Решение № 573 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000502178 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 2928 от 14.05.2025 г. по гр. д. № 8416/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-7 състав, съдът е осъдил ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на Д. В. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.2, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 120 000 лв./ сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на Е. В.

В., с който живеели във фактическо съжителство, при ПТП, настъпило на 26.07.2018 г., причинено от водача на л.а. „Фолксваген Полов", peг. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, като за разликата над 120 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението съдът е отхвърлил предявеният от В. В. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.2 срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, З, иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на брат му Е. В. В., настъпила при същото ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген Полов", per. № ********.

С решението съдът е осъдил ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 1

121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на адв.Е. Б. - БлАК, със служебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.2, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 6 700 лв. адвокатско възнаграждение за представителство по делото пред СГС, както и е осъдил ищците Д.

В. Ф., ЕГН ********** и В. В. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.2 да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 разноски по делото в размер на 5 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 е осъден и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 4 800 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д. В. Ф., която в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Б. го обжалва единствено в частта относно процента за съпричиняване определен от първостепенния съд.

Поддържа, че поведението на починалия Е. В., изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно на необозначено за това място, съотнесено към поведението на застрахования при ответника водач, което в много по-голяма степен е допринесло за фаталния изход, налага да се приеме съотношение на съпричиняването от 25 % за пострадалия или ¼ към ¾ в тежест на делинквента, а не от 1/3 към 2/3 , както е приел първостепенният съд. Съобразно с това, като не се оспорва определения справедлив размер на обезщетението от 180 000 лв., се претендира присъждане на обезщетение в размер на 135 000 лв. (след приспадане на 25 %, за които е допринесъл самият пострадал), или искането към въззивната инстанция е да осъди ответника да заплати на ищцата допълнително сумата от 15 000 лв., над вече присъдените 120 000 лв. с първоинстанционния съдебен акт.

Решението, в ЧАСТТА, с която искът по чл.432, ал.1 от КЗ по отношение на ищцата Д. В. Ф. е уважен за сумата от 120 000 лв., както и В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за сумата над 135 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., а така също и в ЧАСТТА, с която по отношение на ответника В. В. В. искът по чл.432, ал.1 от ГПК е отхвърлен изцяло за сумата от 100 000 лв., като необжалвано от страните, е влязло в сила и не е предмет на проверка във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, оспорва въззивната жалба, чрез пълномощника си адв.Т. по подробни съображения, изложени в писмения отговор.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е депозирал Частна жалба вх.№ 82227/04.07.2025 г. срещу постановеното в производство по чл.248, ал.1 от ГПК от СГС, ГО, I-7 състав по гр. д. № 8416/2023 г. Определение № 11729 от 17.06.2025 г.,с което съдът е оставил искането му за изменение на Решението в частта за разноските без уважение, по подробно изложени аргументи.

Частната жалба се оспорва от ищците Д. В. Ф. и В. В. В., чрез пълномощника им адв.Б., с писмен отговор, с който молят обжалванто Определение да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване 2 по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както Върховният касационен съд многократно се е произнасял в незадължителната си практика (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о., решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о., решение № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г. о., решение № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о. и др.) и в задължителната такава, израз на която е Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъден на основание чл. 432 от КЗ да заплати на ищцата Д.

В. Ф. сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то настоящият въззивен съд намира, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 432 от КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на деликвента спрямо увредения ищец, а именно: 1) наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и прекия причинител на вредите – Р. М. С., с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; 2) наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП на 26.07.2018г. в гр.София, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло", peг. № ********, по бул. „Александър Малинов" с посока на движение от ул. „Свети 3

Киприян" към ул. „Околовръстен път" в района на спирка на масов градски транспорт № 169 - метростанция „Александър Малинов" е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не спряла своевременно при възникване на опасност за движението: пешеходецът Е. В. В., предприел пресичане на бул.“Александър Малинов“ от дясно на ляво в посоката на движение на автомобила, управляван от С., в следствие на което предизвикала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца Е. В. В., ЕГН **********, настъпила на 27.07.2018г., вредоносен резултат, изразим в причиняване на неимуществени вреди (болки и страдания от загубата на Е. В. В., с когото ищцата е живяла на съпружески начала ); причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, установима от авто-техническата експертиза и виновност на дееца; и 3) спазена процедура по чл. 380 от КЗ, доколкото ищците В.

В. и Д. Ф. са отправили писмена застрахователна претенция вх. №99-184/1 10.01.2023г., искане до ответното „ОЗК - Застраховане“ за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 26.07.2018г. ПТП, като на 16.06.2023г. са представили допълнителни документи на ответното застрахователно дружество, както и е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ срок към датата на предявяване на исковата молба пред първоинстанционния съд.

Съдържанието на въззивната жалба, преценено в контекста на правилата по чл.

266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, налага извода, че на този етап на съдебното производство са спорни единствено обстоятелствата – дали и в какъв обем починалият е допринесъл за настъпване на вредите, респ. каква е степента, до която следва да бъде уважено възражението за съпричиняване от страна на на починалия Е.

В. В..

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че с Присъда от 07.03.2023 г. постановена по НОХД № 635 /2020г. на Софийски градски съд, НО, 15 състав, Р. М. С., е призната за виновна в това че на 26.07.2018 г. в гр.София, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло", peг. № ********, по бул. „Александър Малинов" с посока на движение от ул. „Свети Киприян" към ул. „Околовръстен път" в района на спирка на масов градски транспорт № 169 - метростанция „Александър Малинов" е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не спряла своевременно при възникване на опасност за движението: пешеходецът Е. В. В., предприел пресичане на бул.“Александър Малинов“ от дясно на ляво в посоката на движение на автомобила, управляван от С., в следствие на което предизвикала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца Е. В. В., ЕГН **********, настъпила на 27.07.2018г., която се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл.55 от НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. С решение №390/16.11.2023г. по ВНОХД №893/2023 г. по описа на САС, НО, 4 състав е потвърдена Присъда от 07.03.2023г. постановена по НОХД №635 /2020г. на СГС, НО, 15 състав. Осъдителната присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024 г.