредените хипотези и съгласно утвърдените от ЕСПЧ стандарти за съответствие с легитимна цел и пропорционалност.

Изложеното предполага в исковата молба КОНПИ да изложи по отношение на третите лица по чл.145 ал.2 ЗОНПИ /каквото се явява „Вескомерс“ ЕООД/ същите твърдения, въз основа на които обосновава искането си за отнемане на права от проверяваното лице: какво имущество третите лица са имали в началото на проверявания период /или към момента на възникването им/, какво е то в края на проверявания период, какви приходи и разходи са извършили в този период, какъв е нетният им доход и има ли значително несъответствие между него и имуществото в края на периода. В случая това не е сторено, исковата молба е нередовна, а постановеното по нередовна искова молба съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили в тази част.

Исковата молба срещу третото лице „Вескомерс“ ЕООД е нередовна и поради още една причина – противоречие между изложените обстоятелства, на които се основава искането за отнемане от това лице на сумата в размер 86 000 лв., представляваща предоставен през 2008 г. заем от С. С. Б. на „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, и формулирания петитум. Няма никаква обосновка защо претенцията е насочена срещу този ответник. Заемът е договор, при който едно лице предоставя пари или други заместими вещи, които се придобиват в собственост от заемателя, а заемодателят придобива вземане – облигационно субективно право на връщане на даденото, евентуално с дължимата лихва, ако такава е била уговорена. Ако даденото в заем е незаконно придобито имущество по смисъла на чл.141 ЗОНПИ, то може да бъде отнето от заемателя /ако е налично/; от заемодателя може да бъде отнето вземането /но не може едно и също имущество да бъде отнето както от заемодателя, така и от заемателя/. Тъй като „Вескомерс“ ЕООД не се сочи от КОНПИ нито като заемодател на незаконно придобито имущество, нито като негов заемател, Комисията следва да изложи твърдения 3 защо според нея от това трето лице следва да бъде отнето въпросното имущество и налично ли е то.

Срещу третото лице „Ес би ен – В. Б.” ЕООД исковата молба също е нередовна, поради неяснота в изложените обстоятелства, на които се основава искането за отнемане от това лице на сумата в размер 218 000 лв., представляваща остатък от вземане от лична парична вноска в „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, цялата в размер на 250 000 лв., направена от В. С. Б. през 2010 г. КОНПИ не е посочила в исковата си молба какъв е характера на сделката, сключена между В. Б. и третото лице през 2010 г. А това е от съществено значение за възникване на правото на отнемане, тъй като, ако е увеличен капиталът, на отнемане подлежи не сумата, а съответният дружествен дял, а ако е даден заем, сумата подлежи на отнемане от третото лице само ако е налична и следва да бъдат изложени съответните твърдения за това; иначе на отнемане /ако са налице и другите предвидени в закона предпоставки/ подлежи вземането, което В. Б. има към третото лице. Тази нередовност съдът също следва да отстрани преди да разгледа спора по същество.

По отношение на ответниците - физически лица решението е допустимо, но неправилно, поради следното:

На правния въпрос, по който обжалването е допуснато, следва да се отговори, като се изходи от постановките на Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. В него изрично е уточнено, че когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие. Уточнено е също в мотивите към т.2, че „ …. постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.“.

От тази изходна гледна точка при извършен икономически анализ налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, сумите за направени вноски по банкови сметки от проверяваното лице представляват разход – те са негови налични пари в брой, които с внасянето по банкова сметка ставата собственост на банката, а проверяваното лице придобива вземане срещу съответната банка. Това вземане е част от имуществото му, а внесените пари не могат да бъдат отнети от банката, ако тя не е от визираните в чл.154 ал.1 ЗОНПИ лица, но както изрично е изяснено в горепосоченото Тълкувателно решение, в този случай на отнемане подлежи вземането – субективното облигационно право, което проверяваното лице е придобило срещу банката. В никакъв случай обаче внесените суми не 4 могат да бъдат отнесени при икономическия анализ като „приход“ на проверяваното лице.

Те са разход за придобиване на имущество.

Вноските по банкови сметки на проверяваното лице, извършени от трети лица, обаче, са негов приход. Те увеличават размера на вземането му спрямо съответната банка, съответно водят до нарастване на имуществото му. Отделен е въпросът дали това увеличение е законно, но законът не предполага, само заради това, че вноските са направени от трети лица, незаконен произход на внесените суми, без значение какво основанието за внасянето им е посочено. КОНПИ, ако твърди такъв произход на внесените суми, носи доказателствена тежест да установи това.