Решение № 57 от 13.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Шкодрова

Членове:

Калинка Георгиева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601032 по описа за 2022 година

С Присъда №17/15.06.2022год., постановена по НОХД № 527/2020год. по описа на СОС, НО, 7-ми състав е призната подсъдимата С. Т. С., с ЕГН:********** за ВИНОВНА в това, че на 06.06.2017год., около 14,00часа, на кръстовището образувано между републикански път №I-6 /Перник-София-Бургас/ и републикански път III-105 /I-1-Елешница-Елин ПелинНови хан/, в зоната на километър 142+356 м от републикански път № I-6, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 609 с рег.

№******* – собственост на „Том и Рос“ ЕООД, в посока от гр.Пирдоп към гр.София, е нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно:

Чл.21, ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ и чл.47, ал.3, предл.26-то от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана имат следните изображения и наименования:….В26: „Забранено е движение със скорост по – висока от означената“, като в зоната на действие на пътен знак „В26“ с надпис на него „60“, т.с. забранено е движение със скорост по – висока от 60км/ч, се е движела със скорост от 80 км/ч, в резултат на което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с водача на л.а. „Пежо“, модел 106, с рег.№******** Л. С. С., с ЕГН:********** от гр.София, е причинила смъртта му и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2 от НК на Б. П. С. на 66 год., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния 1 долен крайник за срок по – голям от тридесет дни, предвид на което и на основание чл.343, ал.4, във вр. ал.3, б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“в“, вв вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55 от НК я е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като я е признал за НЕВИНОВНА в това, че при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с конкретните условия на видимост, която е имала от 150метра преди мястото на сблъсъка и с директна видимост от 51 метра, която е имала към момента на навлизане на челната част на л.а. „Пежо“ модел 106 с рег.№******** в лентата за движение на т.а. „Мерцедес“ с рег.

№*******, за да реагира с аварийно спиране и да спре преди непредвидимото препятствие – л.а. „Пежо“ модел 106, с рег.№********, както и в това че не е намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, въпреки необходимостта от спиране, поради възникнала опасност за движението от прекичащ л.а „Пежо“ 106, с рег.№********, в посока от с.Столетник към гр.Елин Пелин, като я Е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение да е нарушила чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП.

На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.343г и чл.37, т.7 от НК подс.С. е лишена и от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, ОС-София се е произнесъл и относно веществените доказателства, а с оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс.С. да заплати и направените по делото разноски, които са в размер на 1 944,84лв. в полза на ОСлО при ОП-София е в размер на 8 272лв. в полза на бюджета на съдебната власт – ОС-София.

Против така постановената присъда е подаден протест от ОП-София и по изложените в него и допълнението към него съображения, се иска от въззивната инстанция да измени присъдата в частта й относно размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право“ да се управлява МПС, като размерът на същите да бъдат увеличени с оглед постигане на „справедливост и баланс между възложените му от закона цели“. В случай, че след проверка на присъдата, въззивната инстанция установи че квалификацията на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК е неправилна, с протеста се иска да се измени присъдата и в тази й част, като се даде правилна квалификация на допуснатите нарушения по ЗДвП или алтернативно да бъде отменена присъдата в частта й, с която подс.С. е била оправдана по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според представителя на ОПСофия, определеното наказание не е справедливо и няма да постигне целите на закона, тъй като не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, не е съобразено в достатъчна степен с отегчаващите вината обстоятелства /многобройните нарушения на ЗДвП от подсъдимата/ и е определен размерът на наказанието единствено и само с позоваване на смекчаващите вината обстоятелства – обаждането на тел.112, добра професионална реализация, добри характеристични данни, чисто съдебно минало. В протеста се прави анализ на индивидуалната и генералната превенция на целите на наказанието, като се подчертава че в случая следва да се отчете както настъпилата смърт на едно лице, така и получената телесна повреда на друго лице в резултат на реализираното от 2 подсъдимата ПТП и предвиденото в този случай наказание по чл.343, ал.4 ат НК – от три до петнадесет години лишаване от свобода, както и широката негативна обществена оценка на този вид деяния. Въз основа на всичко това, в протеста се прави извод, че е налице по – висока степен на обществена опасност на деянието и съответно се обосновава необходимостта от по –високо наказание както по чл.343, ал.4 от НК, така и по чл.343г от НК. Според изложеното в протеста, са налице и достатъчно доказателства за нарушаване от страна на подсъдимата и на правилата за движение по чл.20 от ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с оглед настъпилия вредоносен резултат.

Против така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е подадена жалба и от адв. М., в качеството му на договорен защитник на подс.С.. В същата се заявява недоволството от присъдата, тъй като при правилен прочит на доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подс.С. не е осъществила както от обективна, така и от субективна страна деянието по чл.343, ал.4, във вр. ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, във вр. ал.1, б.“в“ от НК във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Според жалбоподателя, постановената присъда почива на предположения и деянието за което е била осъдена С. не е доказано по несъмнен начин. На второ място, в жалбата, се изтъква че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като превратно е тълкувал събраните в производството доказателства, с игнориране на доказателствен материал, който не сочи за виновно поведение от страна на подсъдимата. В предвид на изложеното, в тази част на жалбата, се иска въззивната инстанция да уважи искането за прилагане на разпоредбата на чл.334, т.2 във вр. чл.336, ал.1 ,т.3 от НПК. Алтернативно се прави искане за прилагане на разпоредбата на чл.337, ал.1, т.1 от НПК, в случай че въззивната инстанция приеме присъдата за правилна и законосъобразна, след като направи преценка на всички обстоятелства във връзка с справедливостта на наказанието, да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да бъде отменена присъдата в частта, с която на подсъдимата е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и да не й бъде налагано такова.

Против така постъпилият протест и жалба, не са били направени възражения от ответните страни, включително и от частната обвинителка Б. С. и нейния повереник – адв.О..

В съдебно заседание, представителят на АП-София поддържа протеста и искането да бъде коригирана присъдата с оглед изложените в същия съображения, като бъде изменен съдебния акт, а жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение, тъй като първоинстанционният съд е изследвал фактическата обстановка.

Защитата на подсъдимата изразява становище, че протеста е немотивиран, тъй като не е направен обстоятелствен анализ на доказателствата, въз основа на които следва да бъде завишено определеното наказание от първата инстанция. По отношение на подадената жалба, се поддържа същата по изложените съображения. Според адв.М., от доказателствата събрани в наказателното производство, не може да се направи категоричен извод, че подсъдимата на инкриминараната дата е управлявала автомобила с 80км/ч при допустими разрешени 60км/ч, както и че при по – ниска скорост е нямало да настъпи ПТП, а от тук и наличие на виновно поведение от нейна страна. Правят се възражения и относно приетата от 3 окръжния съд степен на съпричиняване от страна на пострадалия водач и обстоятелството, че не е отчетено поведението на подсъдимата, във връзка с опита й да направи всичко възможно да предотврати удара между двата автомобила.

Подсъдимата се солидаризира с казаното от нейния защитник. В последната си дума моли за отмяна на присъдата, в частта, с която е лишена от право да управлява МПС.

Повереникът на частната обвинителка - адв. О. и частната обвинителка, са били редовно призовани за съдебно заседание, не са се явили, не са изразили становище по подадения протест и жалба.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Окръжен съд-София, НО, 7-ми състав е установил вярно фактическата обстановка, въз основа на която е изложил правните си изводи, които според настоящия въззивен състав са правилни и законосъобразни, подкрепени от събраните по делото доказателства.

От фактическа страна е установено, че на 06.06.2017год., около 14,00 подсъдимата С. е управлявала товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 609 с рег.№ *******, движейки се към кръстовището, образувано от пресичащите се под прав ъгъл републикански път I-6 /Перник-София-Бургас/ и републикански път III-105 /с.Елешница-Елин Пелинс.Нови хан/, в зоната на км 142+356 метра от републикански път I-6 в посока от Пирдоп към София. Подсъдимата се движела със скорост от 80км/ч, а автомобилът бил натоварен с празни газови бутилки, с общо тегло на автомобила и товара 4,9тона. В същото време, но по Републикански път III-105, в посока от с.Столетник към гр.Елин Пелин, към въпросното кръстовище, се е движел лек автомобил „Пежо“ модел 106, с рег.№********, управляван от пострадалия Л. С. С.. В автомобила, на предна дясна седалка се е возела и съпругата му – пострадалата свидетелка Б. П. С.. При пристигане на кръстовището, пострадалият водач С. спрял за момент на линията на знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство“, след което предприел придвижване на автомобила с още два метра в посока към кръстовището, последвано от ново спиране на автомобила и потегляне, с навлизане в кръстовището - в платното за движение на Републикански път I-6, насочвайки се към гр.Елин Пелин. В този момент автомобилът на пострадалият С., се е движел със скорост от 14км/ч.

Двата пътя, образуващи въпросното кръстовище били двупосочни.

Пътното платно на Републикански път I-6 /Перник-София-Бургас/, в района на кръстовището, било съставено от по три ленти за движение. Имало по една пътна лента за движение за преминаващите в противоположните посоки през кръстовището, всяка с ширина 4,80м, като между тях била разположена лентата, предназначена за пътуващите по Републикански път I-6 и извършващи ляв завой в зоната на кръстовището, с ширина на лентата 2,80м. Така описаните ленти, са били обозначени с хоризонтална маркировка – бяла непрекъсната линия „М1“ и в зоната на всяка лента имало обозначение „М10“ – стрелки, 4 указващи посоката на движение по съответната лента. В дясно на лентата, по която се е движела подсъдимата, в зоната на кръстовището и на 50метра преди кръстовището е започвало асфалтово уширение с ширина 3,00метра. Лентите за движение на ниво до 96,40м преди мерната линия, са били две, разделени с непрекъсната разделителна линия и ширина на лентите 4,80м. От това ниво, средната линия преминава в разделителен остров, като се оформя средната лента, описана по – горе и предназначена за извършване на маневра завой в ляво. Преди кръстовището, на 180 метра, в дясно на лентата, по която се е движела подсъдимата имало монтирана секция /група/ от пътни знаци – знак „А26“ - „Кръстовище с път без предимство“, знак „В26“ – „Забранено е движението със скорост по – висока от означената“, с надпис на него 60км/ч.

Разпечатката съдържа 26 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/795506b2-40ab-42d9-a389-358f19bfdf3c