Определение № 126 от 07.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Кърджали, 07.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20225100600275 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от адв.Х. К. – защитник на подс.А. А. И. от гр.К., против Определение от 16.11.2022 г., постановено по реда на чл.309 ал.1 от НПК по НОХД № 788/2022 г. по описа на РС - К., с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия А. А. И., до влизане на присъдата в сила.

С жалбата си защитникът на подс. И. твърди, че определенето на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. А. И. бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като с приложението на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Сочи, че подсъдимият на досъдебното производство бил с взета мярка „подписка“, като още тогава направил пълни самопризнания и съдействал за разкриване на обективната истина. Мярката му била изменена от „подписка“ в „задържане под стража“ на съдебното производство, тъй като подсъдимият не се явил в едното от съдебните заседания. В последствие по искане на подсъдимият производството протекло по реда на гл.27 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.

Счита, че нуждата спрямо подсъдимият да бъде взета най-тежката мярка за 1 неотклонение е отпаднала и следва мярката „задържане под стража“ да бъде изменена в най-леката, а именно „подписка“.

С жалбата се иска отмяна на посоченото първоинстанционно определение, постАновено по реда на чл.309 ал.1 от НПК, като бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия А. И. от „задържане под стража“ в по-лека такава, а именно- „подписка“.

Окръжният съд, като се запозна с материалите по делото намира, че частната жалба против посоченото определение на първоинстанционния съд е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело пред въззивната инстанция – прекратено.

Първоинстанционното производство е образувано по внесен от РП – К. в РС – К. обвинителен акт, с който на всеки от подсъдимите А. А. И. и Г. Г.

И., двамата от гр.К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, както следва: на подс.А. И. – по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК; и на подс.Г. И. – по чл.215, ал.1 от НК.

След разглеждане на делото с Присъда № 79/16.11.2022 г. подс. А. А. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като с приложението на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

След постановяване на присъдата, с обжалваното Определение № 293/16.11.2022 г., постановено на основание чл.309 ал.1 от НПК, съдът е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета на съдебното следствие по отношение на подс. А. И., до влизане на присъдата в сила.

Разпоредбата на чл.309 ал.6 от НПК регламентира възможността за въззивно обжалване само и единствено на определенията на първоинстанционния съд, постановени в хипотезите на чл.309 ал.2 – ал.5 от НПК, но не и на тези по чл.309 ал.1 от НПК. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.309 ал.2 – ал.5 от НПК обхващат четири хипотези на замяна, респ.вземане, или отмяна на прилаганите до този момент мерки за процесуална принуда спрямо подсъдим, при които хипотези е допустим от процесуалния закон инстанционен контрол на съответния съдебен акт.

2

В настоящия случай, с обжалваното определение първоинстанционният съд не е изменил, взел или отменил прилаганата до момента мярка за неотклонение спрямо подс.А. И., а я е потвърдил. В тази хипотеза НПК не допуска въззивен съдебен контрол на такъв съдебен акт, тъй като разпоредбата на чл.341 ал.1 от НПК изрично регламентира определенията и разпорежданията, които подлежат на въззивна проверка по реда на Глава XXI от НПК. Съответно, по реда на Глава XXII от НПК подлежат на контрол само определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в НПК /чл.341 ал.2 от НПК/. А разпоредбата на чл.341 ал.3 от НПК императивно изключва възможността определения и разпореждания извън тези, обхванати от ал.1 и ал.2 на същия член да бъдат проверявани отделно от присъдата.

По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че определението, с което по реда на чл.309 ал.1 от НПК е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия А. И., прилагана до момента на съдебното производство, като невключено в тези по чл.341 ал.1 и ал.2 от НПК, не подлежи на самостоятелна въззивна проверка отделно от присъдата, независимо, че става въпрос за мярка за неотклонение „задържане под стража“ и независимо, че в определението на районния съд е посочено, че подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, частната жалба на защитника на подс. А. И. следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, без съдът да се произнася по същество по направените с жалбата оплаквания.

Водим от горното, и на основание чл.341 , ал.3, във вр. с чл.309, ал.1 от НПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв.Х. К. от АК – К. – защитник на подсъдимия А. А. И. от гр.К., против Определение № 293/16.11.2022 г., постановено по реда на чл.309 ал.1 от НПК по НОХД № 788/2022 г. по описа на РС - К., с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия А. А. И., до влизане на присъдата в сила, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по В ЧНД № 275/2022 г. по описа на 3

Окръжен съд – К.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4