Решение № 1108 от 02.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Варна, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110110312 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК на С. Я. Н., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответницата А. Я. Г., ЕГН **********, двете от град София, че ищцата е собственик по давност на следните недвижими имоти: 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор ***** по кад.карта на гр.Бяла, ул.***** № 14 с площ 588 кв.м., при съседи: ******* и на 1/12 ид.част от изградената в същия поземлен имот еднофамилна сграда със ЗП 96 кв.м. по документ за собственост, а по скица 61 кв.м. с идентификатор *****.1.

Твърденията от които ищцата черпи права са, че процесните идеални части от описаните имоти са придобити по давност след като ищцата осъществява фактическа власт от 2010 г., а останалата ид.част е придобита от нея по наследяване и продажба, а ответницата, която е нейна сестра се легитимира като собственик по наследяване от техния баща Янко Петров Терещенков, а за сградата и суперфиция.

Ищцата моли за осъждане на ответницата да й заплати разноски за производството.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата с който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Оспорва твърденията, че се е дезинтересирала от имота си, който е придобит по наследяване и е съсобствен между страните по делото. Години наред е прекарвала летата в имота заедно със съпруга и дъщеря си, а също с майка си и със сестра си – ищцата по делото. Има лични вещи в къщата, мебели и бяла техника, които страните са ползвали заедно. В годините се е разбирала чудесно с роднините си и не е имала нужда от собствен ключ. През 2017 г. отношенията между страните се влошили рязко след като 1 ищцата и майката на страните са завели множество дела срещу ответницата. Майката на страните подавала системно жалби срещу нея, което е довело до невъзможност тя да ползва имота. Не е възможно съсобствените имоти да се ползват от нея безпроблемно. За да уредят отношенията си, ответницата е изпратила нотариална покана на ищцата и е завела дело за делба. В никакъв случай не се е дезинтересирала от имота си. Ищцата живее постоянно в Република Чехия и ползва имота за няколко седмици през лятото. Не е довела до знанието на ответницата, чрез фактически и правни действия, че отхвърля нейното право на собственост и смята себе си за единствен собственик на поземления имот и жилищната сграда. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските по делото.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и въз основа на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед доказателствената тежест, указана на страните по предявения положителен установителен иск ищцата следва да установи правото си на собственост за процесните имоти на посоченото придобивно основание.

По основателността на иска:

Активната и пасивна процесуална легитимация на страните по предявения иск съдът приема за установена чрез твърденията в молбата и представените по делото писменни доказателства.

Ищецът заявява право на собственост за процесния имот суперфиция, а в евентуалност изтекла придобивна давност. на основание

Предпоставка за уважаване на положителен установителен иск за собственост е ищецът да е придобил собствеността чрез заявеното от него придобивно основание. Поради това и с оглед оспорванията от страна на ответницата и доказателствената тежест, която носи ищцата, същата следва да установи правото си на собственост за посочената идеална част от описаните имоти.

Страните нямат спор, че са получили по наследство от техния баща Янко Петров Терещенков по 1/6 ид.част, а ищцата и на 4/6 ид.част на основание договор за продажба от описания поземлен имот и изградената в него жилищна сграда за което са представени доказателства нотариален акт и справка от Служба по вписвания Варна. За изградената в поземления имот сграда са налице съответните документи.

За установяване на насрещните твърденията на страните, по тяхно искане са разпитани две групи свидетели.

От показанията на свидетеля Мирослав ****, който се намира във фактическо съжителство с ищцата се установява, че през 2008 год. се запознал със С. в Чехия. Знае, че тя има имот в гр. Бяла, ул. ***** № 14, който представлява дворно място около 500 кв.м. и в него има сглобяема къща тип бунгало от 50-60 кв.м. Този имот е собственост на 2 родителите на С. и след смъртта на баща й Янчо през м. декември 2009 г., двамата ходят редовно в имота от 2010 год. и се грижат за него заедно с нейната майка. Посещенията са два или три пъти в годината за няколко седмици. Поправили са покрива три пъти, „ВиК“ инсталацията понеже е стара, подобрения по оградата, косят тревата. Мебелите в къщата са правени от бащата на С. – Янчо. В последствие имат и купени от тях. Откакто ходи в имота със С. в почти всяка година от 2010 год. Не е виждал лично сестра й А. да е там по едно и също време. В имота има вещи на родителите на страните Янчо и Рени, както и на ищцата и на свидетеля. Не е виждал вещи на сестра й А..

Свидетелката Н. Х. – Николова се познава със С. и с родителите й от 23 год., тъй като мъжът й има наследствен имот в гр. Бяла и са съседи. Знае, че С. има сестра, но не я е виждала. Знае, че имота на ул. „*****“ №14 е собственост на С. и на майка й. Той е наследствен имот от баща й, който починал през 2009 год. Знае, че С. правила ремонт на кухнята, купила печка, хладилник, аспиратор и други домакински неща. Вещите в къщата също са нейни. Ключ от къщата имат С. и майка й. Синът на свидетелката и дъщерята на Ана са връстници. Виждала я е веднъж през през лятото в гр.

Бяла с баба й. Свидетелката не живее постоянно в Бяла, но сумарно в годината 9-10 месеца е там. Има визуален контакт от нейния имот към имота на С.. Когато в имота са живяли родителите на С. е имало имаше обзавеждане. В момента е възможно да са останали мебели - гардероб или легло, но повечето неща са на С., защото тя непрекъснато нещо сменя и ремонтира по къщата. Има желание имота да изглежда добре и да се поддържа. В имота има трайни насъждения, дръвчета, декоративни цветя, лавандула, люляци и други такива неща, които е правила и С..

Свидетелката Панайотова разказва, че имота е на Янко и Райна и след смъртта на Янко през 2009 г. за него се грижи С. с помощта на майка си. С. купува мебели, вика майстори, плаща им. Другата сестра Ана е видяла само веднъж от 13-14 г. в Бяла, но не в къщата, тъй като била отседнала при свидетелката Веселина. Тя не се интересува, хвърлила ключовете на майка си и заминала с детето защото не били в добри отношения през последните месеци след като баща й починал през 2009 год. Дъщерята Яна посещавала имота с майка си, както и двете внучки /децата на двете дъщери/ били на гости и баба им Райна и ищцата С. ги гледали много добре. Никога не са били затваряни вратите. Ана си оставила ключа. Ключ има С.. Мебелите и обзавеждането са на С.. Няма лични вещи на Ана и на нейната дъщеря.

Свидетелката Йонкова е без родство със страните по делото и разказва, че е близка приятелка с двете сестри и са израстнали заедно като деца. Дори е била по-близка със С..

Цяло лято са прекарвали в Бяла заедно и като деца и след това, като по-големи, защото нормално е децата като пораснат всеки го грабва живота на някъде, а при нас не се получи така. Останали си близки и след това, но се виждат по-рядко, защото живеят в различни градове. Свидетелката живее в гр. Бяла и познавам имота много добре. Заявява „Преди този имот чичо Янчо имаше друга къща от неговите родители и аз също и там съм била.

Впоследствие чичо Янчо купи през една къща този имот с негов приятел, а след това 3 разделиха имота. Той си построи тази къщичка“. Ани посещавала имота на родителите й, но след като се влошили отношенията й със сестра й не ходи. Последно е била в Бяла през 2021 год. Искала да отиде, но свидетелката лично не й позволила за да не се стигне до разправии и обиди. Била е в имота последно 2016 г.-2017 г. Ани не е спирала да се интересува от имота и много пъти е питала, какво е състоянието му и има ли промяна.

Заявява, че имотът бил на чичо Янчо и леля Рени. Чувала е чичо Янчо да казва, че той прави този имот за семейството си, за децата си, за да могат всички да се съберат там.

Имота представлява лятна къща. Имотът е наследствен. Разбрала от А., че частта на леля Рени е прехвърлена на С.. Тя й се обадила през 2017 г. и казала, че са завели дело в София.

Съседите и близките на семейството знаят, че имота е на чичо Янчо Казака, както наричали Янчо Черещенко. И в момента така се говори в гр. Бяла.

Свидетелката Г. е дъщеря на ответницата и разказва, че последно е посетила имота през м. юни на 2017 год. за лятната ваканция. Била с нейна приятелка. Майка й била там една - две години преди това. Посещавала имота редовно, през 2012 г. е работила на морето и са прекарвали летата там. Нощували са заедно в имота докато не разбрали, че срещу майка й има заведено дело за другите им наследствени имоти в гр. София. Имота в гр.Бяла е наследство от дядото на свидетелката и тя е израстнала там с нейната братовчедка, с баба й и с леля й. Знае, че дядо й е направил имота за да са заедно всички като семейство. Казва, че с майка й имат вещи в имота дрехи - дънки, пояси, уреди - микровълнова печка, фризер, хигиенни вещи. Заявява, че, както тя, така и майка й не са губили интерес към имота.

Желаят да го посещават, но не им е осигурен достъп. Когато майка й разбрала, че се водят дела в София помолила нейната адвокатка да провери какво се случва с къщата в гр. Бяла и така разбрали, че частта на баба й е прехвърлена на леля й. Майка й плаща данъците всяка година. Поискали ключ от ищцата, било им отговорено: „Вие си имате ключ и нищо няма да ви даваме!“. Винаги са ползвали един ключ, майка и и леля й нямат отделни ключове. Свидетелката не е ходила в имота от 2017 год., защото не иска да стават конфликти. Знае, че леля й ходи там всяко лято.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост и тя е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. В този смисъл е становището на практиката на ВКС, застъпено в решение от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г.о., решение от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о. и други.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по 4 отношение на един отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Субективният елемент на владението – намерението за своене следва да е категорично и безспорно, като това намерение се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват правомощието на собственика. Отношенията между съсобствениците на една вещ са сложни, тъй като всеки от тях има право да ползва вещта. Когато някой съсобственик ползва общата вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите собственици и е започнал да свои техните части за себе си.