Решение № 264 от 28.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300601203 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на адв.Н. К., в качеството му на защитник на подсъдимата Л. И. Ч. срещу Присъда № 194 от 07.11.2024г. на РС Пловдив, постановена по НЧХД № 7037/2023г. С присъдата подсъдимата Ч. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 03.07.2023г. в гр.Пловдив е причинила болка на частния тъжител М. Ц. С. и е освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Оправдана е със стореното да е причинила страдание. РС е осъдил под.Ч. да заплати на тъжителя С. сумата от 500 лева обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния размер от 2000 лева като неоснователен. Първоинстанционният съд е присъдил в тежест на подсъдимата заплащането на държавната такса от 50 лева за разглеждане на гражданския иск, осъдил я е да заплати и допълнителните разноски за изготвяне на СМЕ по сметка на ВСС в размер на 200 лева. Осъдил е подсъдимата Ч. да заплати на частния тъжител С. направените в хода на производството разноски от последната в общ размер на 1

1415,50лева.

Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност. В жалбата и допълнението към нея се правят оплаквания за неправилна доказателствена оценка на фактите и постановяване на атакувания съдебен акт при грешни фактически и правни изводи и при неизяснен механизъм на телесното увреждане и въз основа на тъжба, в която обвинението е представено по неясен начин. Иска се оправдаване на подсъдимата или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като от мотивите към първоинстанционния съдебен акт не може да се изведе волята на решаващия съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от защитника и подсъдимата. Изразяват становище, че присъдата е постановена при неправилна оценка на доказателствата и следователно недоказаност на частното обвинение и се претендира оправдаване и отново при алтернативност връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна и желае да бъде оправдана.

Тъжителката и нейният повереник адв.К. оспорват жалбата и желаят въззивният съд да потвърди присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна. Намират, че при постановяването й съдът подробно е обсъдил гласните и писмени доказателства, задълбочено е съпоставил показанията на свидетелите с приетите по делото писмени доказателства и със съдебно-медицинската експертиза, а в тъжбата са изложени всички обстоятелства, относими към предявеното обвинение. Претендира се възлагане в тежест на подсъдимата на направените пред въззивния съд разноски.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия съд:

Тъжителката С. и подс. Ч. обитават фамилна къща. На ***** етаж към момента на деянието живеела тъжителката заедно с *****си – свид. М.Н. – ***** на свид. Н.П., а последната е ***** на тъжителката. На ***** етаж на 2 къщата живеела подс. Ч., която била ***** на покойния съпруг на тъжителката, заедно със ***** си – свид. И.Ч. и ******.

Между двете семейства от години имало спорове, свързани с ползването на общи части на къщата, както и със собствеността на прилежащи обекти към основната сграда, като отношенията им не били добри. До обитаваната от двете семейства къща се намирала къщата на свид. И.И., като между двете постройки била налице обща стена на подпокривното пространство.

Във връзка със складираните от тъжителката С. дърва за огрев на етажа на къщата, на който тя живеела, както и на таванското помещение, бил подаден сигнал от семейство Ч. до органите на пожарна безопасност. В тази връзка на 03.07.2023г. адресът бил посетен от инспектор от служба ПБЗН Пловдив. В резултат на извършената проверка на тъжителката било указано, че трябва да премахне дървата за огрев, тъй като това представлявало опасност от възникване на пожар. Докато траел огледът, на **** етаж стоели и чакали подс. Ч. и сина й – свид.Ч. Свид. Н., която по това време се намирала вкъщи, след като разбрала за проверката слезнала на **** етаж, където били подсъдимата и **** й, при което възникнал спор между нея и Ч.. Свид. Н. се ядосала и откъснала календар, който бил поставен на входната врата на втория етаж, след което тя и подсъдимата влезли във физическа конфронтация, при която последната хванала свид. Н. за косата. След като възникналият скандал бил прекратен, всички слезли да изпратят инспектора, като на двора ги чакал и свид. И., който бил повикан от подс. Ч., за да изкаже и той своето неодобрение за поставените дърва от тъжителката, тъй като делял общ таван с двете семейства. Във връзка с изказаното недоволство от страна на свид. И., след като инспекторът от служба ПБЗН – Пловдив си тръгнал, в близост до дворното място на къщата, подс. Ч. и свид. Ч. застанали срещу тъжителката С. и свид. Н., при което възникнал спор между подс. Ч. и **** й свид. Ч., от една страна, и тъжителката С., от друга, по отношение на усвояването на дворното пространство. По повод обидни коментари на свид. Ч. за **** на тъжителката, последната му казала: „Пу! Не те ли е срам така да говориш за **** ти!“ и направила жест с ръка към свидетеля. Вследствие на това, подс. Ч. се нахвърлила срещу тъжителката, хванала я за шията, при което й причинила увреждания на кожата – охлузвания по горната трета на гръдния кош в близост 3 до шията. След като видяла това свид. Н. се намесила и успяла да дръпне тъжителката от подсъдимата. В този момент по отсрещния тротоар вървели свидетелите Д.И. и *** Й. И. Те също видели случилото се и веднага извикали тъж.М. С. да отиде при тях, което тя и направила.

На същия ден от чужбина се върнала дъщерята на тъжителката – свид.

П., която след като разбрала за случилото се и видяла състоянието на *** си, решила да отидат до Първо РПУ - Пловдив и да подадат сигнал, а от там посъветвали М. С. да си изкара съдебномедицинско удостоверение. На 03.07.2023г. С. успяла да посети личния си лекар, като за извършения преглед й бил издаден амбулаторен лист. На следващия ден - 04.07.2023г. тя се явила при освидетелствалия я лекар в Отделението по съдебна медицина при ****.

На тъжителката било издадено съдебномедицинско удостоверение, с което били констатирани по кожата на гръдния й кош, в неговата горна трета, в лявата му половина, по предната повърхност, в близост до шията, на обща площ – размери 6/6 см. 7 на брой петнисти охлузвания с размери от 0,2/0,1 см. до 0,6/0,4 см., всички с кафеникави засъхнали корички под нивото на околната здрава кожа.

С Постановление от 11.10.2023г. на прокурор при РП – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство и прекратена преписка № 10933/2023г. по описа на РП – Пловдив, образувана по повод заявление от М.

С., след което било образувано настоящото наказателно производство от частен характер.

Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на гласните доказателствени средства, изводими от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, от заключението по съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., от писмените доказателства.

Първоинстанционният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на посочените по-горе доказателствени източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК. По несъмнен начин в хода на производството пред първостепенния съд се доказва авторството на деянието, механизмът на извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му.

В тази насока РС - Пловдив обосновано е кредитирирал показанията на свидетелите Н. П. /като производни досежно стореното и преки относно 4 видените лично от тази свидетелка зачервявания и одрасквания по врата на ****/, на очевидците М.Н., Д.И. и Й.И. като достоверни, непротиворечиви, обективни и последователни. Те се подкрепят и от писмените доказателства относно травматичните находки по тялото на тъжителката, които са отразени в издадения амбулаторен лист и в медицинското удостоверение, издадено от съдебен лекар и след извършения на пострадалата преглед. В тази връзка, Районният съд е дал обоснован отговор защо е отхвърлил показанията на останалата група свидетели – на Ч.. и И., ведно с обясненията на подсъдимата, относно твърдението им за „отрицателния факт“ на липсата на нанесено увреждане, като съображенията в мотивите към проверяваната присъда напълно се споделят и не е нужно дословното им преповтаряне.

Правилно първата съдебна инстанция е отнесла изводимото от кредитираните гласни доказателствени източници с установените увреждания и механизъм на причиняването им от вещото лице д-р Б., чиито изводи съответстват на начина на причиняването им, описан в тъжбата – т.е. чрез захващане с ръце в горната част на гръдния кош към шията. Законосъобразно първият съд се е доверил изцяло на показанията на свидетелите очевидци И., които на първо място са били случайно на местопроизшествието, а на следващо – нямат лични отношения на пристрастие към семейно и битовоимотните спорове на двете страни по делото. Така и двамата свидетели по ясен и категоричен начин пресъздават в показанията си пред съда видяното от тях – а именно хващането на пострадалата от подсъдимата за гушата, което предизвикало и повикването на тъжителката при тях. Свид. И. възприела и зачервяванията по врата на тъжителката. В унисон с тези показания е и разказаното от свид.Н., също присъствала на инцидента макар да е в родствена връзка с тъжителката.

Основното възражение на защитата е за несъотносимост на твърдения в тъжбата механизъм на нанесеното увреждане и констатираните от съдебния медик находки по тялото на пострадалата.

Правилно контролираният съд е кредитирал заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза като обективно и компетентно изготвено, от вещо лице с нужните знания и опит в областта на съдебномедицинското познание. Съгласно заключението на в.л.Б. при станалия инцидент на 03.07.2023г. на М. С. били причинени охлузвания по 5 гръдния кош вследствие от тангенционалното действие на твърд тъп предмет или твърд тъпоръбест предмет и е напълно възможно да са били причинени така, както се посочва в тъжбата, а именно при захващане с ръка на дрехите отпред в горната част в ляво и дърпане. Оздравителният процес е траел 8-10 дни при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват данни в кориците на делото. В разпита си в съдебно заседание си експертът е уточнил, че на тъжителката са били причинени 7 на брой охлузвания по предната лява половина на гръдния й кош, в неговата горна трета, до шията, които поотделно и в съвкупност са причинили болка без страдание. Обосновано от проверявания съд са приети с доверие разясненията на д-р М. Б., че охлузванията могат да се получат от захващане с ръка, като формата и размерите им говорят, че са вследствие на действие на твърд тъп или твърд тъпоръбест предмет, който е с ограничена повърхност от 0,2 см. до 0,6 см. и 0,4 см. дължина, което означава, че е възможно да бъдат причинени от ноктите на ръката, при опит за захващане на дреха в тази област. Именно поради факта, че са 7 на брой охлузвания, вещото лице извежда извод, че не е имало еднократно хващане, а най-вероятно е правен опит за няколко захващания в тази област на дрехите и дърпане.