Решение № 414 от 05.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Кърджали, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100706 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ гр.София, в която се сочи, че при тях с peг. индекс ******/****** г. постъпило искане за предварително съгласуване промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор ****** в ******, община ***** - частна държавна собственост, за добив на подземни богатства, съгласно Решение на Министерския съвет № 92/26.01.2017 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - бентонитови глини и зеолити oт находище „******“, разположено в землищата на ****** и *****, община ******, област ******. Сочи, че въз основа на решението на Министерския съвет на 03.05.2018г. бил сключен договор за предоставяне на концесия между министъра на енергетиката и „Евробент“ ЕООД, влязъл в сила на 10.05.2018 г.. Съгласно т.6.6 от решението на Министерския съвет, концесионерът можел да упражнява концесионната дейност само върху земя от концесионната площ, върху която придобил съответните права и след приключване на необходимите процедури за промяна на предназначението й, при условията и реда на действащото законодателство. Твърди, че поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, ******, област ****** (стар номер ******) бил придобит от „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД през 2009 г. чрез договор за замяна на недвижими имоти с № **/***** г., сключен с Държавна агенция по горите. Съгласно § 3, ал.

1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ), не подлежали на промяна на предназначението по реда на този закон и не можело да бъде извършвано 1 строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”. Сочи, че съгласно ал. 2 от същата разпоредба, ограничението по ал. 1 се прилагало и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобивала от държавата. Твърди, че по запитване на дружеството с писмо с peг. индекс ******/****** г., същото било информирано, че вследствие прилагането на разпоредбата на § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ) не се допускала промяна на предназначението на имот с № ******, в землището на ******, ЕКАТТЕ ******, ****** с площ 61,962 дка, предвид способа за придобиване на имота, чрез замяна.

Впоследствие в ИАГ постъпило предложение от „Евробент“ ЕООД с peг. индекс ******/****** г. за дарение в полза на държавата на цитираният по-горе поземлен имот. От страна на дирекция „Правно административни дейности“ на ИАГ било изразено становище, че дори предлаганата сделка за дарение на имота между „Евробент“ ЕООД и Държавата да се осъществила, дружество не можело да се възползва от правото да закупи имота по чл. 79 от Закона за горите, тъй като такъв договор за покупко-продажба би бил нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради заобикаляне на закона. Твърди, че въпреки законовата забрана за промяна на предназначението на поземления имот, произтичаща от разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, на 03.05.2018 г., „Евробент“ ЕООД сключил договор с министъра на енергетиката за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „******“, като с т. 17 от раздел „Основни задължения на концесионера“ от договора, за дружеството - концесионер възниква задължението „Да предприема за своя сметка и на своя отговорност всички възможни правни и фактически действия за постигне на споразумение с титулярите на вещни права върху земята, както и за промяна на предназначението на земята и одобряване на съответния подробен устройствен план за поземлените имоти, попадащи в концесионната площ“.

Твърди, че впоследствие, въпреки изразените становища, имотът бил придобит от Държавата, чрез ДП „Южноцентрално държавно предприятие“ - Смолян, вследствие на сключен Договор за дарение на недвижим имот от ****** г. с „Евробент“ ЕООД и към момента е частна държавна собственост. След това в Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) с peг. индекс ******/****** г. от дружеството постъпило искане за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор ****** в ******, ****** - частна държавна собственост, за добив на подземни богатства. Във връзка с постъпилото искане, с писмо с peг. индекс ******/****** г. било изискано становище и от дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз” (ПДЗЕС) в МЗХ за възможността за закупуване на имота след промяна на предназначението, както и до колко реализирането на инвестиционното намерение било заобикаляне на закона. С рег. индекс ******/****** г. било постъпило писмо с peг. индекс ****/**** г. на дирекция ПДЗЕС в МЗХ, съгласно което, независимо от факта, че двете вещно-прехвърлителни сделки били валидни по своето съдържание и правни последици, всъщност обвързани една с друга с конкретна цел се явявали нищожни, защото представлявали правно средство за постигане на непозволен от 2 закона резултат за промяна на предназначението на имота. Сочи, че искането, постъпило с рег. индекс ****/****** г. от дружеството- жалбоподател за промяна на предназначението на процесния поземлен имот, било оттеглено от заявителя с писмо peг. индекс ****/**** г. , поради което Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ на 14.07.2022 г. постановила Решение № 3-1-3 за прекратяване на административното производство на основание чл. 56, ал. 1 от АПК. Сочи, че „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД подало заявление за промяна на предназначението на имота и през 2020 г., постъпило в ИАГ с peг. индекс ****/**** г., което било прието за недопустимо и административно производство не било образувано, поради прилагането на забраната на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, ******, област ***** (стар номер ******). Твърди, че същата година, с уведомление peг. индекс ****/**** г. „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД моли ищеца да го уведоми за начина на добива и разпореждане с дървесината по реда на ЗГ, която се намирала в имот с идентификатор ******. С Писмо peг. индекс ******/****** г. дружеството било информирано, че имотът бил в списъка на заменените имоти по § 3, ал. I от ПЗР на ЗГ и можело да бъде стопанисван и ползван единствено като гора. Сочи, че тъй като към настоящия момент било депозирано ново искане (peг. индекс ******/****** г.) по реда на чл. 75, ал. 1 от Закона за горите, за предварително съгласуване за промяна на предназначението на цитираният по-горе поземлен имот, считали, че преюдициален за искането въпрос бил действителен ли е договорът за дарение и дали са налице условията за прогласяването му за нищожен, което обстоятелство обосновавал и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК, преди да се произнесе по отправеното искане, административният орган трябвало да извърши преценка на всички факти, обстоятелства и доводи от значение за случая, а ал. 1 установявала, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Преди решаването на въпроса за действителността на дарението от съответния компетентен съд, по искането за предварително съгласуване за промяна предназначението на имота не следвало да има произнасяне. Ищецът счита, че произнасянето с положително становище за предварително съгласуване на намерението за промяна на предназначението щял да създаде неоснователни легитимни правни очаквания у заявителя, че можел да достигне до желания и целен от него правен резултат - да промени предназначението на поземления имот (което законодателят е запретил по отношение на определена категория имоти, какъвто е процесният) и впоследствие същият да станел негова собственост на основание чл. 79 от Закона за горите, т.е. имотът да се върне отново в патримониума на дружество - дарител, което от своя страна обуславяло нищожността на извършеното дарение. Сочи, че съгласно чл. 79 от Закона за горите, поземлените имоти в горски територии, чието предназначение било променено по реда на този закон и за които дължимата цена била заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продавали на лицето, по чието искане станала промяната на предназначението. Лицето подавало заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението, като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение било променено за концесии за добив на подземни богатства, заявлението се подавало в срок до три години от влизането 3 в сила на акта за промяна на предназначението. С тази разпоредба, след промяната на предназначението на даден поземлен имот и след заплащане на дължимите суми в законоустановения срок, за държавата възниквала задължението да продаде същият само на лицето, по чието искане станала промяната на предназначението. Според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, нищожно било и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то било направено, били противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта били невъзможни. Правната теория и практика били категорични, че дарение, което не било направено с дарствено намерение, а с друго, както е в настоящия случай, за извършване на забранената от закона промяна на предназначението и бъдещо придобиване отново на имота, е нищожно. При договора за дарение основанието за извършването на имущественото разместване било желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надарения. В това се изразявало т.нар. donandi causa при чистото дарение. Мотивът представлявал допълнителен субективен елемент, на който законодателят придал особено правно значение и ако единственият мотив, поради който било направено дарението бил противен на закона или противоречи на изискванията на добрите нрави, законът не давал възможност на целия договор да произведе своето правно действие. Основанието за извършването на имущественото разместване при оспорваното дарение не било желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надарения, в случая не било налице т.нар. donandi causa, поради което договорът вероятно бил недействителен - нищожен. В Тълкувателно решение № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. по т. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС се подчертавало, че нищожният договор не било правно нищо, тъй като макар да не пораждал правни последици, създавал привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следвало да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и една от страните по договора не бил предмет на този иск, а само обосновавало интереса от предявяването му. Предмет на производството бил съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това дали конкретните правни последици от нея били настъпили. Страни по този спор били от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна-страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. В постъпилото искане с peг. индекс ******/****** г. за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор ****** в ******, ******, било декларирано, че „…имот с идентификатор ****** попада изцяло в границите на концесионната площ на находище „******“, но от цветна графика, част от задание за изработване на ******, приложени към заявлението, било видно, че поземлен имот с идентификатор ****** в ******, който бил оцветен със светлозелен цвят, не попадал изцяло в контура на ****** от находище „******“, а част от него бил извън границите му, очертани с червен цвят. Със Задание за изработване на ****** и парцеларен план, за обект Разработване и проектиране на кариера за добив на подемни богатства неметални изкопаеми - индустриални минерали - бентонитови глини и зеолити, от находище „******“, разположено в землищата на ****** и ******, ******, област ******, с определена концесионна площ 239,2 дка се предвиждала промяна на 4 предназначението само на поземлен имот с идентификатор ****** в ******, с площ 61,961 дка, въпреки, че концесионната площ бил 239,2 дка, като било отразено, че същият попадал в концесионната площ. При справка в Кадастрално-административната информационна система (КАИС) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се установило, че от концесионната площ на ****** и участък * от находище „******“ се засягали и поземлени имоти с идентификатори ******** и *********, които били горски територии държавна собственост. Двата цитирани поземлени имота били съседни на поземлен с идентификатор ****** и въпреки, че те също се засягали от концесионната площ за тях няма подадено искане за предварително съгласуване и в приложеното задание не се предвиждало промяна на предназначението им.