Решение № 629 от 30.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. С., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20251800100790 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

Й. С. от гр. С. чрез адв. К. Д. от САК срещу Й. И. С. от гр. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на ответника под запрещение.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на ищцата, пенсионер, като бившата му съпруга, с която се развел, е починала през 2016 год.

Понастоящем ответникът живее сам в гр. С. в собствения си дом, като грижи за него полага единствено ищцата по делото. Ответникът, още в началото на 70-те години на миналия век започнал за пръв път да проявява открито конфликтно и агресивно поведение спрямо свои близки и роднини, като тези прояви постепенно зачестили, като причина за това била и злоупотребата с алкохол от негова страна, както и отказът да приема предписаните за психичното му заболяване медикаменти. На ответника била поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“ с манийни епизоди.

Състоянието на ответника в такива епизодични моменти се проявявало през годините в чести изблици на неконтролируема агресия, словесен и физически тормоз спрямо негови близки и съседи, вкл. непознати лица. Ответникът многократно бил настаняван за принудително лечение по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето, като лечението повлиявало за кратко състоянието му.

1

От началото на м. юни 2025 год. ответникът започнал да проявява и хазартна зависимост, като почти ежедневно посещава игрални зали, пунктове за спортни залагания и др. в гр. С., където ежедневно извършвал залагания, като в рамките на един месец загубил 10 000 лева. Психичното му състояние прогресивно се влошава, а освен това през последните месеи при ответника се наблюдава трудна концентрация, влошена комуникация и признаци на деменция. Счита,че същият не е в състояние сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си, моли съда да го постави под пълно или ограничено запрещение.

Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Райчев, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. В о.с.з. на 11.12.2025 год. взема становище за неоснователност на молбата за поставяне на ответника под пълно запрещение. Предоставя на съда по искането за поставяне под ограничено запрещение.

Представителят на СОП счита, че предявеният иск е основателен и са налице предпоставките на закона за поставяне на ответника под ограничено запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Съдът намира за установена по делото описаната в исковата молба фактическа обстановка, което се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства – епикриза от 31.03.2025 год. от Клиника по психиатрия към ВМА, епикриза от 09.07.2025 год. на Първа психиатрична клиника към МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“, според които ответникът е провеждал задължително лечение през 2001, 2013 и 2022 год. с диагноза „биполярно афективно разстройство“, без данни за фамилна обремененост, като през последните години е констатирано периодично влошаване на състоянието му, което първоначално се характеризирало с маниакални епизоди на 2-3 години, а през последните години – всяка пролет и есен. По време на епизод обикновено употребява алкохол. Състоянието му се характеризира с раздразнителност, усилена двигателна активност, скъсен сън, словесна агресия и др. От м. март 2025 год. състоянието му се влошило, като станал по-напрегнат, агресивен, започнал ежедневно да употребява алкохол и прекратил приема на лекарства.

Според заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза от 03.12.2025 год. на в.л. Г., изготвена след личен преглед на 2 ответника и след запознаване с доказателствата по делото, по време на изследването ответникът е спокоен, в добър външен вид, леко оживен, като трудно бива прекъсван; отговаря на въпросите пространно, като понякога се отнася със смях към темата на разговор; разказва за себе си и за миналото си; наясно е с психичното си заболяване, но не приема редовно предписаните му медикаменти. Вещото лице потвърждава диагнозата „биполярно афективно разстройство“, като заключението е, че ответникът не е в състояние да разбира цялостно и пълноценно свойството и значението на постъпките си и да контролира действията си, особено по време на маниен пристъп. Ответникът не може да се грижи пълноценно за себе си. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 11.12.2025 год. при ответника е налице риск в епизод на мания да действа неразумно, вкл. да сключва различни необмислени сделки, да пропилява пари чрез залагания и др., без осъзнаване на последиците от действията му. При редовен прием на лекарства също не е изключено настъпването на манийни епизоди, като състоянието на ответника е и сезонно обусловено. Приемът на алкохол допълнително обостря състоянието му.

Според показанията на св. К., който живее на съпружески начала с ищцата, ответникът живее сам в гр. С., като през последните години многократно е бил привеждан за задължително лечение, а 5-6 пъти доброволно е постъпвал на лечение заради обостряне на психичното му заболяване. По време на пристъп ответникът става неконтролируем, груб и агресивен към околните, като това състояние се влошава при прием на алкохол. Периодично спира да пие предписаните му медикаменти. Случвало се е при влошаване на заболяването да изпада във физическа агресия и заплахи към близките и непознати лица. Участва в залози, тегли необмислено кредити. Злоупотребява често с алкохол, като по време на маниен епизод става опасен за себе си и околните.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответника. Същият е ориентиран за време и място; отговаря логично и точно на зададените му въпроси; казва имената и възрастта си, както и размера на пенсията, която получава; разказва неща от ежедневието си; знае за заболяването си, както и за предписаните му медикаменти и споделя, че от тях се чувства по-добре, но заявява, че не може да е „все спокоен“, като понякога се нервира; смята, че се справя с ежедневието.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от дете на 3 ответника, което е активно легитимирано, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.

1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от душевна болест – биполярно афективно разстройство, съпроводено със злоупотреба с алкохол и хазартна зависимост, в резултат на което ответникът може само частично да полага грижи за себе си и частично да преценява личните и имуществените си интереси, като се нуждае от помощ и подкрепа. Следователно, налице е първият критерий - медицински за признаването на ответника за частично недееспособен по чл. 5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно - ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси.

Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може самостоятелно да се грижи пълноценно за себе си, като състоянието му обаче не е дотолкова увредено, че да обуславя поставянето му под пълно 4 запрещение. Основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото. В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване дееспособността на ответника, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той страда от психично заболяване с вредни зависимости и занижен самоконтрол. Съгласно заключението на вещото лице това не му позволява да разбира напълно свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, вземайки самостоятелни решения, както и да се грижи сам за своите работи и да защитава интересите си. Макар ответникът да може да се грижи в известна степен за ежедневните си дейности, той не би могъл да контролира поведението си, като често прибягва до вербална и физическа агресия, некритичен е към състоянието си и при липса на контрол от неговите близки отново се връща към вредните навици /злоупотреба с алкохол/ и не приема предписаните му медикаменти. Затруднено е неговото самостоятелно социално функциониране и е налице зависимост от близките, а перспективата за развитие на състоянието му е неясна.

Тези изводи се потвърждават частично и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът има представа за време, място и собствена личност, възприема адекватно заобикалящата го среда и формира ясна мисъл. В конкретния случай прогнозата за състоянието на ответника е непредсказуема, тъй като, видно от заключението по СПЕ и от изявленията на в. л. в открито съдебно заседание тя зависи от това дали същият ще продължи да злоупотребява с алкохол, като при прекратяване приема на медикаментите е възможно да настъпи влошаване на психичното му състояние. Следователно, като цяло превес имат факторите, които обуславят влошаване на състоянието на ответника, но при своевременно лечение и спиране на употребата на алкохол е възможно овладяване на деградивните процеси и настъпване на ремисия.

С оглед гореизложеното съдът намира, че състоянието ответника е увредено до степен, в която същият е частично неспособен да се справя сам със своите работи, поради което следва да бъде поставен под ограничено запрещение, като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 2 от ЗЛС) – обстоятелство, което напълно отговаря на намалената, 5 но не и изцяло отсъстваща способност на лицето да осъзнава и ръководи поведението си.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Й. И. С. с ЕГН

**********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „С.о“, бл. 38, вх. Б, ет. 4, ап. 14, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.