Определение № 288 от 22.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Варна, 18.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Д. В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500176 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК, образувано по частна жалба от „Гитекс“ ЕООД – Бургас, представлявано от управителя Г.Ц.

Г., чрез процесуалните представители адв.П.Х., адв.Д.Б. и адв.Н.Б., против определение № 1131/20.03.2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което производството по гр.д.№ 321/2023 г. е прекратено по предявените установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК против Й. Г. К. и Т. Г. К., поради недопустимост, на основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.233 от ГПК.

Твърденията са за неправилност, с искане за отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ 321/2023 г. е образувано по искове на „Гитекс“ ЕООД, Й. Г. К. и Т. Г. К., предявени в условията на евентуалност: 1/ За приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.***, подробно описани в исковата молба, на основание придобивна давност, на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС. 2/ В отношение на евентуалност: за осъждане на ответниците да заплатят на „Гитекс“ ЕООД на основание чл.72, ал.1 ЗС, вр. чл.74, ал.2 ЗС сумата от общо 288372 лв., ведно със законната лихва, представляваща разликата между стойността на правото на строеж върху ап.9 и ап.12 и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на обектите в състояние, годно за ползване по 1 предназначение, вследствие мероприятия и СМР; в условията на евентуалност, ищцовото дружество претендира обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД за извършените разходи за подобряване на имота, в размер на 288372 лв. и моли да бъде признато право на задържане.

Не се спори по делото, че с решение № 260299/06.06.2022 г. по гр.дело № 205/2021г. на ВРС, XLVIII-ми състав, е отхвърлен отрицателния установителен иск на „Гитекс“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Й. Г. К. и Т. Г. К. Варна, не са собственици на обектите, построени по учредено право на строеж за построяването на процесните апартамент № 9 и апартамент № 12, на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.67 от ЗС.

С молба вх.№ 3473/09.02.2023г. ищецът е направил отказ от иска, на основание чл. 233 от ГПК. С определение № 606/15.02.2023 г. по в.гр.дело № 1836/2022г. по описа на ОС-Варна, съдът е обезсилил постановеното по делото решение № 1564/03.12.2022 г. и потвърденото с него решение № 260299/06.06.2022 г. по гр.дело № 205/2021 г. на РС-Варна и е прекратил производството по в.гр.д.№ 1836/2022г. на ОС-Варна и по гр.д.№ 205/2021 г. на РС-Варна, на основание чл.233 ГПК. От извършената служебна справка в ЕИСС, настоящата инстанция установи, че определението за прекратяване на производството е влязло в сила на 23.03.2023 г.

При тази фактическа обстановка, следва извод, че предявеният по настоящото дело главен иск е недопустим. Изборът на собственика относно формата на защита на правата му чрез предявяване на отрицателен установителен иск, на положителен установителен иск или на иск по чл.108 от ЗС, следва да бъде извършен от ищеца преди завеждане на делото. След като е избран пътя на защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, недопустимо е последващо предявяване на положителен иск за собственост, тъй като интересът, който се защитава е един и и същ.

Установителен иск за собственост между едни и същи лица и за едни и същи имоти може да бъде разгледан само веднъж, независимо от избраната форма на защита. Уважаването или отхвърлянето на иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, формира сила на пресъдено нещо между същите страни и за същия имот, независимо от формата на защита.

Тъй като установителният иск за собственост върху един имот между две лица формира сила на пресъдено нещо и нов иск за собственост между тези лица за същия имот не може да бъде предявен, при отказ от отрицателния установителен иск, ищецът не може да предяви отново установителен иск, вкл. и положителен.

С оглед горното, правилно съдът е приел, че предявеният главен иск е недопустим и е прекратил производството в тази част. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1131/20.03.2023 г. по гр.д.№ 321/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3