Решение № 362 от 19.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр.**, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –** в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900376 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. М. И. твърди в исковата си молба, че на 01.02.2023 г. в 7.30 часа в гр**, е настъпило ПТП на околовръстен път 1-5 на надлез с посока на движение от ***, при което мл. серж. **, ЕГН- **********, управлявайки л.а.

**, с рег.№ **, собственост на ** и движейки се с несъобразена скорост с условията на пътя - заледен участък, е загубила управление над автомобила, навлязла е в насрещното пътно платно и се е блъснала челно в насрещно движещият се л.а. ***, с peг. № **, управляван от ищеца С. М. И., ЕГН********** от с**, собственост на баща му **, като в резултат на ПТП С. М.

И. получава многофрагментно счупване на лявата бедрена кост и счупване на таза, счупване на 4 и 5 дясно ребро, травма на дясното око, изразяваща се в отоци на клепачите на дясното око, набиране на кръв в предна очна камера и травматично разширение на зеницата, /съдебномедицинска експертиза №146 Б от 2023 год. на ****** гр**./ Заявява, че по случая е образувано АНД №2/2024 год. по описа на Пловдивски военен съд, по което е постигнато споразумение между страните, като на виновната водачка на автомобила ** е наложено административно 1 наказание глоба в размер на 800 лв. и е лишена от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

На основание чл.380, ал.1 от КЗ ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника за опреД.е на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, вследствие на което при него е заведено заявление за застрахователна претенция с вх.№3325/15.12.2023 год.

Посочва, че по силата на застрахователния договор, сключен със собственика на л.а., причинил ПТП, отговорността за причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, съгласно чл.492,ал.1 т.1 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Посочва, че ответникът с писмо изх.№ 203/01.03.2024 год., категорично е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, позовавайки се на обстоятелството, че следва да бъдат доказани. По отношение на имуществените вреди, ответникът не се е произнесъл и не ги е заплатил. Отказът на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените болки и страдания, както и разходите във връзка с лечението на нанесените травми от ПТП е основание за завеждане на настоящото дело. Посочва, че заключението на СМЕ от 25.04.2023 год. е, че причинено „многофрагментното счупване на лявата бедрена кост и счупването на таза са причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, които при правилно протичане на оздравителния процес ще се възстановят за срок от около 10 месеца.” След извършената операция на ищеца е препоръчано да ходи с две помощни средства, без да натоварва оперирания крак. Предписана му е рехабилитация. След общ престой в болничното заведение от 27 дни, ищецът е изписан и продължава лечението си в домашни условия. По време на престоя в болничното заведение е подпомаган от близките си във връзка с ежедневните си естествени и хигиенни нужди. Тази чужда помощ за подпомагане на ежедневните елементарни естествени нужди на ищеца е продължила за период от около пет месеца. Твърди, че вследствие на ПТП е настъпило травматичното увреждане на дясното око /допълнение към СМЕ от 04.07.2023год. от очна клиника към 2

УМБАЛ/. След настъпване на ПТП ищецът въобще не е виждал с дясното око за около месец, а към настоящия момент същият е със замъглено зрение на това око.

Сочи, че в изпълнение на лекарските предписания е посетил рехабилитационен център в гр.Павел баня за период от една седмица.

Посочва, че след около шест месеца, въпреки болките и страданията вследствие на причинените травми, ищецът е започнал работа, поради нуждата от финансови средства.

Излага, че oсвен физическите травми от ПТП, не по-малък е и стресът, причинен на ищеца. Заключението на етапна епикриза към амбулаторен лист №000422/11.05.2023 год. на д-р Радка Джелебова е: ’’Видимо напрегнат, изразена логоневроза. Мисловният процес протича гладко. Има сравнително пълен спомен за инкриминираната ситуация с изключение на кратък момент за около 20 секунди след удара. Поддържа оплаквания от тревожност, понижено настроение, нарушен сън, кошмарни сънища и стряскане на сън.

Страхувал се да се качва на автомобил, изпотявал се, когато говорел или си припомнял за преживяното ПТП.” Съдебно психологичното експертно становище от 31.05.2023 год. констатира, че вследствие на ПТП ,,...е възникнала остра стресова реакция..., последвана от разстройство на адаптацията...“ Описаните разстройства са довели до значим субективен дистрес и са нарушили личностното и социално функциониране на освидетелстваното лице.” Поради преживения стрес на ищеца, се е задълбочила логоневрозата. След частичното си възстановяване ищецът се е опасявал да управлява автомобил, като до работното си място е бил откарван от някой от родителите си, като едва в началото на м.април 2024г. е превъзмогнал страха си да управлява автомобил самостоятелно.

Излага, че вследствие на физическите и психически травми се е затворил в себе си, станал е раздразнителен, емоционално лабилен, неуверен, тревожен и несигурен. Ограничил се е в контактите си с хората.

Провокираната логоневроза е създала ограничително и избягващо поведение у ищеца.

Посочва, че към настоящия момент същият изпитва перманентни ежедневни болки в таза. При ходене куца с левия си крак, като често изпитва болки в лявото коляно през около три 3-4 часа, които се усилват при изкачване 3 на стълби и непродължително ходене.

С оглед изложеното, счита, че причинените му болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, обаче, не може да замени накърнените морални блага, но може да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените физически и психически травми.

Посочва, че имуществените вреди само за лечение са 2 743 лв. видно от приложените към заявлението за застрахователна претенция с вх.

№3325/15.12.2023 год. фактури и фискални бонове, както и тези направени разходи за лечение след завеждане на застрахователната претенция.

С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен по размер и да осъди ответника З** да заплати на ищеца С. М. И. сумата от 120000лв./ сто и двадесет хиляди / лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от нанесената му средна телесна повреда, както и сумата от 2743 /две хиляди седемстотин четиридесет и три/ лева, представляваща разходи за лечение, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване и завеждане на застрахователна претенция от ищеца - 15.12.2023 год. до окончателното изплащане.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

С отговора на исковата молба ответникът З** оспорва иска срещу дружеството изцяло - както по основание, така и по размер.

Посочва, че към исковата молба не е приложен нито един официален свидетелстващ документ, даващ информация за настъпването на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от участниците в него. Представените съдебни експертизи, изготвени за нуждите и целите на друго съдебно производство не могат да бъдат приобщавани и ползвани в настоящото, като се противопоставя срещу приемането им като доказателства по настоящото дело. Оспорва изцяло приложената като 4 доказателство изготвена съдебно-медицинска експертиза, съдебно психологично експертно становище от 31.05.2023 г., автотехническа експертиза по ДП.

Излага, че към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на механизъм на ПТП, на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС „**", с peг. № **, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Посочва, че пред настоящия съдебен състав не са окончателно изяснени и безспорни всички въпроси около механизма на ПТП, обстоятелствата около него и наличие на виновно поведение от страна на участниците в ПТП.

На основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС „**", с peг. №**.

Посочва, че алтернативно - видно от представеното от ищцовата страна копие на част от документи от водено наказателно производство, съществува реална и обективна възможност пострадалият С. М. И. и сам да е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен да е допринесъл за случилото се.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на С. М. И., като от вида и степента на нараняванията му можело да се направи обоснован извод, че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Като водач в МПС, С. М. И. е бил длъжен да изпълни разпоредбите на Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 137а, ал.1 и ал.2 и да използва обезопасителен колан.

Посочва, че предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните.

Във връзка с изложеното, счита, че при опреД.ето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Съгласно чл.51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Посочва, че не е доказана основателността на предявения срещу ** иск, както и че искът, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна - е 5 силно завишен. Това становище се потвърждавало от трайната съдебната практика по отношение опреД.е на обезщетението на пострадал при ПТП.

Посочва, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието "справедливост" по смисъла на чл.

52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при опреД.е на размера на обезщетението.

Оспорва разходите, направени от ищеца и удостоверени с фискални бонове, като счита, че същите няма данни да са заплатени от ищеца, както и че няма данни да са пряко свързани с неговото лечение и/или извършени прегледи, както и не представляват годно доказателство по реда ГПК.

Посочва, че в нито един от представените като доказателства с исковата молба документи не се удостоверява и доказва необходимостта от заплащане на потребителски такси /още повече същите се дължат при осигурени пациенти за услуги, заплащани от Здравна каса/ закупуването на лекарства и други медицински услуги. Липсвали медицински документи, пряко относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба разходи, като лекарски заключения, рецепти и пр. Не били представени по делото и медицински документи, с които цитирани лекарства са били назначени за лечение на ищеца.

Оспорва разходите в размер на 150 лв., удостоверени с фактура № 7 от 31.05.2023 г., с вписване в нея изготвяне на становище, като същата нямала отношение към разходите за лечение на ищеца.

Оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва от датата 15.12.2023 г. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следвало да се счита деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователят дължи лихва. Оспорва претендираната от ищеца в исковата молба лихва от датата на деликта.