Решение № 5053 от 08.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5053

Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040700655 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от Д. С. Д., с адрес в [населено място], чрез пълномощника- адвокат И. Н. от АК-Бургас, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с № 26-4058-000038 от 19.03.2026г., издадена от командир на отделение в ОДМВР-Бургас, сектор „СПС“, с която е постановено „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Иска се отмяна на заповедта.

Иска се спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта, по реда на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че собственикът на автомобила /жалбоподателя/ не е наясно с това колко контролни точки има водача А. А., управлявала превозното средство на процесната дата. Собственикът не е извършил нарушение, нито някакво неправомерно действие свързано с предоставяне на автомобила на посоченото лице. Изтъква се, че мярката наложена по отношение на собственото му МПС- прекратяване на регистрацията е твърде тежка и не съответства на принципа на чл.6 от АПК за съразмерност.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата.

Ответникът- П. М.- командир на отделение в ОД на МВР-Бургас, сектор „СПС“, редовно уведомен, се явява лично в открито заседание. Представя административната преписка. Счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Видно от вписване върху процесната заповед (л.14 от делото), същата е връчена на адресата, срещу подпис на 19.03.2026г. Жалбата срещу заповедта е подадена директно в съда на 23.03.2026г., поради което е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от физическо лице, което е адресат на административния акт, тъй като е собственик на МПС, чиято регистрация се прекратява временно. Следователно, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване пред съда. Налице са всички кумулативно изискуеми положителни предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, поради следното:

Относно установените по делото факти:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2026г. в [населено място] по [улица], до бл.58 в [жк] е установено, че А. Т. А. управлява лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. С. Д.. Водачът е спрян за проверка от екип на сектор „СПС“ в ОДМВР-Бургас, който при въвеждане на данни в служебната система установил, че А.А. няма налични контролни точки. След извършените справки и направените констатации, на 19.03.2026г. на водача А. е съставен АУАН с бл. № 4612913, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно, че управлява моторно превозно средство след загуба на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Снети са и двете регистрационни табели на автомобила, а на датата на съставяне на акта е издадена и процесната ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на описания лек автомобил за срок от 6 месеца.

По делото е безспорно, че описаното лице, което е управлявало МПС на датата на извършената проверка- 17.03.2026г., е неправоспособно, поради загуба на всички контролни точки.

При издаване на оспорената по делото заповед на 19.03.2026г., ответният административен орган наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“

Безспорно е и обстоятелството, че този автомобил е собственост на жалбоподателя Д. С. Д., което е описано и в самата заповед на ответника.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.2а) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен съгласно цитирана заповед, а заверено копие от същата е представено по преписката. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон и неговите цели:

Действително, принципното издаване на заповедта е съобразено с посочената в чл.171 цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, в това число и изискването МПС да се управляват от правоспособни лица, притежаващи съответни удостоверителни документи.

В случаят, издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение от 19.03.2026г.

Действително нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП регламентира, че се прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Вярно е, че за собственика на МПС съществува задължение да предоставя управлението му на правоспособни лица, но в случаят от приетите по делото писмени доказателства обсъдени по-горе, става ясно, че водачът А. А. принципно притежава СУМПС, за което не се и твърди да е с изтекла валидност към датата на осъщественото управление. Установено е, че водачът е загубила всичките си контролни точки, което обстоятелство може да бъде известно само на нея, доколкото липсва документ, в който да се отразява актуалния брой точки на водача, нито е налице общодостъпна база данни, в която може да се провери този факт, още по-малко за друго лице.

Липсват данни по делото, от които да се установява, че собственикът Д.Д. е предоставил автомобила на описаното в АУАН на лице, което принципно няма правоспособност, удостоверена със съответно свидетелство. Напротив, видно и от описаните в акта за установяване на нарушение факти, валидното СУМПС притежавано от водача А. е било предадено на проверяващите полицейски служители, с протокол за доброволно предаване от 17.03.2026г. /л.20 от делото/.

Липсват каквито и да е доказателства, че собственикът на процесното МПС е знаел, че на водача са били отнети всички контролни точки, с което тя е загубила правоспособност, поради което с предоставянето на собствения си автомобил за управление собственикът Д. не е извършил административно нарушение на правилата за движение, като такова дори не се твърди.

Въпреки, че процесната заповед се издава в условието на обвързана компетентност, налагането на ПАМ следва да бъде съразмерно, в съответствие с изискванията на чл.6 от АПК, а в случаят е наложен ПАМ на собственик, на който не са известни фактите, на които се основава осъщественото от водача нарушение и в такъв случай собственикът не следва да понася последиците от осъществяване на евентуално нарушение на водача в тази връзка.

Както вече бе посочено, в случаят не става въпрос за управление на автомобила, предоставен за ползване от собственика на изначално неправоспособно лице, нито от ответната страна се твърдят подобни факти. Нарушаването на правната сфера на собственика, който не може да използва по предназначение автомобила, при положение, че същият е с прекратена регистрация, е съществено, дори при определяне на минималният законен срок от 6 месеца, какъвто е случаят.

В този смисъл, издаденият административен акт по отношение на физическото лице-собственик на автомобила е материално незаконосъобразен, издаден и в нарушение на принципа за съразмерност, защото се засяга правната сфера на собственика с прекратената регистрация в по-голяма степен от най-необходимото, за целта за която се издава акта. Евентуално недобросъвестно поведение от страна на водача, свързана с управление, въпреки отнемане на всички контролни точки не може да обуслови такава административна принуда спрямо собственика, при положение, че последният не е допуснал закононарушение и такова дори не се твърди.

По изложените съображения, оспорената по делото заповед, се явява незаконосъобразен административен акт и следва да се отмени изцяло, респективно подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

По искането за спиране предварителното изпълнение, съдът се е произнесъл с влязло в сила Определение № 2879 от 31.03.2026г., с което е спряно изпълнението на процесната заповед до приключване на делото, с влязъл в сила краен съдебен акт.

Разноски не се претендират от жалбоподателя и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. Д., с адрес в [населено място], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с № 26-4058-000038 от 19.03.2026г., издадена от командир на отделение в ОДМВР-Бургас, сектор „СПС“, с която е постановено „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“ по отношение на лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № [рег. номер], на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�