Решение № 5486 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5486 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110101516 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от З. К. „Л. И.”АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. С.........., представлявана заедно от В. В.

И. и В. В. М. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Х.

П. срещу ЗД “Б. И.” АД, БИК *********, гр. С............, представлявано от С. П. и К. К., чрез юрк. Ц. Д., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 652.85 лв. главница, представляваща незаплатена част от обезщетение по щета № 0913-1261-21-000103, образувано във връзка с ПТП, настъпило 18.12.2021г., в гр. Сепарева Баня ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г. до пълното изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 215.83 лв. върху главницата за периода от 18.05.2022г. до 09.01.2025г..

Ищецът твърди, че между ЗК „Л. И.” АД и „Н. С.” ЕООД, е сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 93002110001826, със срок на действие от 16.01.2021 л. до 15.01.2022г., с предмет товарен автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per. № ** **** **,с покритие „Всички рискове”. Твърди, че в срока на застраховката, на 18.12.2021г., около 19:20ч. в гр. Сепарева Баня, на ул.

„Германея”, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участие на застрахования автомобил, за което е съставен Протокол за ПТП № 1734463/18.12.2021г. Сочи че отт Протокол за ПТП № 1734463/18.12.2021г., както и от Уведомление за настъпило застрахователно събитие се установява, че К. Л., управлявайки лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, per. ** **** **, губи контрол над управляваното МПС и се удря в паркиралия с 1 включени сигнални светлини товарен автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per. № ** **** **, чийто водач в същото време е оказвал помощ на катастрофирал в канавката автомобил, с което реализира ПТП с материални щети. На виновния водач е съставен Акт № GA484646. С уведомление за щети за МПС от 20.12.2021г., ищецът бил е уведомен за събитието, с оглед на което е образувана щета № 0913-1261-21-000103 по застраховка „Каско на МПС” във връзка с обезщетяване на вредите върху автомобила. Посредством два огледа били установени щетите по товарен автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** ** - предна броня, преден десен калник, преден десен пл подкалник, преден десен носач, преден десен полуос, вътрешен десен маншон, десен накр. корм. щанга, предна дясна рамка врата и десен фар. За отремонтиране на щетите е изготвена калкулация по експертна оценка на застрахователя. Цената на ремонта е в общ размер на 1185.71 лв. Сумата е изплатена по банковата сметка на „Н. С.” ЕООД на дата 21.01.2022г. - per. номер на платежно 160879317. Също така осъществил разноски в размер на 15.00 лв., представляващи ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 120.00 лв. разходи за пътна помощ, изплатени по банковата сметка на „Н.

С.” ЕООД на дата 21.01.2022г. - per. номер на платежно 160879317.

Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, за ищеца възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника. Ето защо на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ищецът има право на регрес срещу застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството застрахователно обезщетение, в размер на действителните вреди и обичайните разноски. С регресна покана, ведно с щетата в оригинал, ищецът е отправил покани към длъжника да плати.

Ответникът е възстановил частично дължимата сума чрез прихващане на насрещни задължения на страните. Платената извънсъдебно сума е в размер на 652.86 лв. Ето защо моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС „Форд Фиеста” с per. № ********. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва застрахования при него автомобил да е участвал в твърдяното ПТП. Сочи че същото е станало по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил. Прави възражение за съпричиняване.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ.

2

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;

2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Форд”, модел „Фиеста”, per. ** **** **.

Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със собственика на „Форд”, модел „Фиеста”, per. ** **** **, валидна към датата на процесното ПТП.

Страните не спорят и че към датата на ПТП за „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ обективиран в застрахователна полица № 93002110001826, със срок на действие от 16.01.2021 л. до 15.01.2022г., във връзка която е била образувана щета № № 0913-1261-21-000103, и изплатено застрахователно обезщетение в размер 1185,71 лв., за което е представено по делото платежно нареждане от 21.01.2022 г.

Не се спори че ответникът погасил извънсъдебно сумата от 652,86 лева Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху механизма на ПТП, участието на застрахования при ответника водач и наличието на съпричиняване.

По отношение на механизма.

За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и са разпитани свидетелите Н. С. А. и К. Й. Л..

От свидетелските показания на К. Й. Л. съдът кредитира като пълни, подробни, логични и съответни на останалия доказателствен материал и частично от показанията на Н. С. А. и от заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, пълно и обективно се установява, че на 18.12.2021 г., около 19:20 часа, лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ ********, управляван от К. Й. Л. се движи по ул. „Германея“, като входа на град Сапарева баня реализирала ПТП със спрелия за престой автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** **. МПС „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** ** бил спрян в по-голямата си част на банкета но и частично на платното за движение.

При това положение виновен за настъпването на ПТП имат и двамата водачи.

На първо място вина има водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ ******** която нарушила правилата на чл. 20, ал.2 ЗДВП. Според 3 цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

К. Й. Л. е следвало да съобрази, че управлява МПС в лоши метеорологични условия, че вали сняг че е възможно пътното платно да е хлъзгаво, че е възможно да има аварирали участници в движение и да управлява автомобила със съобразена за тези условия скорост.

Същата не се е съобразила с тези пътни условия и това поведение е довело до настъпване на ПТП.

Същевременно вина има и водачът на товарен автомобил марка „Дачия”, модел „Дъстър”, per, № ** **** **, който нарушил правилото на чл. 94, ал.1 ЗДВП съгласно което за престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.

Н. С. А. се намирал извън населено място и е следвало спре извън платното за движение доколкото е имало банкет, а се установява че част от автомобила е била на платното за движение.

При това положени е съдът намира, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи.

Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в показанията си свидетелят Н. С. А. заявява, че управляваният от него автомобил е бил спрян изцяло извън платното за движение и следователно противоречат на изводите на настоящия съдебен състав.

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело № 2981 – 2024 по описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК (отм.) - чл. 172 от сега действащия ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни (решение № 70 от 30.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС). При това съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това.

В тази част съдът не дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част, поради обстоятелството, че същите противоречат на доказателствения материал. Същите не кореспондират с показанията на свидетелката К. Й. Л., представения протокол на ПТП и заключението по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза.

При това положение в частта където свидетелят заявява, че е спрял изцяло извън платното за движение, показанията не следва да се кредитират.

По отношение на размера на вредите.

4

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.