Решение № 128 от 11.06.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Плевен , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Методи Н. Здравков

Красимир Ив. Петракиев

Жанета Д. Георгиева при участието на секретаря Анелия Й. Докузова като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско дело № 20214400500242 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260 615/22.12.2020г. по гр. д. № 4997/2019г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е прогласил за нищожни на основание чл.366 от ЗЗД, по предявяни установителни искове от А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П. Т., ЕГН ****, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК ****, с адрес на управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260 /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/, нищожността по отношение на ищците, на клаузи в чл.1, т.1, предложение 2 и 5 от Анекс № 2/31.08.2009г., сключен към Договор за ипотечен кредит № 4179/12.10.2007г. между А. Л.. В., ИВ. П. Т. и „Банка Пиреос България"АДСофия, които гласят: „дължими просорочени задължения /главница, лихви, такси и комисионни/ по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179 /R/ 2007г. за сумата 2424,20 евро и лихва 242,07 евро и "лихвите, дължими за периода с по-ниска лихва от настоящия Анекс" - за сумата 986,46 евро, като ОТХВЪРЛИЛ предявяния иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН за прогласяване на нищожност на клаузи от Анекс №2/31.08.2009г., основаващи се на чл.15, ал.3 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179 /R/ 2007г.

ОСЪДИЛ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК****, с адрес на управление гр.София, район "В.", бул. "Околовръстен" №260 / универсален правоприемник на „Банка 1

Пиреос България" АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ц. М. А. - В., ЕГН ****, член на САК, личен номер 1500556210, като процесуален представител на А.

Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П. Т., ЕГН **********, сумата от 1 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД София, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, район "В.", бул.

"Околовръстен" №260 /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България"АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на А. Л.. В., ЕГН ********** и ИВ. П.

Т., ЕГН **********, направени разноски общо 460лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали А. Л.. В. и ИВ.

П. Т., представлявани от адв.Ц. А. – В. от САК, които го обжалват като неправилно. Твърдят, че са поискали прогласяване нищожността на Анекс № 2/31.08.2009г. като спогодба, чиито клаузи са определени на неравноправни клаузи в първоначалния Договор и заключението на ССЕ е установило, че в новоформираната главница по Анекс № 2 са включени суми, които са изчислени при приложение на клаузи, обявени за неравноправни. Навеждат доводи, че неправилно ПлРС прогласява нищожност само на отделни елементи от новообразуваната главница, които като стойност са посочени само от заключението на ССЕ. Ако се приеме, че ПлРС е приложил чл.26 ал.4 ЗЗД и е обявил само части от Анекса за нищожни, то предположение по делото остава, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Предметът на споразумението, изразено в Анекс № 2/31.08.2009г. е предоговаряне размера на кредита, формиран след приложение на неравноправни клаузи, а съгласно чл.366 ЗЗД спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори страните да се спогодили относно неговата нищожност.

Правят искане решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожност на Анекс № 2 от 31.08.2009г. на осн. чл.366 ЗЗД като спогодба, чиито клаузи са основани на неравноправни клаузи в първоначалния Договор, както и да им се присъдят разноските, а на адвоката им да се определи възнаграждение по чл.38 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ.

Ответната Банка чрез адв.А. А. от САК изразяват становище, че съдът е приел, че предмет на делото са само клаузите за лихвите от Анекс № 2, основани на обявените за недействителни клаузи по чл.14 ал.3 и ал.4, изр.

2 първо и чл.15 ал.3 от Договора за кредит, а ищците след като не са възразили против Доклада по делото, с ВЖ за първи път релевират твърдения, че предмет на делото е целия Анекс № 2/31.08.2009г. Твърдят, че прогласените с влязлото в сила решение № I-33-63/30.06.2014г. по гр.д. № 43 973/2013г. по описа на 33-ти състав на СРС за нищожни клаузи по Договора за кредит се отнасят единствено за лихвите. Навеждат доводи, че Договор който може да се изпълнява без неравноправните клаузи и не е изцяло нищожен, не представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД и въз основа на него може да се сключва спогодба. Жалбата като неоснователна да се отхвърли и да им се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Въззивна жалба е подало и Юробанк България АД гр.София, ЕИК ****, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори чрез адв.А. А. от САК – ответник по делото пред ПлРС - в Частта, с която съдът е прогласил нищожността на клаузите по чл.1, т.1, предл. 2 и 5 от Анекс № 2/31.08.2009г., сключен към Договор за ипотечен кредит № 4179/12.10.2007г. на осн. чл.366 ЗЗД и с която са осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Твърдят, че решението е недопустимо – въпросът за валидността на атакуваните клаузи от Анекс № 2/31.08.2009г. е разрешен с влязлото в сила решение № 106/03.07.2015г. по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен. Банката за образували това дело за установяване на вземанията си спрямо М. П. В., произтичащи от Договор за ипотечен кредит № 4179/12.10.2007г. и Анекс № 2/31.08.2009г. към него и съдът като е отхвърлил възраженията на М. П. В. е приел, че процесния Анекс не е нищожен. Считат, че по делото на ПлРС, решението, по което се обжалва и това по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен е налице идентитет в страните – М. П. В. е ищца по гр.д. № 4997/2019г. на ПлРС.

Поради това следва да се зачете силата на присъдено нещо по въпросите за Анекса и същите да не се пререшават по настоящото дело – арг. от чл.299 вр. чл.297 ГПК.

Правят искане да се обезсили решението като недопустимо, ИМ да се остави без разглеждане и делото да се прекрати поради влязло в сила решение по т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен.

А. Л.. В. и ИВ. П. Т. чрез адв.Ц. В. от САК в отговор – л.38 – л.39 от делото, изразяват становище, че решението не е недопустимо. Макар ИМ да е 3 подадена от трима ищци, един от които е М. П. В., то с определение от 27.11.2019г. на ПлРС делото е прекратено спрямо същата и тя не е страна по настоящото дело. От друга страна по воденото от Банката т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен, А.В. и И.Т. не са страни и решението по това дело няма сила на присъдено нещо спрямо тях поради чл.298 ГПК. Правят искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да им се присъдят разноски за настоящата инстанция.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и тази на ищците е ОСНОВАТЕЛНА, а тази на ответната Банка - неоснователна.

Безспорно е и се установява от представения Договор за кредит обезпечен с ипотека – л.6 от делото на СРС, че на 12.10.2007г. А. Л.. В. в качеството на кредитополучател и ИВ. П. Т. в качеството на поръчител са сключили с „Банка Пиреос България"АД - кредитодател, Договор за кредит, обезпечен с ипотека с номер 4179/R/2007г., с който на А.В. е отпуснат кредит в евро за закупуване на апартамент в гр.Плевен в размер на 82 000 /осемдесет и две хиляди/ евро при годишен лихвен процент в размер на 6,4%, равен на базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро.

Не се спори и се установява от представения Анекс № 2 към Договор за кредит – л.9 от делото на СРС, че на 31.08.2009г. между страните е подписано споразумение, по силата на което М. П. В. е встъпила в задължението по Договора за кредит като съкредитополучател, както и са били определени нови условия за издължаване на кредита, страните са се съгласили, че размерът на отпуснатия им кредит по Договора се изменя на 87 482,20 евро, която сума се формира от:

Дължимата по Договора редовна главница;

Дължими просрочени комисионни) по Договора; задължения

(главница, лихви, такси и

Дължимата по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит № 1190/CL/12.10.2007г. редовна главница;

Дължимите просрочени задължения (главница, лихви, такси и комисионни) по Договор за безлихвен кредит – бонус към жилищен кредит № 4

1190/CL/12.10.2007г. и

Лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по същия Анекс №2.

Безспорно е и се установява от представените по делото на СРС доказателства – л.15 – л.24, че с влязло в сила на 13.03.2018г. Решение № I-3363 от 30.06.2014г. на СРС, 33 с-в, ГК по гр. дело № 43937/13г. на СРС, са обявени за нищожни по отношение на А.В. и И.Т., на основание чл.146 ал.1 във връзка с чл.143, ал.1, т. 10 и 12 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП клаузи на Договора за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007г. от 12.10.2007г., както следва:

- чл.14, ал.3, според който базовият лихвен процент на Банката се определя от 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване на лихвата по Договора е приет Юрибор от 2,5%;

- чл.14, ал.4, изр.1, според който минималната приемлива стойност за Банката на тримесечния Юрибор е 2,5%, като Банката има право едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния Юрибор достигне нива с 0,25 процентни пункта по-високи от посочените 2,5% в рамките на един месец.

- чл.15, ал.3 от Договора, според която при просрочие на която и да е вноска от главницата на кредита от страна на кредитополучателя или солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми за времето на забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал.1 лихва в размер на 6,4% и наказателна надбавка в размер на 4%.

Спрямо М. П. В. решението влязло в сила на 13.11.2018г., когато с Р № 335/13.11.2018г. по т.д. № 2477/2017г. на второ т.о. на ВКС на РБ е обезсилено въззивното решение на СГС и това на СРС само в Частта, с която по иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД на основание чл.143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП е прогласена нищожността на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г, а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП е прогласена за нищожна клаузата в чл.15 ал.3 от същия Договор и е прекратено производството по иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД, за прогласяване нищожността на основание чл.143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007г., а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП - на клаузата в чл.15 ал.3 от същия Договор.

Този изход на спора е настъпил поради т.д. № 215/2014г. на ОС гр.Плевен, приложено по настоящото дело, по което с влязло в сила на 14.11.2016г. решение е признато за установено на основание чл.422, ал.1 вр.

5 чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на М. П. В. с ЕГН **** с адрес гр. П. ул.

"К." №*. ет.*, ап.*, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД гр.София с ЕИК ****, адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”В.”№3, представлявано от главния изпълнителен директор А. К. и Е. А. А. – зам. главен изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.В. С. от РАК с АДРЕС ЗА ВРЪЧВАНЕ гр. Р., ул." Ц." №**, ет.* притежава ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ въз основа на Договор за кредит обезпечен с ипотека № 4179/R/2007г. от 12.10.2007г. и Анекс №2 към Договора от 31.08.2009г. в размер на 96 612,34 евро и 196,80 лева (главница – 87 482, 24 евро; възнаградителна лихва 7 884,63 евро за периода от 18.12.2011г. до 27.03.2013г.; наказателни лихви 20,12 евро за периода от 18.12.2011г. до 27.03.2013г.; такса по чл.16 б.,“в“ от Договора за кредит и нотариални такси за нотариални покани от 196,80 лева), ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.03.2013г. до окончателното й изплащане като за разликата до 107 322,82 евро отхвърлил ИСКА на Банката КАТО