Решение № 253 от 06.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Кюстендил, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500064 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Неофит Рилски“ № 9, чрез пълномощника адв. В. Г. от АК - Кюстендил, обжалва Решение № 495 от 04.11.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 866/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по предявения от „Напоителни системи“ ЕАД частичен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „Водоснабдяване и канализация Дупница“ ЕООД дължи на ищеца сума в размер на 24 530, 32 лв., представляваща незаплатена главница по издадени от ищеца фактури : Фактура № 0700004890/31.05.2020г. за сумата от 4775.15лв., Фактура № 0700004949/30.06.2020г. за сумата от 3 269.28 лв., Фактура №

0700005047/31.07.2020г. за сумата от 3 512.82 лв., Фактура №

0700005111/31.08.2020г. за сумата 4 449.78 лв., Фактура № 0700005171/30.09.2020 г. за 4 137.05 лв., Фактура № 0700005278/30.11.2020г. за 3425.80 лв. - за доставена от ищеца на ответника условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за с. Червен брег в периода от м. май 2020г. до м. ноември 2020г., част от цялото дължимо вземане в размер на 131 378, 77 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.03.2022г., до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д.№ 459/2022г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация-Дупница“ ЕООД да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД сторените разноски по настоящото дело в размер на общо 590, 60 лв., както и сторените разноски по ч.гр.д.№ 459/2022г. на ДнРС в размер на общо 540, 61 лв.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост.

Твърди, че решаващият състав е нарушил принципа на равенство между страните, като не се произнесъл по направено от въззивника – ответник в първоинстанционното 1 производство, искане за представяне на документ, от който да е видно, че измервателно устройство с № 19346690 е именно измервателно устройство за водоподаване за с. Червен брег, така както било посочено в отчетните протоколи с № 5, 6, 7, 8, 9 и 11. Счита, че съдът неправилно приел, че първичните документите, въз основа на които са издадени процесните фактури, са акт, дневник и отчетен протокол, като не е съобразил, че те не са първични счетоводни документи и не заместват договорката между страните за изготвяне на двустранен протокол, който да бъде подписан и да отразява отчетеното количество вода.

Акцентира върху наличието на пропуски и неточности при отчитане на количествата вода .

Сочи допуснати от районния съд процесуални нарушения в хода на производството, довели до необоснованост на съдебния акт. Подчертава, че в решението си районният съд само приел за безспорно сключването на описаните в исковата молба договор, анекс и споразумение към него, без да направи съответните правни изводи. Твърди, че съдът не е съобразил, че истинността на процесните актове, дневници и отчетни протоколи е била оспорена от страна на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, и в доклада си не е указал на ищеца за правото да заяви дали ще се ползва от оспорените документи и не е изложил съображения дали оспорването е доказано и от кого.Визира и гласни доказателства и противоречия при техническата експертиза.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Напоителни системи“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Пред Дупнишкия районен съд са били предявени от Напоителни системи” ЕАД гр.

София срещу „Водоснабдяване и канализация- Дупница“ ЕООД по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на 24530,32 лв., от които: 23569,88 лева – главница и 960,44 лева - лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от 23569,88 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

С обжалваното решение Дупнишкият районен съд е уважил претенциите за сумата общо 24530,32лв., посочена като главница за периода м.май 2020г.-м.ноември 2020г.

За да уважи иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, районният съд е приел, че ищецът е установил факта на сключването на договора за продажба и предаването на стоката /доставянето на вода/ на ответника, пораждащо задължение за плащане на цената на доставеното количество вода.

Пред Кюстендилският окръжен съд като доказателство е представена молба за потвърждение на вземанията/задълженията на „Напоителни системи“ЕАД- клон СтрумаМеста, адресирано до „В и К- Дупница“ ЕООД, ведно с разчети с клиенти, в които са описани процесните фактури (срвн.протокол от с.з.на 06.06.2023г.).

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Основните оплаквания на въззивното дружество, въведени и в първоинстанционното производство, касаят отчитането на продадените количества вода, като основно се оспорват представените по делото документи (към актове № 5,6,7,8,9 и 11 ) , свързани с подадените 2 водни обеми и измерването им. Такива твърдения се сочат и във въззивната жалба. В тази връзка следва да се посочи следното:

Видно от приложените Договор № 81/11.11.2019 г. и Анекс към него № 73/17.12.2020 г. е, че „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма - Места, в качеството си на доставчик, се е задължило да достави срещу възнаграждение чрез своето съоръжение: яз. „Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2 на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД - гр. Дупница, в качеството му на водоползвател, условно чиста вода за следния обект на водоползвателя:

Водовземно съоръжение за с. Червен брег и Водовземно съоръжение за гр. Дупница.

Следователно между страните е възникнало търговско правоотношение, произтичащо от търговска продажба на условно чиста вода.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Договор № 81/11.11.2019 г. измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения собственост на водоползвателя, който е длъжен да изгради на предварително съгласувани с доставчика места водомерни шахти за монтиране на водомерни съоръжения. Според чл.4, ал.3 от договора задължение на водоползвателя е да следи за изправността на уредите, които следва да отговарят на всички нормативни технически и метрологични характеристики, предвидени в законодателството. Съгласно чл. 5 от договора отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол. В тази връзка са представени актове с № № 5,6,7,8,9 и 11 както и отчетни протоколи за месеците 05.,06.,07., 08., 09. и 11 . 2020г. с които е отчитано подаденото количество вода за отчетните периоди. Тези документи са подписани от представители и на двете дружества, като подписите не са оспорени, а с отговора на исковата молба са оспорени само подадените водни обеми.

От показанията на свид.Н.В.П. се установява, че като служител на въззиваемото дружество му се е случвало да отчита показанията на водомера без присъствието на представител на въззивното дружество, но твърди, че всеки път търси представител на въззивното дружество . Сочи, че водомерното съоръжение е собственост на „ВиК“Дупница , като не знае да са били оспорвани двустранните протоколи и дневници, създадени в хода на отчитане на водата.

Свид.А.Б. – като служител на въззивното дружество, е разпитан в хода на първоинстанционното производство и сочи, че е подписвал всички протоколи за с.Червен брег – за което са приложените писмени доказателства за използвана вода през указаните месеци (срвн.л.5-л.22 от гр.дело №866/2022г.на ДнРС).При липсата на възражения при това следва да се приеме, че количества вода са в обема, посочен в същите .

Свид.Б.Б. сочи в показанията си, че монтираните водомери са собственост на „ВиК“през 2020г.-също, като пломби на водомерите на „Басейнова дирекция“задължително има, а ако са констатирани нарушения би следвало да има предписания за това, макар че сочи, че не са осигурени правите участъци на двете страни от водомера.

Чрез заключението на съдебно-техническата експертиза , изготвено от в.л.Елена Цветкова, е установено и конкретното водоизмерително съоръжение за процесния период, коетосъвпада с отразеното в представените от ищеца писмени доказателства.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Исковото производство е образувано след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело 459/22г.на ДнРС, като сумите за незаплатена предоставена вода на въззивника са : претендирана главница 23 569,88лв.

(частично) и посочена като неустойка сума - 960,44лв.(частично). Възражение е било депозирано от длъжника в срока по чл.414,ал.2 ГПК, респ.искът е предявен в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК.

По същество, съдът констатира обема на потребеното количество вода на база общо събрания доказателствен материал по делото, поксочен в хода на изложението.

Следва да се отбележи, че съгласно договора от 11.11.2019 г. монтирането и 3 изправността на водомерните съоръжения е задължение на въззивното дружество, а отчитането на доставените количества вода се извършва от монтираните от същото дружество водомери. Следователно ако е налице неточно отчитане на подадената вода, то това се дължи на неизпълнение на задължения по договора от страна на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД, поради което тя не може да се основава на свое недобросъвестно поведение. Предвид на посоченото, съдът намира, че са неоснователни възраженията, свързани с отчитането на подадената от „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма - Места на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” условно чиста вода.

В подписаното споразумение № 74/2020 г. са били отразени фактури, сред които фигурират и процесните, като сумите за плащане, посочени във фактурите и в споразумението не се разминават. В приложените по делото фактури за процесните месеци коректно са отразени количествата вода, съобразно установеното в двустранно подписаните актове по отношение на които- с оглед изложеното по- горе, съдът намира, че оспорването , че не носят достоверна информация относно продадените количества вода за процесния период, не е доказано.

Неоснователно е възражението, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, доколкото истинността на процесните актове и дневници е била оспорена от страна на въззивника и съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК. По своята същност тези документи са частни свидетелстващи, като верността на обективираните в тях обстоятелства се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства- арг. чл.175 от ГПК, тъй като те не притежават материална доказателствена сила, обвързваща съда, като официалния удостоверителен документ (арг. чл.179, ал.1 ГПК). Следователно, оспорването верността на изходящи от страната частни свидетелстващи документи, обективиращи неизгодни за автора си обстоятелства, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.Чрез свидетелските показания се потвърждава авторството на положените подписи.