Решение № 3351 от 03.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3351 гр. София, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110148279 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „.........“ ООД да заплати на И. Г. В. сумата от 1558.82 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 3 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 19 дни за 2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата о т 18.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021г. до 19.08.2021г.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение в периода от 03.04.2017г. до 17.12.2020г., като след прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие не й било изплатено следващото й се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 3 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 19 дни за 2020г., в общ размер на 2338.22 лева. В тази връзка между страните било сключено споразумение, с което се съгласили тази сума да бъде изплатена на служителката на три равни вноски с падежи съответно на 15.06.2021г., 30.06.2021г. и 15.07.2021г. Въпреки тази уговорка, ищцата получила плащане само на първата вноска в размер на 779.40 лева, като остатъкът от задължението в общ размер на 1558.82 лева останал непогасен, поради което в правната й сфера възникнало и вземане за обезщетение за забава върху просрочните вноски. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

Основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване на следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото правоотношение между страните да е прекратено; 2/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години;

3/ правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.;

4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; 5/ размер на последното получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.

Доколкото ответникът, надлежно получил преписи от исковата молба и приложенията към нея, не е подал отговор по чл. 131 ГПК, съответно не е оспорил фактическите твърдения 1 на ищцата, обуславящи претенциите й, следва да се приеме, че между страните не съществува спор по която и да е от материалните предпоставки, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав. Наред с това, същите безпротиворечиво се установяват и въз основана надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства.

Така, от трудов договор № 19/03.04.2017г., допълнителни споразумения от 02.01.2018г. и от 30.04.2018г. за изменението му, както и от заповед № 22/17.12.2020г. за прекратяване на този трудов договор, се установява, че в периода от 03.04.2017г. до 17.12.2020г. страните по делото са били страни по трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „чертожник“ в ответното дружество с последно уговорено преди прекратяването основно трудово възнаграждение в размер на 1288.69 лева, в какъвто смисъл е и изричното вписване от работодателя в трудовата книжка на ищцата, както и че за периода на съществуване на правоотношението й се е полагал платен годишен отпуск с продължителност от 20 дни на година. Работодателят не е оспорил в настоящия процес фактът, че към датата на прекратяване на трудовоправната връзка ищцата не е ползвала целия следващ й се платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г., като изрично извънсъдебно признание в този смисъл се съдържа в издадената от него заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, както и във фиша за работна заплата на ищцата за м. декември 2020г. По своята правна същност признаниеконлудентно такова, на съществуването в правната му сфера на процесното задължение за изплащане на служителката на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съставлява и извършеното от ответника преди процеса плащане по сметка на ищцата на сума в размер на 779.40 лева с посочено основание на плащането- „обезщетение, прекратен трудов договор, частично“. Нещо повече, установява се от приобщената доказателствена съвкупност- споразумение между страните от 13.05.2021г. и разменена във връзка с него електронна кореспонденция между тях, че въпросното плащане е извършено въз основа на постигната между страните договорка за разсрочено плащане на задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 ГПК в общ размер на 2338.22 лева, в какъвто смисъл са изричните клаузи в това споразумение. В същото са предвидени и конкретни падежи на всяко от частичните плащания в размер на по 779.40 лева, съответно 15.06.2021г., 30.06.2021г. и 15.07.2021г.

Въз основа на така анализираната доказателствена съвкупност се установява, че неплатено към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е останало задължение за обезщетение за неизползван от И. Г. В. платен годишен отпуск в размер на 1558.82 лева, получен, като от неоспорения и признат от работодателя общ размер на обезщетението от 2338.22 лева бъде приспадната заплатената преди процеса- на 16.06.2021г., сума в размер на 779.40 лева.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и вредата, изразяваща се в пропуснатата ползва от ползване на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор размерът на законната мораторна лихва върху неизплатената част от обезщетението съобразно уговорените между страните в споразумението от 13.05.2021г. падежи и периода на забавата- така, както същият е заявен с уточнението на исковата молба, възлиза именно на петендираната сума в общ размер на 18.41 лева.

По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 550.00 лева, представляваща адвокатски хонорар, за който по делото са представени доказателства, че е 2 реално заплатен.

Съобразно нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 63.08 лева, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, уважени в тяхната цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „.........“ ООД, ЕИК ....., да заплати на И. Г. В., ЕГН **********, сумата от 1558.82 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 3 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 19 дни за 2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 18.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021г. до 19.08.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 550.00 лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА „.........“ ООД, ЕИК ....., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 63.08 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3