Решение № 48 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Румяна П. П. мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора В. Д. Т. като разгледа докладваното от Румяна П. П. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601498 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е Присъда №260011/21.12.2021г. по НОХД № 8/2020г. по описа на РС- Провадия, с която подсъдимият В. П. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.330ал.1, като при условията на чл.54ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок ПЕТ ГОДИНИ, при строг режим. На основание чл.68ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №76/2019г. на РС- Провадия в размер на Една година Лишаване от свобода. С присъдата е зачетено предварителното задържане на основание чл.59ал.1 от НК, като е налице произнасяне и по разноските. Това е второ по ред въззивно производство, образувано след отмяна на постановената присъда по ВНОХД № 708/2022г. на ВОС. Последното е било образувано по депозирана от адв. Л., защитник на подс. Я. жалба срещу присъдата на РС- Провадия. В жалбата и допълнителнието към нея се съдържат твърдения за несправедливост на наложеното наказание, несъставомерност на деянието, недоказаност на същото и искане подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд. В това производсвото въззвивният съд е отменил осъдителната присъда на РС- Провадия и е постановил оправдателна такава за деянието, за което подсъдимият е бил предаден на съд. Присъдата на ВОС по ВНОХД № 708/2022г. е била протестирана от прокурор при ВОП, като с решение № 505/17.10.2024г. на ВКС по н.д. № 700/2024г. същата е била отменена, а делото върнато на 1

ВОС за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Депозираната срещу присъдата на РС- Провадия жалба от подс. Я. се поддържа от него и от служебния защитник на основанията, изложени в нея. В пледоарията си защитникът излага съображения за несъставомерност на деянието по чл.330ал.1 от НК предвид обстоятелството, че запаленото имущество не е на значителна стойност, изводимо и от практиката на ВКС, според която същото като имуществен критерий има стойностен измерител, равняващ се на 14 минимални заплати към момента на извършване на престъплението. Сочи се, че към датата на извършване на деянието – 16.04.2019 г. минималната заплата е била в размер на 560 лв. или равностойността на 14 заплати е била 7840 лева, докато стойността на инкриминираната вещ е била оценена на 4892 лева, т.е. е под посочения минимален критерий. Именно горното според защитата обосновава несъставомерността на престъплението, поради което пледира за оправдаване на подсъдимия. Отделно от това се навеждат доводи за недоказаност на обвинението и участието на подсъдимия в извършване на престъплението. В тази връзка се изтъква здравословното състояние на подсъдимия, което го поставя във физическа невъзможност да извърши инкриминираното деяние, позовавайки се на решения на ТЕЛК, според които подсъдимият е със 100% трайно намалена работоспособност. Нещо повече, защитата сочи, че по делото е установено, че подсъдимият е получил счупване на 20.02. на дясна подбедрица, като според комплексната СМЕ, приета от РС - Провадия счупването е довело до затрудняване движението при благоприятно развитие на оздравителния процес за срок от около 2 месеца. Предвид горното се изтъква, че към 16.04.2019 г. движенията на подсъдимия са били затруднени и забавени, но не и невъзможни. Позовава се на вещото лице К., извършила личен преглед на подсъдимия, при който било установено, че същият бил с неподвижни долни крайници, но с възможност да сяда на леглото. В заключението тази експертиза отхвърля пълната невъзможност на подсъдимия да се движи, като не е установила и не е посочила медицински причини на тази клинична картина. Цитира се и тройната експертиза, приета пред въззивната инстанция, според която към 05.07.2023 г. няма установени физиологични причини, които да водят до поставената диагноза долна пареза.

Пак според това заключение счупването на долен десен крайник при липса на усложнения в оздравителния процес е определило затруднението д а е за срок от месец и половина.

Предвид горното защитата счита, че може да се стъпи на експертизата пред РС – Провадия, по която са били извършени изследванията на подсъдимия, още повече, че тя е от 2019 г., в срок, близък до инкриминираната дата и здравословното му състояние е било близко до това, което е било към момента на евентуалното извършване на деянието. От друга страна сроковете, отразени в експертизата се изтъква, че били дадени в идеалния случай, т.е. при благоприятно развитие на оздравителния процес, като от вещите лица не е било изследвано дали е имало усложнения, въпреки че има данни по делото за това. С оглед обстоятелството, че тази експертиза дава срок на възстановяване около 2 месеца, то към посочената дата 16.04.2019 г. следва да се приеме, че движенията на подсъдимия са били затруднени и забавени. Горното води до извод за невъзможност от страна на жалбоподателя към 16.04.2019 г. да извърши посочените от свидетелите Б. Х., Х. Х. и С.ов физически движения 2 без помощни средства- клякал и се изправял няколко пъти и след това избягал в определена посока. Останалите свидетели според защитата сочат, че подсъдимият винаги е ползвал и са го виждали само с помощни средства – дали патерица или инвалидна количка. Предвид заявеното от свидетелите в показанията им защитата счита, че следва да бъде прието, че към 16.04.2019 г. Я. не е могъл да извършва посочените от свидетелите в обвинителния акт движения и да извърши деянието. Алтернативно се излагат мотиви, досежно размера на наказанието, който според защитата бил определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че като такова би могло да бъде отчетено единствено обремененото му съдебно минало. Посочените от РС данни за други прояви, за които обаче няма влезли в сила актове на съда, поведението на подсъдимия в съдебната зала, не счита, че могат да бъдат взети предвид при индивидуализация на наказанието, така както е приел РС.

Предвид горното пледира ако съдът счете, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност, то моли наложеното наказание да бъде в минимален размер, отчитайки и обстоятелството, че от инкриминираната дата до настоящия момент е изминал доста дълъг период от време.

Конституираните пред първата инстанция частни обвинители Б. Х. и Х. Х., при редовност в призоваването не се явяват, като в нарочна молба поверениците на същите- адв.

Г. Н. и адв. Г. Г. са изразили становище по същество, като са заявили волята си първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Изтъкват, че правилно е установена фактическата обстановка от РС въз основа на надлежно събрани писмени и гласни доказателства. Последните са задълбочено и изчерпателно обсъдени в мотивите, в които се съдържат съображения въз основа на кои доказателства са установени фактите и правните изводи за взетото решение. Наложеното наказание намират за съответно на целите, залегнали в нормата на чл.36 от НК.

Представителят на ВОП изразява становище за законосъобразност и правилност на атакуваната присъда, поради което моли съда да я потвърди предвид липса на основания за нейното отменяне или изменяне.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият В. П. Я. живеел в ******** в един имот заедно със своята майка И. В. Д.а и със св. К. А. Н., приятел на последната. По негови данни, на 25.05.2016 год. при падане получил травма на гръбначния стълб. В тази връзка по делото са приложени ЕР № 03388 от 135-19.08.2016год. на ТЕЛК, първи състав при МБАЛ "Св.Марина" ЕАД-Варна, видно от 3 което на преосвидетелствания В. П. Я. е призната 99% неработоспособност с водеща диагноза: "Последици от травма на гр.стълб", общо заболяване: Състояние след травма на нервни коренчета и възможно спинална контузия, Долна парапареза с ч п" , както и ЕР № 02792 от 115-05.07.2017 год. на ТЕЛК, първи състав при МБАЛ "Св.Марина" ЕАДВарна, видно от което на преосвидетелствания В. П. Я. е призната 100% неработоспособност с водеща диагноза: "Последици от травма на гр.стълб", общо заболяване: Състояние след травма на нервни коренчета и възможно спинална контузия, Долна парапареза т ст Личностово разстройство - параноидно". Подсъдимият Я. живеел затворено и бил във влошени отношения със семейството на св. Б. М. Х. /кметски наместник в село Н./ и нейният съпруг Х. П. Х., които живеели в близост до къщата, в която живеел и подс. Я..

Дамата били собственици на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с рег.№ ****, с рама номер VFUMS40636315710, който обичайно паркирали на улицата, на която живеели, но на отсрещния тротоар, точно срещу пътната врата на дома си. Преди Х. паркирал автомобила пред самата пътна врата на дома си, но на 08.10.2018год. неизвестно лице запалило задната дясна гума и оттогава той променил мястото за паркиране, тъй като от това място автомобилът се виждал добре от терасата на втория етаж на къщата, в която живеели. На 15.04.2019год. пострадалите Х.и си легнали както обикновено около 22.30 часа, като овтомобилът отново бил паркиран от Х. на отсрещната страна на улицата. Същата нощ, след полунощ, малко преди 02.00 часа на 16.04.2019год., подс. Я., решил да навреди на сем.Х.и, като запали семейния им лек автомобил. Въпреки, че разполагал с помощни средства - инвалидна количка и патерици, той можел да се придвижва и без тяхна помощ.

Той излязъл от дома си без помощни средства и се насочил директно към къщата на сем.

Х.и, като добре знаел местонахождението на автомобила им. Със себе си Я. носел кибрит или запалка и неустановено по делото количество лесно запалима течност. Щом приближил към автомобила откъм задната дясна страна, където се намирал резервоарът за гориво, клекнал до задната дясна гума. През това време кучетата в съседните дворове залаяли силно, което събудило св.Х.. Тя излязла на верандата на етажа, на който спели със съпруга си. В двора на Х.и винаги през нощта светела електрическа крушка, а улицата се осветявала и от осветлението на ел. стълбове. На фона на това осветление св. Х. забелязала човешка фигура до семейния автомобил и веднага разпознала подс. Я., който бил в цял ръст и според нея правел нещо. В този момент подс. Я. успял да облее с лесно запалима течност описаната част от автомобила. Х. се притеснила много от обстоятелството, че Я., открито отправял закани към нея и съпруга й, и бил до техния автомобил, поради което бързо влязла в стаята, за да събуди съпруга си. Той излязъл на верандата по бельо и също видял подсъдимия.

Върнал се бързо до стаята, за да се облече, а през това време св.Х., от верандата видяла Я., който вече бил успял да запали автомобила в задната му дясна част, бързо да се отдалечава от него в посока къщата, в която живеел. Х. отново влязла в стаята, за да се облече и в същият момент възникнало възпламеняване и последващ пожар на автомобила. Съпрузите Х.и излезли на улицата, където се срещнали с техен съсед - св.С., който станал свидетел на действията на подс. Я., без да бъде забелязан от последния. С. побързал да съобщи за видяното на Х.и, с които бил в много добри отношения. В същото време виждайки огъня, св.

4

Х. веднага позвънила в полицията, на телефона на св.С. Г., работещ като разузнавач група КП в РУ-Провадия, ОДМВР-Варна. Междувременно огънят обхванал целия автомобил извън и в купето, с изключение на предната лява гума и двигателния отсек. Свидетелят Х. намерил кофи и маркуч и направил опит да изгаси пожара, като през това време пристигнал и екип на РСПБЗН- гр.Провадия, чийто служители предприели незабавни действия по гасене и едновременно откачили клемите на акумулатора. След изгасянето на пожара, предприели оглед за скрити огнища, но не установили такива. В резултат на действията на подс.Я. лек автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик" с рег.№ ****, собственост на пострадалите Х. Х. и Б. Х., изгорял напълно.