Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 920 от 30.10.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4024/2025
Вид
Решение № 920
Подписан
30.10.2025
Състав
Мария Димитрова Каранашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 5 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Сливен, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104024 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че ответникът е син на ищцата и обитават общо жилище, като имотът представлява дворно място, в което са построени различни постройки, в една от които живее ищцата, а в друга ответникът, заедно със съпругата си. Твърди се, че разходите за заплащане на ток и вода се заплащат от ищцата, тъй като недвижимият имот е нейна собственост. Сочи се, че ответникът не притежава право на собственост, но той живее и го ползва заедно със съпругата си. Твърди се, че всеки месец, когато трябва да се плащат сметките между майката и сина възникват сериозни конфликти, препирни и спорове, тъй като ответникът отказва да плаща разходите, като се твърди, че споровете винаги завършват с физическа саморазправа от страна на ответника върху неговата майка, тъй като ответникът ежедневно употребява алкохол и е много опасен и агресивен и заплашва майка си с убийство. Твърди се, че на 24.07.2025 г. в 18:30 часа вечерта, ответникът влязъл в стаята на ищцата и започнал да я удря с юмруци по главата, зад врата, и да я заплашва, че ще я убие и да не му иска пари за вода. Твърди, че й нанесъл множество удари, но ищцата успяла да се обади по телефона на 112 и дошли две полицейски коли и ответникът бил задържан за разпит.

Сочи се, че ищцата се чувствала много зле и припаднала, а полицейските служители се обадили на спешна помощ и била отведена и приета в спешно отделение, където са й направени изследвания и кардиограма на сърцето. В последствие е била прегледана и освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал и описал причинените травми в съдебно медицинско удостоверение. Твърди се, че заради нанесения побой и непрестанните заплахи и закани за убийство, срещу ответника била заведена 1 прокурорска преписка. Сочи се, че ищцата е много уплашена за живота си заради агресивното поведение на ответника и заканите за убийство.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да бъде отстранен ответникът от съвместно обитаваното жилище на адрес гр. Сливен, ул. 17-ти януари, да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата, да бъде забранено на ответника да доближава жилището на адрес гр. Сливен, ул. 17 януари № 4, както и да осъществява контакт с ищцата на телефон ................., за срок от 18 месеца.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.

3, т. 5 от ЗЗДН.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за упражнения физически и психически тормоз, заплахи на 24.07.2025 г., както и след това нанесените й физически увреждания от ответника, факта, че ответника употребява алкохол и заплашва с убийство ищцата, е нейна.

В първото открито съдебно заседание по делото ответникът заявява, че на 24.07. тази година е бил на улицата, когато ищцата е поискала да вземе детето, ответникът отказал да й го даде, след което ищцата започнала да нарича ответника „некадърник, алкохолик и простак“. Сочи се, че ответника също я обидил, след това дошъл патрулен полицай, който попитал кой е адреса и задържали ответника за 24 часа. Твърди се, че впоследствие на ответника е връчена заповедта за незабавна защита и ответника се изнесъл от адреса, а в последствие и съпругата и децата им.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за размяната на обиди между ищцата и ответника, пристигането на патрулния полицай, задържането на ответника за 24 часа, факта, че ответника не пребивава в гр. Сливен на ..............., е негова.

В съдебно заседание Й. А. Й., редовно призована, се явява лично и с назначения й адвокат, който да осъществява правна помощ от НБПП адвокат маринова, която моли да бъдат постановени исканите мерки за защита.

В съдебно заседание ответникът по молбата А. Д. Д., редовно призован се явява лично и с адв.Р., която моли да бъде отхвърлена молбата.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт за замяна на недвижим имот от 28.06.1990г. С.Г.Х. е прехвърли на Й. А. ............ собствения си недвижим имот, а именно дворно място, представляващо имот пл.№1183 в кв.265 по плана на гр.Сливен, състоящ се от 132кв.м., от които 35 застроени, в замяна на прехвърления имот Й. А. Й. е прехвърлила на С.Г.Х. собствения си апартамент, находящ се в гр.Сливен, 2 кв.Клуцохор, бл.6,вх.Б., ап.1, застроен върху 59.65кв.м.

От удостоверение за родствени връзки се установява, че Й. А. Й. е майка на А.

Д. Д..

Съдът не кредитира като писмено доказателство декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. По никакъв начин не се доказа в настоящото производство, че на 24.07.2025 г.

Д. е удрял и заплашвал Й.. Декларацията не кореспондира нито със свидетелските показания, нито с издаденото съдебно медицинско удостоверение.

От кардиограма се установява, че на 24.07.2025г. на Й. А. Й. е извършена кардиограма.

От съдебномедицинско удостоверение съдебния лекар е констатирал че няма отоци, кръвонасядания и охлузвания.Прегледът е извършен на 6.08.2025г.

От показанията на свидетеля И. се установява, че има конфликти между Й. А.

Й. и А. Д. Д. за заплащането на сметките за ток и вода.От показанията му е видно, че Й. се оплаква от високо кръвно, болки в главата, диабет и често получава кризи, когато не си пие лекарствата.

От показанията на свидетелката Д.а се установява, че Й. и Д. имат конфликтни взаимоотношения по повод заплащането на сметките за ток и вода.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство е отказано да се образува досъдебно производство по жалбата на Й. А. Й. за нанесния й физически и психически тормоз.

Горната фактическа обстановка мотивират съда да направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 3, т.2 от ЗЗДН е процесуално допустим, предявен е в предвидения срок от извършването на акта на домашно насилие, насочен е срещу лице, което притежава пасивната процесуална легитимация по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН и е образувано по молба на пострадалото лице.

С оглед допустимостта на предявения иск, следва да се разгледа въпроса за основателността му.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че между страните са налице конфликтни отношения във връзка с плащането на битови сметки.

Не се установи в производството извършването на физическо, психическо или емоционално насилие от Д. към Й.. В посоченото в молбата на Й., както и в декларацията има изложени твърдения за извършено физическо насилие от ответника към ищцата, но по делото няма представени никакви доказателства.При посещението си на 24.07.2025г. в спешен център на Й. е направена кардиограма, но според свидетеля И. тя често вдига високо кръвно и има главоболие.Съдебно медицинското удостоверение е издадено едва две седмици по-късно и в него няма отразени никакви 3 обективни данни за извършено физическо насилие има само посочени от молителката данни за болки. С оглед на изложеното, съдът приема подадената молба за неоснователна. Целта на производството за защита от домашно насилие е да охрани правата, интересите и здравето на пострадалото лице, а не да се разрешават имуществени отношения между страните, свързани със заплащането на битови сметки.

Съдът приема, че подадената молба ще следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, тъй като в производството не се доказа по безспорен и категоричен начин твърдения акт на домашно насилие на 24.07.2025 г. В производството не се доказа осъществяването на психическо, физическо и емоционално насилие от Д. към Й..

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, ще следва да бъде осъдена ищцата да заплати държавна такса в размер на 30 лв. предвид изхода на производството, а именно отказ за издаване на заповед за защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за установено, че на 24.07.2025 г.около 18:30 ч. спрямо Й. А. Й. е извършен акт на физическо и психическо домашно насилие от нейния син А. Д. Д., ЕГН **********, от гр.Сливен, ................, като неоснователно и недоказано.

ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която да се забрани на А. Д. Д., ЕГН **********, от гр.Сливен, ................ ДА ДОБЛИЖАВА до Й. А. Й., ЕГН ********** от гр.Сливен, ................,да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо Й. А. Й., ЕГН ********** от гр.Сливен, ................, да се наложи забрана на А. Д. Д., ЕГН ********** да доближава на разстояние от 50 метра до Й. А. Й., ЕГН **********, жилището на адрес гр.Сливен, ................, както и и да осъществява контакт с Й. А. Й. по телефон ..................

ОСЪЖДА Й. А. Й., ЕГН ********** от гр.Сливен, ................ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС държавна такса в размер на 30 лева за отказа за издаване на заповед за защита.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмодневен срок от обявяването му.

Препис от решението да се връчи на страните!

След влизането на решението в законна сила, препис да се изпрати на РУ Сливен!

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5