Протокол № 109 от 06.10.2023, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. гр.Мадан, 05.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20235430200071 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Н. В. - редовно призован, явява се лично и чрез пълномощника АДВ. Ф. Т. – с пълномощно по делото ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С. Р. К. - НАЧАЛНИК ГРУПА в РАЙОННО

УПРАВЛЕНИЕ - М. към ОДМВР - С. - редовно призован, представлява се от ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ К. В. – с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.

СВИДЕТЕЛЯТ Ф. А. М. – редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Р. В. Ф. – редовно призован, се явява лично.

В съдебно заседание се явява и актосъставителят А. Е. О.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-С., ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ-М. – редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. Т. – Няма пречки господин Председател, моля да се даде ход на делото.

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В. – Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. Т. - Моля да допуснете до разпит един свидетел при режим на довеждане в днешното съдебно заседание, който водим днес, в последствие ще преценим дали ще поискаме разпит на още един очевидец, който в момента е ангажиран и това е причината да не го водим днес.

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В. - По принцип не възразявам по искането на адв. Т. удачно е да бъдат разпитани по двама свидетели от всяка страна, ще се противопоставя по искането на друг свидетел, с оглед спазване на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, тъй като днешните двама свидетели също са очевидци. Към момента други доказателствени искания нямам.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде допуснат до разпит един свидетел на жалбоподателя, както и на актосъставителя в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит един свидетел на жалбоподателя при режим на довеждане в днешното съдебно заседание.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя А. Е. О. в днешното съдебно заседание.

АДВ. Т. – Моля да се даде ход на съдебното следствие.

СТ.ЮРИСК. В. – Да се даде ход на съдебното следствие.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА СЕ постъпилата жалба от И. Н. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул.„******“ №**, срещу НП № *******/*******г., издадено от Началник група към РУ-М., към ОД на МВР С.

АДВ. Т. – Поддържаме жалбата.

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В. – Оспорвам така депозираната жалбата. Считам, че изложените в нея възражения немогат да обосноват отмяната на НП. Представям 3 броя снимки, които желая същите да бъдат предявени на свидетелите. Те касаят автомобила, когато той е спрял своето 2 движение.

АДВ. Т. - По принцип нямам възражения да бъдат приложени, но ще ги ценим по същество.

СЪДЪТ НАМИРА, че ще следва да се приемат като доказателства по делото представените от въззиваемия в днешното съдебно заседание 3 броя снимки, поради което:

СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА както писмени доказателства по делото: представените в днешно съдебно заседание 3 бр. снимки.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит и СНЕ самоличността на свидетеля, както следва:

Ф. А. М. – ** години, българин, български гражданин, женен, неосъждан.

Свидетелят М. - Нямам родство с жалбоподателя, братът на жалбоподателя ми е зет.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.Свидетелят обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Ф. М. – Беше края на месец май тази година. Аз живея в с.Р. Тръгнах от моя дом към магазина, тогава видях полицейската кола, тя беше преди центъра на с. Р. Погледнах през оградата на магазина, полицейската кола вървеше по главния път на с. Р. Това се случи около 06.30 часа. Видях, че полицейската кола е отишла към двора на И.. В двора на И. бяха четиримата – моята дъщеря, зет ми, И. и неговата жена, и двамата полицаи. Аз като отидох те се караха с полицаите. После излезнаха от двора и отидоха пред джамията на една беседка същите лица – четиримата и двамата полицаи. След това дойдоха при тях още двама полицаи, пред джамията на беседката. Всички писахме обяснения, после се подписахме. В беседката пред джамията стоях до 08.00 часа и си се прибрах.

На въпроси от адв. Т. СВИДЕТЕЛЯТ М. отговори: Обяснението, което подписах, беше написано от полицая, не съм прочел, какво беше написано. Освен обяснението, се подписах и на друг документ, мисля, че беше за свидетел, но не съм сигурен. И втория документ не съм го чел. Аз пристигнах от къщи до къщата на И. пеша, никой не е идвал у нас да ме кани 3 да се качвам в кола и да ме кара до къщата. Не съм се качвал в кола. Лъжа е, че ме е карал И. до тях. Първото обяснение, което ми беше дадено от полицейския служител за подпис, го подписах без да го прочета. И в двора на И. и на беседката имаше разправии. След тези разправии, не съм говорил с дъщеря ми по този въпрос. Категоричен съм, че никой не ме е карал да променям показанията си.

На въпроси от Главен юрисконсулт Василев СВИДЕТЕЛЯТ М. отговори: От центъра до къщата на И. В. има около 300, 400 метра. До къщата има три, четири пътя, по които може да се стигне от центъра до къщата на И. В.. Има два черни пътя и един асфалтиран път, общо три пътя.

Аз минах по средния път, който е черен път, не е асфалтиран. На този път, по който минах, нямаше паркиран автомобил на И. В.. Автомобилът на И. В. е ****, сив на цвят. Не съм виждал този автомобил по пътя, в който аз вървях.

Асфалтирания път, който води до къщата на И. В. е заобиколен, най-прекия път до къщата му е черен, пътя по който аз минах. Въпросната сутрин аз не съм видял И. В. да управлява джипа. Не съм казвал на полицая, че И. В. ме е взел с колата.

На въпроси от адв. Т. СВИДЕТЕЛЯТ М. отговори: Не мога да си спомня дали полицая ме е питал, дали И. В. ме е взел с колата.

На въпроси от Главен юрисконсулт В. СВИДЕТЕЛЯТ М. отговори:

Когато отидох в къщата, И. В. беше там.

ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит и СНЕ самоличността на свидетеля, както следва:

А. Е. О. – ** годишен, българин с българско гражданство, женен, неосъждан, без родство и дела с жалбоподателя.

НА СВИДЕТЕЛЯ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелят обеща да говори истината

СВИДЕТЕЛЯТ А. О. – На ** срещу ******г. бях наряд с колегата Р.

Ф. на територията на Община Р. Около **** часа получихме сигнал на тел.112 за възникнало домашно насилие, като подателя на сигнала беше М.

В., за домашно насилие между майка му В. и брат му Д.. Отправихме се в с.Р., като на 50 метра от къщата, на асфалтирания път видяхме две лица, които ни 4 махат с ръка да спрем. От направената проверка от нас се установи, че едното лице е подателя на сигнала – М. В., а другото лице беше майка му – В. М. Там ни обясниха, че между В. и Д. В. е възникнал спор, като те са се притеснили, защото Д. бил агресивен и са се обадили на тел.112 за съдействие. В къщата, в която живеят М. и В. установихме и лицето Д. В.. Започнахме да провеждаме разговори с него, какво се е случило, като в този момент М. В. и В. М. също бяха с нас. През цялото време се намираха на двора на къщата. Между тях започна отново словесен спор, кой, какво е направил и защо е виновен. По време на работата по сигнала, на път, намиращ се под къщата, черен път, на около 300 метра от нас забелязахме автомобил - ****, който се движеше от центъра на с.Р. към къщата. При вземане на ляв завой, **** удари дървен кол, намиращ се до пътя, с предната част на автомобила - бронята, даде назад и продължи движението си. В момента на това действие, ние не виждахме кой е водачът, тъй като автомобилът беше далеч от нас. В този момент Д. В. каза:

„Брат ми идва”, като посочи автомобила. Тези маневри на водача на автомобила изостриха вниманието ни към него, като проследихме неговото движение и той спря точно под къщата, в която бяхме. От него слязоха две лица, като в този момент на спиране на автомобила, аз ясно възприех, кой е водачът на автомобила. От автомобила слезнаха две лица, като се качиха при нас, директно през ливада, намираща се точно под къщата. Двете лица бяха – И. В. и Ф. М. /свидетелят използва бележки/. Възприех като водач на автомобила - И. В.. Имената установихме на по-късен етап, тъй като при тяхното пристигане веднага след идването, И. В. започна да крещи на брат си да не подписва абсолютно никакви документи, предоставени му от нас и каза да се махнем от къщата, тъй като това е частна собственост. Обяснихме на И., че сме там заради получен сигнал на тел.112. Разделихме лицата - Д. и И. на едно място, а останалите лица, които бяха там, а именно – М. В., В. М. и Ф.

М., който дойде с И. В., на разстояние от двамата, тъй като постоянно имаше конфликти. Бяха ни необходими около 15, 20 минути за да успеем да успокоим И. и останалите лица, които бяха там, като мога да кажа, че само Ф.

М. беше спокоен. Отидохме при И. В., като преди това бяхме казали на В., че ще бъде взето отношение спрямо управлението на автомобила на И. В. и да стоят настрана, докато ние сме при него, за да не се създават допълнителни конфликти. Отидох при И., представих му се по надлежния ред, като му обясних, че сме го възприели как управлява автомобила и заради това ще 5 бъде взето отношение и ще искаме да бъде изпробван за алкохол в кръвта му.

Обадих се на дежурния, за да изпрати екип, който да ми предостави „********” за да изпробвам водача И. В.. Докато колегите от М. пристигнат на място, колегата Р. Ф. стоеше на беседка, намираща се до къщата с лицата – И. и Д. В., а аз бях с останалите лица, като снемах писмени сведения от тях.

Попитах ги, конкретно Ф., тъй като той беше в автомобила заедно с И., какво е станало, той ми отговори да пиша аз обяснението, защото той бил изнервен и притеснен. Попитах го какво е станало, като му зададох въпроса: „ти ли си отишъл при И. В.”, при което той ми отговори: „Не, той дойде да ме вземе около *******часа, като свирна няколко пъти с автомобила и жена ми каза, че има кола пред къщата, която свири”. Излезнал и видял, че това е И., качил се при него и го докарал пред къщата, в която живеят В. М. и останалите. Бяха снети писмени сведения от останалите лица, като те ми казаха, какво е станало и заедно формулирахме, как да изглежда писменото сведение поправилно. Дойдоха колегите от М., като отидох при И. и му заявих, че Дрегера е при нас и ще бъде тестван. Той категорично отказа и каза, че не е карал автомобила. Думите му бяха: Отказвам да бъда тестван. Аз не съм управлявал автомобила”. Обясних му, че ще му бъде съставен АУАН за отказа, като той каза да правим каквото искаме, той не е карал автомобила.