Решение № 135 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100106449 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата А. Д. Ф. твърди в исковата молба, че на 30.01.2023г. пресича ул. „Алеко Константинов“, като след като се качва на отсрещния тротоар се спъва в стърчащо от тротоара желязо и пада на земята. Поддържа, че на това място липсва тротоарна плочка и е оставено да стърчи желязо, което не е обезопасено, включително и към момента.

След инцидента ищцата е закарана в УМБАЛ „Царица ЙоА.“ ЕАД, с оплаквания от силна болка и оток в китката. Установено е счупване на долния край на лъчевата кост и е извършена закрита репозиция и имобилизация с гипс. Поради силни болки в лявата гривнена област и болезнен оток, ищцата е хоспитализирана на 02.02.2023 г. в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД. Престоят и е продължил до 09.02.2023г., като е поставена окончателна диагноза: фрактура колес мутифрагментоза интраартикулрис синистра. На 06.02.2023 г. е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в репозицио сангвинея с вътрешна фиксация чрез поставяне на титаниева плака.

Поставена е ортеза на увредения крайник.

Ищцата поддържа, че по време на възстановителния период е изпитвала силни болки и неудобства, което е принуждава да посети редица медицински специалисти.

Поради нестихващи болки и оток, както и болезнени и ограничени движения в областта на лявата гривнена става, на 03.04.2023 г. ищцата постъпва повторно в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД, където и е проведено лечение, включващо и 1 рехабилитационни процедури, като е изписана на 10.04.2023 г. Поддържа, че на 13.04.2024 г., на 04.05.2023 г. и на 22.05.2023 г. са й проведени прегледи, при които е установен все още наличие на болков синдром и ограничени движения в областта на фрактурата.

Ищцата сочи, че възстановяването й продължава и към момента. Оплаква се от болки в областта на счупването, поради което й се налага да приема медикаменти.

Вследствие на обездвижването на горния й крайник, дълго време не е била в състояние сама да се грижи за битовите й и физиологични нужди, поради което се е налагало близките й да и помагат и да я обслужват денонощно. Самостоятелното обслужване е затруднено и понастоящем, тъй като при движение на увредения крайник изпитва силни болки. Въпреки провежданото активно лечение и рехабилитация понастоящем не е ясно дали ще успее да се възстанови напълно.

Вследствие на инцидента, ищцата поддържа че е изживяла силен стрес, който се отразява и на психиката й. Оплаква се от понижено настроение, тревожност и нарушения на съда, както и че не е вече същият пълноценен човек.

Във връзка с лечението, ищцата сочи че е извършила имуществени разходи на обща стойност 1713,80 лв., изразяващи се в следното: сумата от 40,60 лв. потребителска такса; 1650 лв. за заключваща плака за радиус. 23,20 лв. за потребителска такса.

В исковата молба се поддържа, че пътният участък, на който се е случил процесния инцидент е публична общинска собственост, за който на основание чл. 11 от ЗОбС и чл. 31 от Закона за пътищата, общината следва да поддържа с грижата на добър стопанин. Счита, че противоправното бездействие на служители на СО е станало причина за процесния инцидент.

Ето защо, А. Д. Ф. моли съда, да осъди Столична община да й заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати обезщетение в размер на 26 000 лв.

- за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на деликта - 30.01.2023 г., както и сумата от общо 1 713,80 лв. имуществени вреди, свързани с лечението, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът Столична община оспорва изцяло по основание и размер исковата молба в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК. Поддържа, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, обуславящи отговорността му за вреди. Сочи, че е налице допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като пострадалата не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й безопасност. Счита, че описаните болки и страдания не кореспондират с реалната ситуация, като оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като завишен.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

Свидетелката П. Х. Г., очевидец на инцидента, сочи че А. Ф. е претърпяла инцидент на бул. „Мадрид“ и ул. „Алеко Константинов“ на 30.01.2023 г. Ищцата е работела близо до тази улица. Имали са среща пред фотото на ул. „Алеко Константинов“. Свидетелката си е паркирала на колата отстрани на бул. „Мадрид“, като ищцата е тръгнала да пресича към нея, при което е паднала на лявата си страна.

Впоследствие се е оказало, че там има едно остро желязо или винкел. Обелила си е коляното, скъсала си е дрехите и счупила очилата. По надолу по улицата е чакал съпругът на ищцата, той я е взел и заедно са отишли до ИСУЛ.

Свидетелят А.С.Й. /във фактическо съжителство с ищцата/ сочи, че знае за инцидента през 2023 г. Бил е спрял на бул. „Мадрид“ и я е изчаквал в колата. После ищцата е дошла с нейна приятелка - П., като якето й е било изцапано, държала се е за ръката, очилата са били счупени. Отишли са до Спешния център на ИСУЛ, където са направили снимка и са и гипсирали ръката. Прибрали са се в къщи, на след няколко дни ръката е започнала да се подува и посинява. Отишли са в „Пирогов“ и там се оказало, че костта е счупена на няколко места и трябва да се оперира. Оперирана е в Доганово, болница „Скин Системс“. После е започнала рехабилитация, а като е преминала и втората операция и нова рехабилитация. След изписване от болницата след първата операция, ищцата не е можела да се обслужва сама, все едно е била с една ръка. Възстановяването е продължило около 8 месеца, като и към момента не се чувства много добре с ръката – носи превръзка и избягва натоварвания.

Неравност на улицата на процесният участък се установява и от представените по делото фотоснимки от ищцата.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал.

1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл.

3

3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в найкратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, на в резултат на процесната травма А. Ф. е получила счупване на лявата лъчева кост в дисталната й част – тип Колес.

На 30.01.2023 г. е приета по спешност в УМБАЛ „Царица ЙоА.“ ЕАД, като ръката е наместена и е имобилизирана с гипсова лонгета. Приета е за болнично лечение на 02.02.2023 г. в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД. Видно от оперативен протокол № 88 от 06.02.2023 г. е извършено открито наместване и фиксация с плака и винтове, като е поставена ортеза. Във връзка с миграция на остеосинтезния материал и контрактура на радиокарпална става, е оперирана отново на 07.10.2023 г. Отстранени са металните импланти, извършена е ексцизия и артротомия, възстановен е обема на движенията в ставата.

В острия период болките са били много силни от разкъсания периост и движението на костните фрагменти, нарастващия хематом и развиващия се постравматичен оток. Следоперативно болките са свързани с проникването през меките тъкани, съответно в периода на рехабилитация – от преодоляване на контрактурите и функционалното възстановяване.

Според вещото лице, след преглед на ищцата и рентгенографии, отразяващи състоянието на фрактурата и костното зарастване, е установено, че счупването е зарастнало в добра анатомична позиция и костният скелет на китката е с нормална анатомия и добре възстановена флексия на лявата китка. Анализирайки патоморфологията на фрактурата, проведеното лечение постигнатите функционални резултати, вещото лице приема, че няма трайни функционални последици. Сторените разходи за лечение са необходими за лечение на получените във връзка с процесния инцидент травматични увреждания.

4

В съдебно заседание, вещото лице сочи, че се касае за вътреставно счуване на лъчевата кост, която е свързана с разцепване на ставното лице, което е отразено при първичното диагностициране като тип „Бартън“.

Настоящия състав съобрази, че ищцата е на 62 г. към датата на падането, както и че счупване на лявата лъчева кост в дисталната й част, е наложило оперативно лечение два пъти и интензивните болки, с оглед морфологията на счупването. За дълъг период от време, над половин година, ищцата не е можела да се обслужва и продължаващи й към момента болки /което се потвърждава и при разпита на вещото лице/.

Като съобрази вида на увреждането, търпените интензивни болки, двукратното оперативното лечение, дългия период на възстановяване – над половин година, съдът намира, че сумата от 26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта – 30.01.2023 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. До пълният предявен размер от 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Относно претенцията за имуществени вреди

Видно от представените фактури, ищцата А. Ф. е сторила разходи за лечение, както следва: сумата от 40,60 лв. потребителска такса; 1650 лв. за заключваща плака за радиус. 23,20 лв. за потребителска такса. Разходите за лечение са били необходими и целесъобразни. Следователно предявеният иск за имуществени вреди в общ размер на 1713,80 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта – 02.06.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното плащане.

Неоснователно е възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищцата е съпричинила увреждането, като доказателства в обратната насока няма събрани по делото.

Относно разноските.

На адв. Г. Х., следва да бъде възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 1000 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1086,95 лв., представляваща държавна такса и сума в размер на 400 лв., за депозит за съдебномедицинска експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд