Решение № 339 от 26.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Бяла Слатина, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен К. Кучев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Гражданско дело № 20261410102185 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод предявени от ищeца А. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ №41, чрез адв.Б. Б. от АК-П., срещу ответника ПГ по облекло „Елисавета Багряна“-гр. Бяла Слатина, представлявано от Директора Г.Я., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № АТС 01746/28.07.2026г. на Директора на ПГ по облекло „Елисавета Багряна“-гр. Бяла Слатина, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност –" старши учител , общообразователен учебен предмет в гимназиален етап" при ответника, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 8782,20 евро за периода от 29.07.2026г. до 29.01.2027г.

В исковата молба се твърди, че страните са се намирА. в трудово правоотношение като ищецът работел при ответника на длъжност " старши учител , общообразователен учебен предмет в гимназиален етап". Основание било сключен трудов договор №119/03.09.2012 г., с който ищецът заел длъжността „ Помощник-директор УРД“. Впоследствие към посочения трудов договор били сключвани множество допълнителни споразумения. Брутното трудово възнаграждение на ищеца било съставено от основното трудово възнаграждение в размер на 1263,22 евро, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 176,85 евро и възнаграждение за четвърта професионална квА.фикационна степен – 23.63 евро.

1

Със Заповед № АТС 01-746/28.07.2026г. на Директора на ПГ по облекло „Елисавета Багряна“-гр. Бяла Слатина било прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Основанието за издаване на заповедта били разпоредбите на чл. 259, ал 1 ЗПУО във вр. с чл.

215, ал.1, т. 1 ЗПУО във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ.

На ищеца било издадено съдебно удостоверение от Районен съд –Бяла Слатина във връзка със заеманата от него педагогическа длъжност за това, че лицето не е осъждано, като това важало за „ работа, като учител“ и било с дата 05.08.2026г. Счита, че така издадената заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение, е неоснователна, незаконосъобразна и немотивирана.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът ПГ по облекло „Елисавета Багряна“-гр. Бяла Слатина, представлявано от Директора Г.Я., е депозирал писмен отговор.

Посочва, че предявените искове са допустими. Искът за обезщетение за оставане без работа бил частично недопустим като предсрочно предявен. Към момента не бил възникнал фактическия състав на нормата – работник да е останал шест месеца без работа.

Оспорва исковете като неоснователни. Счита издадената Заповед № АТС 01746/28.07.2026г. за законосъобразна и правилна. Към момента на издаването й са били нА.це същите фактически и правни основания. Същата била издадена при стриктно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство, от компетентен орган и била мотивирана. В процесната заповед изрично било посочено, че трудовото правоотношение със служителят се прекратява поради осъждането му за престъпление от общ характер по наказателно дело № 554/2022 г. по описа на Районен съд –Бяла Слатина, което било видно от справка съдимост №260710005000306157, издадена от Районен съд –Бяла Слатина , Бюро съдимост.

За работодателя било въведено както право, така и задължение да прекрати трудовото правоотношение. Неоснователно било твърдението на ищеца, че процесната заповед била немотивирана. В нея били посочени фактически и правни основания, които довели до нейното издаване.

В приложеното от ищеца свидетелство за съдимост било посочено, че лицето не е осъждано , тъй като най-вероятно е реабилитирано по право на основание чл. 86 НК. В разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ изрично било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, независимо от реабилитацията. Ирелевантен бил фактът, че в представеното от ищеца свидетелство за съдимост било посочено, че същото важи за работа като учител.

Оспорва иска за възстановяване на предишна работа, както и този за присъждане на обезщетение на основание чл. 225 КТ.

По делото са представени писмени доказателства. Допусната и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ПГ по облекло „Елисавета Багряна“-гр.

Бяла Слатина, представлявано от Директора Г.Я. на длъжност –" старши учител , общообразователен учебен предмет в гимназиален етап" по силата на трудов договор №119/03.09.2012 г. и множество допълнителни споразумения, че Заповед № АТС 01746/28.07.2026г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Според последното допълнително споразумение № АТС -01-675/09.02.2026г. ищецът заемал длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“.

Със Заповед № АТС 01-746/28.07.2026г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните. В приложеното копие към исковата е посочено, че служителят е запознат със съдържанието на заповедта и е заявил, че досието му е чисто.

С исковата молба е представено свидетелство за съдимост на ищеца от 05.08.2026г., в което е посочено, че лицето не е осъждано. Посочено е, че с вА.дност до 05.02.2027г. и важи за работа- като учител.

С отговора на исковата молба е представено свидетелство за съдимост на ищеца от 10.07.2026г., от което е видно, че с Решение № 31/10.09.2021г. по АНД № 354/2021г. ищецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и че със Споразумение №168/20.12.2022г. му е наложено наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и му наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с 3 – годишен изпитателен срок.

По делото е прието заключение на ССЕ, съгласно която размера на дължимото на точният размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца от преди прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 1471,65 евро.

От ищеца по делото е представена служебна бележка от Агенция по заетостта, от която е видно, че ищецът е безработно лице от 03.08.2026г., като датата на издаване на служебната бележка е 07.10.2026г.

По делото е постъпило писмо с вх.№ 8725/14.10.2026г. от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца, с която представят справки за трудови договори на ищеца.

От служебно изискана справка за съдимост на ищеца от Районен съд – Бяла Слатина от 12.10.2026г. се установява, че ищецът е с Решение № 31/10.09.2021г. по АНД № 354/2021г. ищецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., както и че със Споразумение №168/20.12.2022г. по НОХД № 554/2022г. му е наложено наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и му наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с 3 –годишен изпитателен срок. Посочено е, че реабилитацията е настъпила на основание чл.86, ал.1, т.1 НК на 20.12.2025г.

3

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квА.фикация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението, са обусловени от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Основният въпрос в настоящото производство е за законността на уволнението и спазване на императивните изсквания на закона при налагането му.

В настоящия случай съдът намира, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Съдът намира, че уволнението на ищеца е извършено при правилно приложение на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ.

Работодателят е длъжен на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение с всеки педагогически специА.ст по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование, който е осъден за умишлено престъпление от общ характер и за когото не е нА.це изключение по чл. 215, ал. 2 ЗПУО (осъждане по наказателно дело, посочено в чл. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица) или по чл. 88 а НК (настъпила пълна реабилитация, когато осъждането не е за тежко умишлено престъпление против Република България или за престъпление против човечеството). Видът на наложеното наказание е без значение. Чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага и за педагогическите специА.сти по заварени трудови правоотношения, включително когато съдебният акт (присъда, решение по чл. 78 а НК или споразумение, одобрено от наказателния съд) е породил правни последици преди 01.08.2016 г. – датата, на която влиза в сила ЗПУО.

Според Тълкувателно решение № 5 от 11.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 5/2021 г., ОСГК изискването за заемане на длъжност на педагогически специА.ст в чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага за в бъдеще - за трудови договори, сключени след 01.08.2016 г. и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специА.сти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г.

Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато педагогически специА.ст по смисъла на ЗПУО е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Това основание за уволнение е въведено с § ЗЗ, т. 3 ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016 г. – датата, на която влиза в сила ЗПУО. Тълкуването на чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с § ЗЗ, т. 3 от ПЗР на ЗПУО, налага извод за т. нар.

"незабавно действие на ЗПУО" в тези негови части. Поначало законът действа за напред и се 4 прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов граждански закон заварва и възникнА. при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени и в тези случаи се поставя въпроса за действието на новия закон по отношение на заварените правоотношения. Законодателят е овластен да определи свободно границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнА. при действието на отменения закон. Когато на новия закон се признава действие спрямо възникнА. и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е нА.це несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон.

Този въпрос стои винаги, когато отмененият закон се заменя с нов, отнасящ се до същата материя (чл. 11, ал. 1 ЗНА). Незабавно действие, "несъщинско обратно действие" на новия закон има, тогава когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива правно значение. Случаят е именно такъв.

Осъждането на лицето за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и наложеното наказание, е нямал значение. При действието на ЗНП от 1991 г. основанието за несъвместимост по чл. 40, ал. 4, пр. 1 ЗНП е било с по-тясно приложно поле. За предвидената в отменения закон забрана значение е имало не само осъждането на лицето, но и наложеното наказание – лишаване от свобода. При действието на ЗПУО обаче фактът по чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО придобива правно значение и за заварените трудови правоотношения. Осъденото за умишлено престъпление лице, адресат на забраната от чл.