Решение № 347 от 12.07.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Габрово, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210101473 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 4354/27.06.2023 г. на Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*******” № 9, ет. 1, за допълване на постановеното на 09.06.2023 г. съдебно решение на Районен съд - Габрово по гражданско дело № 1473/2022 г., тъй като липсвало произнасяне на съда по отношение на искането да се осъдят ответниците да не поставят в бъдеще други вещи на същото място, които да препятстват достъпа му до общите части на сградата.

Ответниците по молбата - С. Г. С., ЕГН ********** и В. С. С., ЕГН **********, я оспорват, като считат същата за неоснователна.

Молбата за допълване на съдебното решение е подадена от активно легитимирано лице – страна по делото - Х. Г. Х., ЕГН **********, заинтересувана от допускане на допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че в решението съдът не е обхванал целия спорен предмет, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е, не молбата с правна квалификация чл. 250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля.

1

От същността на института на допълване на постановено съдебно решение, насочен към преодоляване грешките на съда, е ясно, че така депозираната молбата е неоснователна, тъй като (и само въз основа на твърденията в молбата) е ясно, че не е налице непълнота на постановеното съдебно решение, тъй като в случая не е налице неразрешена от съда част от спорния предмет.

В конкретния случай съдът е формирал и изразил правораздавателна воля по отношение на предмета на правния спор – пасивно, субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 109 ЗС, за солидарно осъждане на ответниците да преустановят неправомерни действия, с които създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху първия жилищен етаж от къща, представляваща сграда ***, находяща се в гр. Габрово, *** и да възстановят положението отпреди нарушението, като е отхвърлил така предявените искове.

Независимо, че неоснователните действия са различни по своето естество, предявеният негаторен иск е един (в случая с оглед повече от един процесуално легитимиран ответник е налице субективно съединяване), тъй като защитаваното право е едно – това на собственост на самостоятелен обект в сграда, в която друг правен субект също притежава самостоятелен обект и съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, по който се формира сила на пресъдено нещо.

По тази причина вписването на допълнителни реквизити в диспозитива на решението, с което са отхвърлени изцяло предявените пасивно, субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 109 ЗС, не е необходимо и не може да се счита, че е налице някаква непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК. Въпреки изложеното, с оглед прецизност, съдът е посочил и конкретните фактически действия, които ищецът е искал да бъдат осъдени ответниците да осъществят, в това число и по отношение на непоставянето на движими вещи в бъдеще, като част от диспозитива е именно „да освободят достъпа през общото стълбище към подпокривното пространство на къщата, като от стълбището и стълбищните площадки се премахнат всички движими вещи, които препятстват достъпа и да не се поставят други такива в бъдеще”. Съдът не длъжен да използва стилистично същия израз какъвто е използвал ищецът, след като волята му е ясно изразена.

С молба за допълване на постановеното съдебно решение е недопустимо да се цели резултат, различен от вече формираната и изразена в диспозитива на решението воля на съда. По същество молителят счита, че решението е неправилно, а дали е налице този порок на решението, ще прецени въззивната инстанция, с оглед депозираната въззивна жалба.

Ето защо, молбата за допълване на съдебното решение, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Габровският районен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ул. „*******” № 9, ет. 1, с правна квалификация чл. 250 ГПК, за допълване на 2 постановеното на 09.06.2023 г. съдебно решение на Районен съд - Габрово по гражданско дело № 1473/2022 г..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 3