Решение № 941 от 03.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501248 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “Ермес Естейт Мениджмънт” ООД, ЕИК:

206466277, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Освободител” № 8А, ет.4, подадена чрез пълномощник – адв.Ангел Ганев, против решение № 1173 от 11.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1606/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е постановено следното:

ОСЪЖДА К. Г. Г. да заплати на “Ермес Естейт Мениджмънт” ООД, ЕИК 206466277, сумата от 7200 лв. – главница, представляваща сбор от невърнати заемни средства по сключени между страните неформални договори за заем, в периода от 24.02.2022г. до 03.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2000 лв., представляваща разликата над уважения размер до пълния претендиран такъв от 9200 лв., която сума се претендира въз основа на договор за заем от 10.01.2022г.

ОСЪЖДА К. Г. Г. да заплати на “Ермес Естейт Мениджмънт” ООД, ЕИК 206466277, сумата от 4000 лв., представляваща получен без правно основание авансов 1 дивидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К. Г. Г. да заплати на “Ермес Естейт Мениджмънт” ООД, ЕИК 206466277, сумата от 448 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част на исковете.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната част, с която е отхвърлен предявения иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., претендиранана по договор за заем от 10.01.2022 г. Въззивникът изразява недоволство от решението на БРС, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част. Според въззивника, съдът неправилно е приел, че с имейла си от 09.03.2023 г. и с писмената си защита ищецът е направил признание, че представеният от ответника писмен договор за заем от 10.01.2022 г. кореспондира с предадените му 2000 лв., без по делото да са налице доказателства за това, като се сочи, че БРС неправилно е изтълкувал изявлението на ищеца, за което са изложени съображения. Сочи се също, че представеният договор за заем от 10.01.2022 г. не съдържа срок, а отлагателно условие, поради което договорът е сключен като безсрочен и вземанията по него са станали изискуеми с отправената до ответника покана и дадения му с нея едномесечен срок за плащане, който вече е изтекъл. В тази връзка се счита за неправилен извода на БРС, че падежът на заема не е настъпил, като се сочи, че съдът неправилно е поставил знак за равенство между понятията срок и условие, за което също са изложени подробни съображения. Сочи се също, че ответникът е бил недобросъвестен в качеството му на управляващ съдружник и по отношение на отлагателното условие е приложима нормата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, тъй като той е знаел за лошите финансови резултати и задлъжнялост на дружеството, т.е. бил е наясно, че условието по чл.4 от договора от 10.01.2022 г. няма да настъпи, което не е било съобразено от районния съд. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл.240 ЗЗД в цялост, като осъди ответника да заплати на ищцовото дружество и сумата от 2000 лв., дължима по договор за заем от 10.01.2022 г. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия К. Г. Г., не е взето становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.247а, ал.4 ТЗ.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съдружник в ищцовото дружество и до 17.02.2023 г. е бил един от управителите заедно с А. Г., като на посочената дата е бил заличен като управител в ТР. Твърди се, че в периода 24.02.2022 г. – 01.10.2022 г. между страните били сключени общо девет договора за заем за потребление, като дружеството предоставилона ответника в заем сумата общо о т 9200 лв., както следва: на 10.01.2022 г. заем в размер на 2000 лв., на 24.02.2022г. заем в размер на 200 лв., на 16.03.2022 г., 19.04.2022 г., 23.05.2022 г., 24.06.2022 г., 01.08.2022 г., 29.08.2022 г. и на 03.10.2022 г. – съответно заем в размер на по 1000 лв., като сумите били преведени по банковата сметка на ответника с изрично посочване на основанието за превода “заем”, “по договор за заем” или “заемни средства”. Твърди се, че на 22.02.2023г. ищецът изпратил покана до ответника, връчена на 23.02.2023 г., да върне предоставените му заемни средства в едномесечен срок от получаването й, а на 09.03.2023 г. ответникът изпратил отговор до дружеството, с който предложил да върне получените суми, но да се проведе общо събрание на съдружниците и да се вземат съответните решения по въпросите за връщане на заемите и авансово платените дивиденти, като и двамата съдружници да върнат въпросните суми. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът все още не е заплатил дължимите от него заемни суми в общ размер на 9200 лв. В исковата молба са изложени и твърдения, че на 17.10.2022г. ищецът е наредил по сметката на ответника в "Банка ДСК" сумата от 4000 лв., с основание на превода “разпределение на печалба 2022 Авансово разпределение”, но авансовият дивидент бил изплатен без да са налице законоустановените предпоставки за това, поради което тази сума била недължимо платена и следвало да бъде възстановено от ответника, за което са изложени съображения.

В депозирания писмен отговор ответникът К. Г. Г. е оспорил исковата молба като неоснователна. В отговора е направено признание на факти – че сумите по представените платежни нареждания е получил като заемни средства, но е оспорил изискуемостта на вземанията с твърденията, че погасяването им следвало да стане чрез извършване на прихващане срещу неговото вземане за дивидент за 2022 г., каквито били уговорките в сключените между страните писмени договори за заем, от които той разполагал само с договора за заем от 10.01.2022 г. Поради това, ответникът е оспорил, че падежът за връщане на дадените в заем суми все още не е настъпил, тъй като съгласно чл.4 о т договора за заем от 10.01.2022 г. се установявало, че едва след приемане на ГФО за 2022 г. щяло да стане възможно изпълнението на тази клауза от договора, респ. щял да настъпи падежа за връщане или невръщане на дадената в заем сума, тъй като при наличие на печалба заетите суми нямало да подлежат на връщане, а щяло да се извърши прихващане, за да се изпълни уговореното в договора за заем.

3

Изложени са подробни съображение за недължимост и на сумата от 4000 лв. като авансово разпределена печалба.

За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали писмени доказателства.

След анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното решение съдът е приел за безспорно по делото, че в периода 24.02.2022г. до 01.10.2022г., между ищцовото дружеството, в качеството му на заемодател и ответника К. Г., в качеството му на заемател са били сключени девет договора за заем за потребление по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, с обща стойност на предоставените заемни средства от 9200 лв.

Прието е, ч е първите осем договора за заем са били сключени в устна форма като неформални и безсрочни, а заетите парични средства общо от 7200 лв. не са били върнати от ответника след отправената му от ищеца покана, поради което предявената за тях искова претенция е уважена като основателна. По отношение на договора за заем от 10.01.2022 г., който е сключен в писмена форма, съдът е приел, че същият не е безсрочен, а в клаузата на чл.4 от договора страните са уговорили, че заемателят има задължение да върне сумата на заема и дължимата лихва на датата на прието решение за разпределяне на дивидент от страна на Общото събрание на съдружниците, като така уговореното задължение на заемателя отговаря на изискването за отлагателно условие по чл.25, ал.1 ЗЗД – то е едно бъдещо несигурно събитие, доколкото съдържа като условие за реализирането му да бъде прието решение за разпределяне на дивидент от страна на Общото събрание на съдружниците на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД. Поради това и доколкото по делото не е установено да е било прието решение за разпределяне на дивидент от страна на Общото събрание на съдружниците на ищцовото дружество, респ. да е настъпило отлателното условие, БРС е приел, че не е възникнало и задължението на ответника за връщане на заетата сума в размер на 2000 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция по чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на тази сума като неоснователна. С решението е уважен иска по чл.247а, ал.4 ТЗ, тъй като ответникът, в качеството си на управляващ съдружник е бил наясно с липсата на предпоставки за получаване на сумата от 4000 лв. на посоченото основание, респ. че същият е бил недобросъвестен.

Предмет на въззивна проверка е решението на БРС единствено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 2000 лв., дължима по договор за заем от 10.01.2022 г. В останалата част, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените 4 оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

По правилността на решението в обжалваната част и с оглед изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за основателна, а решението на БРС за неправилно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да я променят, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея. В случая, обаче, макар и при изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи, довели до постановяването на неправилно решение в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В този смисъл, договорът за паричен заем е реален договор и произвежда действие, т.е. счита се за сключен от момента на предаване на сумата.

Правилни са изводите на районния съд за наличие на облигационно правоотношение по сключен между страните договор за паричен заем от 10.01.2022 г., представен по делото, с който „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД е предоставил в заем на К. Г. сумата от 2000 лв., срещу задължението на ответника да върне сумата.

Сключването на договора е безспорно между страните, като предаването на сумата от 2000 лв. по договора за заем е установено и от представеното платежно нареждане за извършен от сметката на ищцовото дружество по сметка на ответника банков превод с основание „по договор за заем“.