Решение № 173 от 26.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 362/2025
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Александра Йорданова, Рафаела Стоилова Матева, Стоян Михов
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александра Йорданова
Членове:
Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С. в присъствието на прокурора С. Н. Р. и М. В. З. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600362 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК вр. чл. 269, ал. 3 НПК.
С присъда от 04.07.2024 г., постановена по НОХД № 11495/2023 г., по описа на СРС, НО, 134 с-в, съдът е признал подсъдимия И. С. О. /I. S.О./, за виновен в това че нa 19.02.2023 г., около 01:20 часа, в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, по ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с посока на движение от ул. „Росарио“ към бул. „Свети Климент Охридски“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „2008“, с peг. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0139, проба № 6122, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017г. - чл.6, ал.9 - „Концентрацията на алкохол в кръвта…… се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта…. При отказ….. за даване на проби за изследване.“, след като е отказал изследване - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил 1 наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, глоба в размер на сумата от 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Б. К. – служебен защитник на подсъдимия И. О., в която са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържа се становище, че от събраните по делото доказателства не можело с категоричност да се установи изправността на техническото средство, с което е тестван подсъдимият, както и че същият в действителност е разбирал какво следва да направи и какви ще бъдат последиците при отказ от негова страна да даде кръвна проба. Намира определеното от контролирания съд наказание за явно несправедливо, в която връзка счита, че са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК. Допълва, че в конкретния случай съдът е следвало да съобрази добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия като му наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият – да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а в условията на евентуалност – да бъде намалено наложеното му наказание при приложение на разпоредбата на чл. 55 НК.
В разпоредително заседание от 01.07.2025 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия – адв. Б. К. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Отново акцентира върху липсата на категорични данни за изправността на използваното техническо средство, както и че подсъдимият е разбирал какво следва да направи, както и последиците от действията си доколкото същият е лице, което не владее български език. Моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а в условията да евентуалност – да бъде намален размерът на наложеното му наказание.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, като моли същата да бъде потвърдена. Сочи, че повдигнатото спрямо подсъдимия О. обвинение се явява доказано по безспорен начин. Акцентира върху обстоятелството, че по делото са налице категорични доказателства, видно от които на подсъдимия е разяснено на разбираем за него език какво следва да направи, както и последиците от отказа му да даде кръвна проба.
Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда на чл.
269, ал. 3 НПК в отсъствие на подсъдимото лице. По делото е изготвена и 2 изпратена за изпълнение съдебна поръчка до компетентните органи на Съединените американски щати за връчване на съдебните книжа на подсъдимия и редовното му призоваване в открито съдебно заседание.
Доколкото направените опити за призоваване на лицето са останали безрезултатни, въззивният съд е преценил, че са налице предпоставките за провеждане на задочно производство спрямо подсъдимия И. О., чието право на защита е гарантирано с присъствието на назначения му служебен защитник.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: показанията на свидетелите И.С. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК), Н.П.
(дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК), Д.И. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК) и Б.Г.; приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение бл. № 033834/19.02.2023 г., ЗЗПАМ № 634/19.02.2023 г., разпечатка резултат от техническо средство 3
Дрегер Алкотест 7510 с инв. № ARBA 0139 (проба № 6122); справка техническа годност на техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с инв. № ARBA 0139; талон за медицинско изследване № 107314 от 19.02.2023 г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, издаден от д-р Н.Т.Н., спешно отделение при УМБАЛ „Света Анна“ от 19.02.2023 г.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият И. С. О. /I. S.О./ е роден на ********** г. в Съединени Американски Щати, американец, американски гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес: USA, Michigan, 3023, 14-th, AYE.
Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС издадено в САЩ, с валидност до 08.01.2021г.
На 19.02.2023 г., около 01:20 часа, подсъдимият О. управлявал л.а. марка „Пежо“, модел „2008“, с peг. № ********, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, по ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с посока на движение от ул. „Росарио“ към бул. „Свети Климент Охридски“.
В района на №5, подсъдимият бил спрян за проверка от служители на ОСПС при СДВР – св. И.С. и св. Н.П.. Те установили самоличността на водача, както и че същият е във видимо нетрезво състояние и излъчва миризма на алкохол, поради което било поискано съдействие от ОПП-СДВР.
На мястото на проверката пристигнали св. Д.И. и св. Б.Г., на длъжност младши автоконтрольори при ОПП-СДВР. Свидетелят С. обяснил на подсъдимия О. на английски език какво се изисква от него, след което извършили тест на водача с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0139 /проба № 6122/, като пробата отчела резултат от 1,97 на хиляда. На подсъдимия бил съставен акт за констатирано административно нарушение и издаден талон за медицинско изследване. Със съдействието на св. С. и св. И. на подсъдимия било разяснено, че следва да бъде отведен в медицинско заведение за предоставяне на биологични образци за извършване на химическо изследване. Св. И.С. и св. Н.П. съпроводили подсъдимия О. до УМБАЛ „Света Анна” АД - гр. София, където той отказал да му бъде взета кръвна проба за определяне на наличието на алкохол в кръвта му. Отказът на лицето да предостави проби за изследване бил обективиран в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, изготвен от д-р Н.Н..
Когато и доколкото се изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / 4
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а следва да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
Въззивният съд намира, че правилно контролираната съдебна инстанция се е доверила на показанията на свидетелите И.С., Н.П., Д.И. и Б.Г.– полицейските служители, спрели за проверка подсъдимото лице и извършили необходимите действия по тестването му за наличие на алкохол. Показанията им са еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се явяват годен източник на доказателствени данни за времето, мястото, начина на извършване на престъпното деяние, както и неговото авторство, като изложеното от тях намира пълна подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства. Така от показанията на горепосочените свидетели се установява, че на инкриминираните време и място свидетелите С. и Панков са спрели за проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил. Констатирали са, че водачът има мирис на алкохол и е във видимо нетрезво състояние, поради което и са поискали съдействие от ОПП-СДВР. От доказателствата по делото се извежда, че на място са пристигнали св. Д.И. и св. Б.Г. - младши автоконтрольори при ОПП-СДВР; че св. С. е обяснил на подсъдимия О. на английски език какво се изисква от него, както и че на последния е извършен тест с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с инв. № ARBA 0139 /проба № 6122/, която проба е отчела резултат от 1,97 на хиляда. Пряко кореспондиращо със събраната доказателствена съвкупност е и възприетото от контролирания съд, че след отчитането с техническо средство, на подсъдимия е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, както и издаден талон за изследване. Безспорно доказано се явява и че през цялото време на подсъдимия е разяснявано на разбираем за него английски език от св. С. какво следва като процедура, а именно, че е необходимо да бъде отведен до медицинско заведение за вземане на проби за изследване. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на подсъдимия е била разяснена на английски език и възможността му да откаже да даде проби за провеждане на изследване, последиците от това му действие, както и отказът му да бъде тестван, който е отразен в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.