Решение № 2496 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100506961 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с която се обжалва решение №4694 от 16.05.2022г., постановено по гр.дело №2980/2022г. по описа на СРС, Г.О., 160-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника - „М..Л Б. 3“ЕООД, с ЕИК *******, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над уважения размер от 17.2 1 лв. до пълния предявен размер от 457.6 4 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, за периода 01.10.2018г. - 20.04.2019г., в имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж, със застроена площ от 88.50 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*******“ №14, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки разходи за потребена в имота топлинна енергия; както и сумата от 7.8 4 лв., представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за периода 01.10.2018г. 30.04.2019г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88.50 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*******“ №14, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки разходи за предоставена във връзка с имота услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, както и сумата от 105.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018г. 26.10.2021г., върху главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, в имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж, със 1 застроена площ от 88.50 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*******“ №14, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки разходи за потребена в имота топлинна енергия, както и сумата от 1.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018г. - 26.10.2021г., върху главницата, представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. 30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж , със застроена площ от 88.50 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*******“ №14, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки разходи за предоставена във връзка с имота услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 12.11.2021г. по ч.гр.дело №64168/2021г. по описа на СРС, Г.О., 160-ти състав; както и в частта, в която е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на „М..Л Б. 3“ЕООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 290.99 лв., представляваща направени по делото разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част на предявените искове.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Излага се, че в случая исковата претенция се основава на твърдението, че между страните няма сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, но независимо от това обстоятелство ответното дружество дължи заплащане на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия. Твърди се, че ответното дружество като собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди, която не е заплатил, поради което се е обогатил неоснователно като е спестил разходите за потребената в имота топлинна енергия, а съответно ищецът е обеднял със стойността на доставената и потребена топлоенергия. Излага се още, че стойността на доставената и потребена топлоенергия е доказА. в хода на съдебното производство чрез прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът следва да кредитира като обективно и компетентно изготвено. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и уважи предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата стрА. - „М..Л Б. 3“ЕООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.А. Л., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на съдебното производство не е доказано от жалбоподателя, ищец в първоинстанционното производство, че собственикът на имота се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди, в която хипотеза при липсата на валидно сключен писмен договор между страните доставчикът на топлинна енергия може да предяви иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД Твърди се, че в случая по делото са налице доказателства, че през исковия период титуляр на партидата на процесния недвижим имот и потребител на топлинна енергия е бил трето неучастващо по делото лице – „Е.Г.“ АД, с което топлофикационното дружество е било обвързано с валидно облигационно правоотношение и съответно досежно това лице 2 има основание за ангажиране на неговата договорна отговорност за заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия. В тази връзка се поддържа, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че в тази хипотеза доставчикът на топлинна енергия разполага с правната възможност да предяви иск по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна енергия за стопански нужди спрямо неучастващото по делото лице - „Е.Г.“ АД, поради което предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ответното дружество в отхвърлената му част се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен, както и правилно е отхвърлен и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице - помагач „Бруната” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, срещу „М..Л Б. 3“ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирА. стрА. в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

РазгледА. по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвА.та част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, в 3 частта, в която е обоснован окончателен извод за неоснователност на предявените от „М..Л Б. 3“ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД и като такива са отхвърлени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявените искове са неоснователни, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В конкретния случай е прието от първоинстанционния съд, че ответникът - „М..Л Б. 3“ЕООД, през периода от 01.10.2018г. - 20.04.2019г., макар че е бил собственик на процесния топлоснабден имот – търговски обект, разположен на партерен етаж, със застроена площ от 88.50 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*******“ №14, не е бил потребител на доставената в имота топлинна енергия, тъй като е съществувало валидно облигационно правоотношение между топлофикационното дружество и трето неучастващо по делото лице – „Е.Г.“ АД, който е бил титуляр на партидата на имота, открита при ищеца, поради което последният е придобил качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди. При наличието на възможност за топлопреносното предприятие да защити правото си с иск за реално изпълнение на договорно основание срещу трето неучастващо по делото лице – „Е.Г.“ АД, то в този случай субсидиарната претенция по чл.59 ЗЗД за плащане на претендирА.та сума от ответното дружество като резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото не се доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен източник иск за част от исковия период - 01.10.2018г. - 20.04.2019г., е неоснователен, съответно и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва също се явява неоснователен. Въз основа на така направените изводи, първостепенният съд е постановил обжалваното решение, с което частично са отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Така обоснованият краен извод на СРС е правилен и кореспондира на събраните по делото доказателства. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.