Решение № 425 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500039 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. и К. С. К. чрез адвокат М. К. против решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шест състав, с което са отхвърлени предявените от М. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване, смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./; отхвърлени са предявените от К. С. К. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно 1 ограничаване, смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./; осъдена е М. С. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева, представляваща сторените в производството пред първата инстанция съдебноделоводни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК; осъдена е К. С. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева,представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. На първо място се излага, че в решението са налице противоречиви изводи, водещи до различно правно съдържание на крайния извод на първоинстанционния съд, като не е основал произнасянето си на обективно и справедливо изследване на всички елементи на противоправното поведение на ответника. Районният съд декларативно е отбелязал в решението, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите, без да се задълбочи в тази посока. Сочат се редица норми и решения, които съдът е пренебрегнал.

Твърди се и нарушаване на съществени процесуални правила - конкретно цитираното вече по-горе вътрешно противоречие в изводите на съда и липса на съдържатели мотиви.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо не са налице данни за противоправно поведение на служителите на банката, както и, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. сочи се, че цитираната обилна практика е изцяло неотносима към казуса по делото.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба и уточняващите молби към нея ищците М. С. М. и К. С. К. излагат, че са наследници на тяхната майка – Б.Т. К., починала на 18.12.2020 г. През 2002 г. последната сключила брак с лицето О.Д.Б. в САЩ. През 2001 г. и след това майка им приживе открила лични банкови влогове в лева и във валута в ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна. В края на месец юли 2021 г. посетили банковия клон на ответника в град Варна, находящ се на бул. „Владислав Варненчик“ № 80. Поискали от банков служител въз основа на представено от тях удостоверение за наследници да получат достъп до банковите влогове на тяхната майка, да узнаят съдържанието и размера на валутните и левовите авоари и да ползват придобитите в наследство парични средства. Твърдят, че банката-ответник им отказала да им предостави достъп до левовите и валутните влогове по разкритите банкови 2 сметки на праводателката им, като им било посочено, че следва да се обърнат към централата на банката в град София. На 25.08.2021 г. подали писмена молба до ЦУ на ответника с искане да им бъде предоставен достъп до всички банкови влогове на тяхната майка и да могат свободно и безпрепятствено да се ползват от наследствената парична маса.

С писмо от 04.10.2021 г. им било отговорено,че за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да предоставят в банката официален документ от САЩ, в който да са посочени наследниците на г-жа Б. К. съгласно местния закон или друг аналогичен документ съгласно местното законодателство, снабден с апостил и преведен на български език от преводач. Поддържат, че това изискване представлява отказ да им се предостави достъп до банковите влогове на праводателката им, което считат, че не се основава върху националната юрисдикция. Посочват, че потърсили съдействието на адвокат, който отправил изрично искане да им бъде предоставен пълен достъп до банковите влогове на Б. К., но въпреки това отново последвал отказ. Твърдят, че тези действия на служителите на банката са неправомерни и представляват граждански деликт. Ответникът неправомерно е препятствал и ограничил достъпа им до процесните парични влогове. Поддържат, че в резултат от неправомерните действия на банката са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания, накърнена чест и достойнство на български и европейски граждани от непочтеното банково третиране на клиенти, физически и емоционални неудобства от проведените процесуални действия пред самата банка, унижение, огорчение и разочарование от действията на банковата институция, накърнени морални и нравствени ценности.

Искат ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сума от по 6 000 лева /след изменение на исковете/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /28.02.2023 г./ до окончателното заплащане; 637,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода 04.10.2021 г.

– 28.02.2023 г.

В срока по член 131 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излага, че праводателят на ищците – Б. К. - е била клиент на банката, като приживе същата е била титуляр на три банкови сметки в лева, евро и долари. На 25.08.2021 г. ищцата М. М. е депозирала заявление, с което е уведомила банката, че е наследник на починалата й майка, смъртта на която е настъпила на 18.12.2020 г. на територията на Хюстън, щата Тексас; че на 15.10.2003 г. Б. К. е сключила граждански брак в Хюстън, щата Тексас, с О.Д.Б.. Изразила е нагласи и очаквания да не се допусне преживелият съпруг да се възползва от създаденото правно положение и да се опита да изтегли от клоновете на банката наличните авоари на Б. К.. Поискала е от банката да бъде разпоредено да не се допуска тегленето на парични средства и извършване на всякакви разплащания от страна на О.Б., тъй като същият не притежава наследствени права върху тях.

Посочва, че М. М. не е представила никакви документи, с които да доказва изложените от нея факти в заявлението си от 25.08.2021 г. През месец септември 2021 г. пред банкатаответник се явил О.Б., който представил удостоверение за наследници на починалата Б. К. и други документи. Банката не му изплатила никакви суми, тъй като влоговете били блокирани вследствие от заявлението на ищцата. На 04.10.2021 г. в свой отговор банкатаответник е уведомила М. М., че на 17.09.2021 г. О.Б. е представил удостоверение за наследници пред банката, както и, че счита, че Б. К. е имала обичайно местопребиваване в САЩ по смисъла на член 89, алинея 1 от КМЧП, поради което за разпределението на сумите следва да се приложи американският закон. На 25.11.2022 г. ищците чрез адвокат К., депозирали ново заявление, в което заявили несъгласието си с отговора на банката.

Твърдели, че паричните влогове на майка им са нейно лично имущество по смисъла на член 3

22 от СК, поради което преживелият съпруг няма законови права върху тях. Настоявали банката да им осигури безпрепятственото и необезпокояваното упражняване на техните наследствени права върху наследените парични средства. В свой отговор от 22.12.2022 г. ответникът отново е посочил на ищците, че разпределението на паричните влогове следва да се направи спрямо американското право след представяне на официални документи, издадени от САЩ, в които да бъдат посочени наследниците на Б. К. и дяловете, които наследяват. Твърди се, че банката е предоставила своевременно информация за наличните банкови сметки на починалата и движенията по тях във връзка с други изпратени от ищците заявления. Счита, че липсват данни за виновни противоправни действия или бездействия на представители на банката. Поддържа се, че действията на служителите са изцяло законосъобразни, добросъвестни и съобразени с приложимата към случая законова рамка.

Посочва се, че именно поради липсата на пълно и главно доказване на посочените в член 91 от КМЧП обстоятелства банката-ответник е поставена в обективна невъзможност да изпълни задължението си за изплащане на правоприемниците на сумите от паричните влогове на Б. К., тъй като съществува правна несигурност и неяснота относно кредиторите, на които тя следва да престира. Иска се отхвърляне на исковете.

Правната квалификация на предявените от ищците искове е член 82 и член 86 от Закона за задълженията и договорите, която е докладвана в съдебно заседание, проведено на 03.02.2025 г. пред настоящата инстанция, с оглед уточнението на процесуалния представител на ищците, че се иска репариране на неимуществени вреди в резултат на договорно неизпълнение по договора за влог, сключен между праводателката на ищците и ответника.